— Слушай, минава десет. Преди малко взех душ и си легнах, дори вече заспивах…
— Моля те — промълви той и затвори очи.
— Ще се видим утре — отвърна Лий. — Тази вечер е невъзможно, родителите ми няма да ми разрешат да изляза толкова късно…
— Едва десет е, при това е петък.
— Всъщност не им е приятно да излизам с теб, Арни. Отначало те харесаха, дори все още си симпатичен на баща ми, но и двамата смятат, че си станал малко странен.
Лий дълго мълча, сетне изрече:
— И аз така мисля.
— Това означава ли, че повече не искаш да ме виждаш? — бавно попита той. Чувстваше се смазан, цялото тяло го болеше.
В тона на момичето прозвуча лек укор.
— Смятах, че ти не искаш да ме виждаш… В училище не ми обръщаш внимание, а всяка вечер неизменно си в гаража, при колата.
— С това е свършено — отвърна той, сетне с огромно усилие изрече: — Точно за колата искам да раз… о, по дяволите! — страхотна болка прободе гърба му и той инстинктивно се хвана за кръста, пръстите му се вкопчиха в медицинския колан.
— Арни? — изплашено извика момичето. — Какво ти е?
— Нищо ми няма, само гърбът ме боли.
— Какво искаше да ми кажеш?
— Ще поговорим утре — отвърна той. Ще отидем в Баскин-Робинс, ще те почерпя сладолед, ще направим покупките си за Коледа, след това ще вечеряме и до седем часа ще те върна вкъщи. Обещавам, че няма да се държа странно.
Лий се опита да се засмее и той почувства огромно облекчение, което сякаш успокои болките в гръбнака му.
— Глупчо такъв! — възкликна тя.
— Това означава ли, че си съгласна?
— Да. — Лий замълча, сетне промълви:
— Казах ти, че родителите ми са против да се виждаме, но не и аз.
— Благодаря — отговори Арни като се мъчеше да овладее гласа си. — Благодаря ти от сърце.
— За какво искаше да разговаряме?
— За Кристин. Исках да поговорим за нея и за кошмарите ми. И защо изглеждам толкова зле и непрекъснато слушаш само една и съща радиостанция… Да поговорим за онова, което направих онази нощ, когато всички си отидоха…, когато контузих гръбнака си. О, Лий, искам да…
Отново усети силна болка в гърба, сякаш котка заби нокти в плътта му.
— Струва ми се, че вече ти го казах.
— О, така ли? — в гласа й се промъкна топлота. — Добре.
— Лий?
— Ъ-м-м-м.
— Обещавам, че сега ще имам повече време. Ще бъдем заедно винаги, когато пожелаеш — каза той и си помисли: „Защото Денис е в болницата и ти си единственото, което ми остава. Единственото, между мен… между мен и…“
— Радвам се — отвърна Лий.
— Обичам те.
— Дочуване, Арни.
Внезапно му се прииска да извика: „Кажи, че ме обичаш. Моля те, кажи го!“
Но дочу само изщракване в слушалката.
Дълго седя зад бюрото на Уил с наведена глава, опитвайки се да се овладее. Не е необходимо Лий непрекъснато да му повтаря, че го обича, нали? Не е необходимо всеки път да повдига самочувствието му, нали? Но действително ли беше така? Или се самозалъгваше?
Стана и се отправи към вратата. Важното бе, че тя се съгласи да излезе с него. Ще напазаруват за Коледа, както бяха възнамерявали в деня, когато лайнарите смазаха Кристин. Ще се разходят и ще си поговорят — с една дума — ще се забавляват. И тогава Лий ще му каже, че го обича.
— Ще ми го каже — прошепна той, застанал на прага на канцеларията. В този миг погледът му попадна на Кристин, която седеше в клетката си и като че му се подиграваше. Решетката й приличаше на раззината паст на хищно животно.
Противният вътрешен глас отново му прошепна: „Как контузи гръбнака си, Арни? Как се контузи? Как се контузи?“
Опита се да го заглуши, защото се страхуваше от отговора.
34. ЛИЙ И КРИСТИН
Денят беше мрачен, като че всеки момент щеше да завали сняг, но Арни удържа на обещанието си — забавляваха се прекрасно и той не се държеше странно. Когато отиде да вземе Лий, майка й си беше вкъщи и отначало го посрещна студено. Но момичето се забави повече от двайсет минути, преди да слезе, облечено в бежов пуловер и нови панталони, които подчертаваха прекрасното му тяло. Обикновено беше много точна и Арни се питаше дали забавянето й не е нарочно. По-късно я попита и момичето отрече, разтваряйки прекалено невинно големите си очи, но във всеки случай той успя да се възползва от случая.
Можеше да бъде много чаровен, когато пожелае, и сега вложи цялото си умение, за да спечели отново благоволението на мисис Кабът. Още преди Лий да слезе по стълбата, размахвайки вързаната си на опашка коса, майка й се беше размекнала. Донесе на Арни чаша пепси и с огромен интерес слушаше разказа му за шах-клуба.
— Това е единствената цивилизована извънучилищна дейност — обърна се тя към дъщеря си и одобрително се усмихна на Арни.
— Пълна скука — обяви Лий, прегърна Арни през кръста и звучно го целуна по бузата.
— Лий Кабът!
— Извинявай, мамо, но е толкова сладък с червило по лицето. Почакай, Арни. Ще го изтрия с кърпичка, не се опитвай да съдереш кожата си.
Докато ровеше из чантата си за кърпичка, Арни погледна мисис Кабът и престорено възмутено завъртя очи. Натали Кабът притисна ръка към устата си и се изкикоти. Между нея и момчето отново цареше пълно разбирателство.
Арни и Лий отидоха в съседния град, където първоначалното му смущение, останало след телефонния им разговор от предната вечер, напълно се стопи. Отначало Арни се страхуваше, че Кристин ще му направи
