Неизживени спомени

Мъжът беше с гръб и тя можеше да види само брадичката и ухото му. Беше мускулест, с черна педантично подкъсена коса. Носеше синя фланелка — „с мускули“, както им викаха учениците — и син шушляков анцуг с бял ръб.

Лестър.

Лестър бърка под полата на тая малка мръсница!

„Не! — панически крещеше разумът й. — Не може да е той! Лестър не ходи по барове! Та той дори не пие! Не е целувал друга жена, защото ме обича! Сигурна съм, защото…“

— Защото той така казва.

Гласът й, глух и безизразен, шокира дори собствения й слух. Искаше й се да смачка снимката и да я хвърли през прозореца, но не можеше да го направи. Някой щеше да я намери и какво щеше да си помисли?

Тя отново се надвеси над снимката и внимателно я разгледа с ревниви, трескави очи.

Лицето на мъжа почти напълно скриваше това на жената, но Сали можеше да види овала на брадичката, ъгълчето на едното й око, лявата й буза и извивката на челюстта й, най-вече прическата. Косата й беше тъмна, подстригана, на етажи, с изтънен бретон.

Джуди Либи имаше тъмна коса. И беше подстригана на етажи, с изтънен бретон.

„Грешиш. Не, по-лошо — ти си луда. Лес скъса с Джуди още когато тя се отказа от църквата. Плюс това тя отдавна не е в Касъл Рок. Замина за Портланд или Бостън. Това някаква дебелашка шега. Нали знаеш, че Лес никога не би…“

Но знаеше ли наистина? Знаеше ли?

Цялото й предишно самодоволство се върна в съзнанието й като подигравка. Някакъв глас, който никога преди не бе чувала, проговори от дълбините на сърцето й: „Доверието на невинния е основен инструмент за лъжеца.“

Защо пък трябва да е Джуди, защо пък Лестър? В края на краищата човек не може да познае двама души, когато се целуват, нали? Дори по филмите не се разбира кой кой е докато не ги покаже камерата. Даже и да са прочути звезди пак не можеш да ги познаеш.

„Това не е филм — обади се пак гласът. — Това е самият живот. А ако не са те, тогава какво прави пликът в колаи му?“

Този път погледът й попадна върху дясната ръка на жената, която бе обгърнала врата на

(Лестър)

мъжа. Ноктите й бяха дълги, оформени, лакирани тъмен лак. Джуди Либи имаше такива нокти. Сали си спомни, че изобщо не се бе изненадала, когато тя престана да идва в църквата. Момиче с такива нокти има в главата си къде-къде по-различни неща от преклонението пред Господа.

Добре, сигурно е Джуди Либи. Но това не значи, че мъжът с нея е Лестър. Може би иска да си отмъсти загдето той я остави, като разбра, че Юда Искариотски е по-християнин от нея. В края на краищата много мъже се подстригват късо, пък и всеки може да облече синя тениска и анцуг на бели черти.

Изведнъж Сали забеляза нещо друго и сърцето й сякаш се напълни с олово. Мъжът носеше дигитален часовник. Позна го от пръв поглед, въпреки че не беше на фокус. Нямаше начин да не го познае — та нали тя го бе подарила на Лестър за рождения му ден миналия месец?

„Може да е съвпадение — плахо се обади разумът й. — Та това е просто «Сейко». Толкова можех да си позволя. Всеки би могъл да има такъв часовник.“

Новият глас се изсмя дрезгаво и надменно. Новият глас искаше да разбере кого си мисли, че залъгва тя.

Но имаше и друго. Китката под полата на момичето не се виждаше (Слава Богу поне това й бе спестено!), но ръката беше ясна и на фокус. На тази ръка, точно на лакътя, имаше две големи бенки, които почти се допираха в осмица.

Колко пъти беше прокарвала с обич пръсти по същите тези бенки, когато двамата с Лестър седяха на верандата? Колко пъти ги бе целувала, докато той галеше гърдите й (бронирани в плътен сутиен, подбран специално за такива случаи) и шепнеше нежни слова и обещания за вечна вярност в ушите й?

Беше Лестър. Часовници се свалят и слагат, бенките — не.

— Мръсница. Мръсница! Мръсница! — злобно просъска тя срещу снимката. — Как е могъл да се върне при нея!? Защо?

„Може би, защото му дава да прави онова, което ти не му позволяваш“ — отговори й гласът.

Изведнъж дъхът й спря. Кратка въздишка се откъсна от гърлото й.

Но те са в бар! Лестър не…

И в този момент Сали осъзна, че това е съвсем второстепенен въпрос. Ако той се виждаше с Джуди и я мамеше, какво му пречеше да я излъже, че не пие?

Остави снимката и с разтреперани пръсти извади придружителната бележка. Листът беше светлооранжев, с назъбени краища. Лек аромат, сух и сладникав, се разнесе от писмото. Сали се наведе да го подуши по-добре.

— Мръсница! — извика тя с дрезгав, агонизиращ глас.

Ако в този момент Джуди Либи се бе изпречила насреща й, щеше жива да я одере с ноктите си, нищо че бяха ниско изрязани и тъпи. А така й се искаше да я спипа. И нея и Лестър. Скоро нямаше да може да играе футбол, ако й паднеше в ръцете.

Тя разгъна бележката. Беше кратка, написана със същия заоблен, ученически почерк.

Лес, миличък,

Фелисия е щракнала това, докато бяхме в „Тигьра“ оная вечер. Каза, че мислела да ни шантажира! Шегува се, разбира се. Даде ми я, а аз ти я за спомен от нашата ВЕЛИКА НОЩ. Направо е СРАМОТА да ме обарваш така „пред толкова хора“, но пък КАК МЕ ВЪЗБУДИ. Освен това си ТОЛКОВА СИЛЕН. И сега, като гледам снимката, пак ми се приисква. Ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш бельото ми! Добре, че Фелисия я нямаше после, когато вече бях и без него!!!

Ще се видим скоро. Междувременно пази снимката и „ме поменувай“. Мисля за теб и ГОЛЯМОТО ТИ НЕЩО. Но по-добре да престана, преди да се разгорещя дотолкова, че да направя някоя глупост. И моля те престани да се притесняваш за ЗНАЕШ КОГО. Тя си ходи сериозно с Исус и хич няма да й направи впечетление.

Твоя Джуди.

Почти половин час Сали седя зад волана на мустанга, препрочита бележката отново и отново, а в душата й се бореха гняв, ревност и болка. Някъде дълбоко в мислите й имаше и елемент на сексуална възбуда, но това тя не би признала пред никого, а още по-малко пред себе си.

„Тази глупачки дори не знае как се пише «впечатление»“ — помисли си Сали.

Погледът й продължаваше да търся думи, за които да се захване. Повечето от тях така или иначе бяха написани с главни букви.

Нашата ВЕЛИКА НОЩ

СРАМОТА

КАК МЕ ВЪЗБУДИ

ТОЛКОВА СИЛЕН

ГОЛЯМОТО ТИ НЕЩО

Но фразата, към която непрекъснато се връщаше, тази, която най-силно подхранваше гнева й, бе онова богохулствено извращение на ритуала на Първото причастие: пази снимката и „ме поменувай“22.

Перверзни сцени изникнаха в съзнанието на Сали, нежелани и нетърсени — Лестьр обхваща с устни