радост, — това ще бъде добър лов! Малцина от нас ще видят следващата луна.
— И ти ли ще се месиш? Помни, че си Човек, помни, че Глутницата те изгони. Нека вълците се оправят с кучетата. Ти си Човек!
— Миналогодишните орехи тази година са вече черна пръст — отговори Маугли. — Вярно е, че съм Човек, но нещо в самия ми стомах говори, че тази нощ съм и вълк. Аз заклех дърветата и реката да помнят. Аз съм пак от Свободния народ, Каа, докато се махнат доулите.
— Свободния народ! — изсъска Каа. — Свободни крадци са те, а не Свободен народ! И ти сам си се вързал със смъртен възел заради паметта на два мъртви вълка. Това не е добър лов!
— Такава е моята дума и аз вече я казах. Дърветата я знаят и реката я знае. Докато доулите не се махнат, думата ми не може да се върне.
— Шшшш! Това променя всички дири. Бях помислил да те отведа със себе си към северните блата, но думата — дори думата на едно малко, голо човече без косми — си е дума. Сега аз, Каа, казвам…
— Чакай, Плоска главо, помисли си добре! Иначе и ти ще се вържеш със смъртния възел. Аз не искам от теб дума, понеже зная, че…
— Добре, така да е — каза Каа. — Няма да давам дума. Но какво казва твоят стомах да правиш, когато дойдат доулите?
— Те трябва да преплуват Вайнгунга. Мисля да ги срещна с моя нож в плитчините заедно с Глутницата и със зъби и нокти да ги накараме да продължат надолу по течението или да им охладим малко гърлата!
— Доулът никога не бяга и гърлото му е винаги горещо — каза Каа, — Когато свърши този лов, няма да има ни човече, ни вълци. Само сухи кости.
— Алала! Ако е дошло да умираме, нека умрем! Това ще бъде най-хубавият лов! Но моят стомах е млад и аз не съм виждал много дъждове. Не съм нито мъдър, нито силен. Ти, Каа, имаш ли по-добър план?
— Аз съм видял сто и сто дъждове. Когато на Хати му паднаха млечните бивници, моята диря в праха беше голяма. В името на първото змийско яйце, аз съм по-стар от много дървета и съм видял всичко, което е сторено в джунглата.
Но това е нов вид лов! — каза Маугли. — Никога досега доулите не са пресичали нашата пътека.
— Каквото е, то вече е било! Каквото ще бъде, е само една забравена година, която отново се връща. Мълчи малко, докато си преброя миналите години!
Цял час Маугли лежа на пръстените и си игра с ножа, а Каа, отпуснал глава на земята, мислеше за всичко, което бе видял и научил от деня, в който се бе излюпил. Светлината сякаш напусна очите му и те станаха като потъмнели опали, само от време на време главата леко трепваше надясно или наляво, като че дебнеше плячка в съня си. Маугли спокойно дремеше, понеже знаеше, че преди лов няма нищо по-добро от съня, и беше свикнал да спи през всеки час на деня и нощта.
После усети Каа да става по-голям и по-широк от него — огромният питон се разду и изсъска като сабя, издърпана от стоманена ножница.
— Видях всички мъртви времена — каза най-после Каа. — И големите дървета, и старите слонове, и скалите, които бяха голи и островърхи, преди да обраснат в мъх. Жив ли си още, човече?
— Но луната едва е изгряла — каза Маугли. — Не разбирам…
— Шшт! Аз съм отново Каа. Знам, че малко време е минало. Сега да отидем при реката и аз ще ти покажа какво може да се направи против доулите!
Той се насочи, прав като стрела, към главното течение на Вайнгунга и се гмурна в нея. Маугли се гмурна след него.
— Не, не плувай! Аз се движа по-бързо. Качи се на гърба ми, малко братче!
Маугли обви врата на Каа с лявата си ръка, отпусна дясната до тялото му и опъна крака. Тогава Каа зацепи с гърди водата така, както само той умееше да го прави, и струите на насрещната вода образуваха дантела около врата на Маугли, а краката му се люлееха във водовъртежа край извиващото се тяло на питона. Една-две мили по-горе Вайнгунга се стесняваше в ждрело от мраморни скали, стотина фута високи, и там водата се носеше бясно като във воденичен улей между страховити камъни. Но Маугли не се изплаши, нямаше вода в света, която и за миг да го изплаши. Той гледаше двете страни на ждрелото и неспокойно душеше въздуха, защото долавяше някаква сладникаво-кисела миризма, също като миризмата на голям мравуняк в горещ ден. Той инстинктивно се потопи във водата и само подаваше главата си, колкото да диша, а Каа се закотви, увивайки два пъти опашката си около една подводна скала, и задържа Маугли в своя пръстен, докато водата се пенеше наоколо.
— Това е мястото на смъртта — каза момчето. — Защо дойдохме тук?
— Те спят — каза Каа, — Хати не би се отклонил от пътя си дори заради Шарения. Но и Хати, както и Шарения, биха се отклонили заедно от пътя си заради доулите, а за доулите казват, че не биха се отклонили заради нищо. И все пак аз питам заради кого би се отклонил от пътя си Малкия народ от скалите? Кажи ми, Властелине на джунглата, кой е Властелин на джунглата?
— Те! — прошепна Маугли. — Това е мястото на смъртта! Да си вървим!
— Не, погледай ги добре, те сега спят! Тук нищо не се е изменило от времето, когато бях малък колкото ръката ти.
Изрязаното, издълбано от дъжда и вятъра ждрело на Вайнгунга още от самото появяване на джунглата е било обитавано от Малкия народ на скалите — вечно заетите, свирепи, черни, диви пчели на Индия. Маугли добре знаеше, че половин миля пред тяхното царство всички дири се отклоняват встрани. Векове наред Малкия народ се беше гнездил и роил от пукнатина на пукнатина, и пак се беше роил и цапал белия мрамор със засъхнал мед, и правил своите пити, високи, дълбоки и черни, в мрака на най-скритите пещери. Нито човек, нито звяр, нито огън, нито вода никога не биха могли да стигнат до тях. От двете си страни цялото ждрело бе сякаш покрито с трептящи завеси от черно кадифе и Маугли неволно се сви, като ги погледна, защото това бяха милиони струпани спящи пчели. Имаше и всякакви буци, гирлянди и издатини, които приличаха на гнили дънери, залепени за скалите — стари миналогодишни пити, нови кошери, изградени на завет в ждрелото, и огромни маси от гъбести, прогнили отпадъци, които се бяха търколили и залостили между дърветата и лианите, вчепкали се в скалите. Той се ослуша и няколко пъти чу как прошумяваха и се свличаха пълни медени пити — те се преобръщаха или падаха някъде из тъмните коридори, зад тях жужаха сърдити криле и похабеният мед изтичаше със своето подтискащо тап-тап-тап, докато прелееше през някой ръб и на едри капки бавно се плъзгаше по клонките. От едната страна на реката имаше съвсем малка пясъчна ивица, широка към пет фута, цялата отрупана с боклуците на безбройни години. Там лежаха мъртви пчели, търтеи, празни пити, криле на пеперуди и бръмбари, опитвали се да крадат мед. Всички те се бяха слегнали в гладки купчини от най-ситен черен прах. Само острата им миризма стигаше, за да се изплаши всеки, който нямаше криле и знаеше какво представлява Малкия народ.
Каа заплува нагоре по течението и стигна до пясъчната ивица в самото начало на ждрелото.
— Тука е тазгодишната плячка — каза той. — Виж! Край брега лежаха скелетите на двойка млади елени и един бивол. Маугли видя, че нито вълците, нито чакалите бяха докосвали костите. Те се бяха оголили сами.
— Минали са отсам границата. Не са знаели! — промълви Маугли. — И Малкия народ ги е убил. Да си вървим, преди да са се събудили!
— Няма да се събудят до сутринта — отговори Каа. — Сега да ти кажа нещо. Един подгонен от юг елен преди много, много дъждове стигна дотук, джунглата му беше непозната, а по петите му тичаше вълча глутница. Обезумял от страх, той скочи отгоре, а глутницата, разгорещена и заслепена, последва дирята му. Слънцето грееше силно и Малкия народ бе многоброен и много разгневен. Много от вълците също скочиха във Вайнгунга, но бяха мъртви, преди още да стигнат водата. Тези, които не скочиха, умряха горе, по скалите. Но еленът оживя.
— Как?
— Понеже беше пръв, бягаше, за да спаси живота си, и скочи преди още Малкия народ да разбере какво става! Когато те се вдигнаха да убиват, еленът беше вече в реката. Глутницата зад него просто се удави сред Малкия народ, вдигнат от краката на елена.
— И еленът оживя? — бавно повтори Маугли.
— Или поне не умря тогава, макар че долу никой не го чакаше, за да го поеме върху силното си тяло във водата, както една стара, дебела, глуха, жълта Плоска глава би чакала своето човече — да, би го чакала, дори и всички доули на Декан да са по дирята му! Какво има в твоя стомах?
