Лейтенантът се ухили още по-безсрамно.
— О, не вярвам, че ще се оплачете. Ако все пак го направите, ще бъда принуден да ви обвиня в сътрудничество с врага.
Катрин го удари с все сила по лицето. Изненадата му беше толкова силна, че той отстъпи крачка назад.
— Махайте се оттук! — изкрещя като обезумяла тя. — Ако още веднъж ви видя на нашата земя, ще наредя да стрелят по вас!
Пръстите й оставиха червени следи по бузата му. Без да каже дума повече, той се обърна рязко и излезе навън. Когато вратата се затвори зад него, Катрин въздъхна облекчено и с треперещи пръсти изтри потта от лицето си. Този безсрамен тип нямаше никакво право да критикува поведението й! Даже ако тя тръгнеше да се разхожда чисто гола по улиците на Дерби в компанията на дузина слуги, това изобщо не го засягаше!
Но как, по дяволите, беше влязъл в къщата? Защо никой не го беше спрял на стълбата? Нима тя беше съвсем сама тук? Както по всичко личеше, Алекс бе предпочел да си тръгне, без да се сбогува със съпругата си. И Дейдре ли беше заминала? Нищо чудно да беше тръгнала със своя Алуин!
Е нали все пак успя да прогони натрапника Гудуин. Предпазливостта я накара да заключи грижливо вратата и да прибере ключа в джоба на халата си. Леденият полъх й напомни, че не беше затворила балконската врата, и тя побърза да го направи. Гледката през прозореца беше потискаща. Бунтовниците отстъпваха… Алекс я бе оставил… а полкът на Гудуин вече душеше в околностите в търсене на симпатизанти и съучастници на бунтовниците.
В следващия миг Катрин се вцепени. На стъклото се появи ухилено лице! Стана й ясно, че лейтенантът я бе измамил: той бе затворил вратата само привидно, а всъщност се беше скрил зад паравана! В следващия момент ръката му я сграбчи за китката и тя изстена от болка, защото рамото й едва не изскочи. Гудуин я блъсна грубо към стената и заби нокти в нежната кожа на шията й.
— Хайде, мисис Монтгомъри, искам да чуя виковете ви — подкани я подигравателно той. — Но да знаете, че няма кой да ви чуе. Няма и кой да ви се притече на помощ. Тук са само моите хора, двадесет и двама млади момци, които със сигурност ще ви пожелаят, ако ви видят в този миг. Двадесет и двама, скъпа мисис Монтгомъри! Играта ще продължи твърде дълго, не мислите ли?
Киселият му дъх й причини гадене и тя се опита да се освободи. Резултатът беше, че той я стисна още по-силно за гърлото и тя не можеше да си поеме въздух. Пред очите й затанцуваха черни звезди, устните й се оцветиха в синкаво. Щеше да се задуши, когато лейтенантът най-сетне разхлаби малко убийствената си хватка.
— Искам само онова, което с такава радост дарихте на якобитските си гости! Естествено предпочитам да имам под себе си покорна партньорка, но щом непременно държите да се отбранявате, така да бъде. Бих казал дори, че особено обичам огнените жени.
Той й позволи да си поеме въздух, пусна ръката й, но започна да мачка гърдите й. Катрин се разтрепери от отвращение, когато притисна едното зърно между палеца и показалеца си, но нямаше как да се отърве от натрапничеството му.
— Не се преструвайте, че това не ви доставя удоволствие — изсъска Гудуин. — Знаете ли колко пъти съм наблюдавал как се забавлявате с любовника си… понякога прави, друг път изотзад, като кучетата… Знаете ли, дърветата са извънредно полезни, не само като дърва и огрев, но и като наблюдателници. А когато човек има и далекоглед, може да види безкрайно интересни неща!
Той отново я стисна за гърлото и когато тя беше близо до припадък развърза колана на халата й, натъкна се отдолу на ризата на Алекс и посегна да разкъса това препятствие, за което обаче му бяха необходими и двете ръце. Катрин се възползва от възможността да напълни парещите си дробове с въздух и беше в пълно съзнание, когато жадните му устни завладяха гърдите й и остри зъби се впиха в едното зърно. Незнайно откъде, събра сили да го удари по главата и аметистовият й пръстен остави кървава следа съвсем близо до ухото му. От изненада и болка мъжът се отдръпна, тя го блъсна и се втурна към вратата, но ключът вече го нямаше в джоба й!
Гудуин се изсмя и вдигна нещо блестящо от килима.
— Всъщност нямах намерение да ви предложа възнаграждение за услугите, мисис Монтгомъри, но може би ще проявите малко повече готовност, ако ви обещая нещо. — Той окачи ключа на пръста си. — С други думи, скъпа моя Катрин — ако искаш да получиш този ключ, ще се наложи да си го заслужиш!
— Моля ви, отворете вратата! — изплака тя. — Моля ви! Ако ме пуснете да си отида, кълна се, че няма да кажа на никого за нечуваното ви поведение спрямо мен!
Гудуин се ухили самодоволно.
— Сигурно имаш предвид съпруга си, който е на хиляди мили оттук? Или може би любовника си, който е на път към Манчестър и с голяма вероятност вече ощастливява друга уличница?
— Не, лъжете се… Тълкувате погрешно нещо, което сте видели отдалече…
— Погрешно? — Той вдигна иронично вежди и скръсти ръце пред гърдите. — Бих желал да чуя по-ясно обяснение, скъпа мисис Монтгомъри.
— О, господи… — Очите на Катрин се напълниха със сълзи. — Той не ми е любовник. Той…
— Да? Може би добър стар приятел?
— Моля ви… вие не разбирате…
Гудуин мушна ключа в джоба си и разкопча мундира си.
— Всичко разбирам… Ти си тази, която не разбира. Ще си отида едва когато получа всичко, което искам от теб.
Катрин нямаше къде да избяга. Даже да успееше да мине покрай него и да излезе на балкона, никога нямаше да успее да се прехвърли през парапета и да се спусне по шпалира.
Тя се огледа като подгонено животно и погледът й падна върху машата, оставена пред камината. Тя беше желязна, дръжката и беше отлята като глава на сокол с извита човка. Отблъсна се от вратата и се хвърли към оръжието, но лейтенантът без усилия разгада намерението й и й подложи крак, така че тя се просна на пода в целия си ръст.
— Това не беше проява на гостоприемство — произнесе укорно той. — Нали не искаш да си помисля по какъв друг начин бих могъл да приложа този толкова интересно оформен уред, скъпа моя?
Катрин се изправи, хвърли се към гардеробната, затръшна вратата и спусна резето. От спалнята се чу подигравателен смях и много скоро след това по вратата подраскаха нокти.
— Коте, котенце, излез от скривалището си!
Веднага й стана ясно, че постъпи глупаво, като потърси убежище в това малко помещение. Тук нямаше нищо, което би могло да й послужи за оръжие, нищо, освен тоалетни принадлежности и масичката за фризиране, шишенца с парфюм, четки, гребени…
— Коте, котенце! — повика я отново Гудуин със сладникав глас. — Ей сега ще вляза, котенце!
Той изрита вратата с грубия си ботуш, лекото резе се поддаде, изтръгна се от пантите и отлетя надалеч. Катрин се притисна към задната стена, докато Гудуин се приближаваше триумфално. Ръцете й бяха скрити зад гърба, разкъсаната риза се беше разтворила и той впи жаден поглед в плоския корем, в русите косъмчета между бедрата, в гърдите, които се вдигаха и спускаха неравномерно, в разбърканите къдрици и леко отворените устни. Свали бавно мундира си, хвърли го настрана и измъкна ризата от панталона.
— Ела тук! — заповяда той. — Веднага!
Катрин не се помръдна. Само погледът й се стрелна към отворената врата.
Гудуин направи още една крачка към нея.
— Защо непременно искаш да ме разгневиш, красавице моя? Остави най-после тези глупави игрички и…
Катрин светкавично се хвърли напред и той видя в ръката и блестящ предмет. Успя да избегне първия удар, но вторият го улучи над ухото и върховете на сребърния гребен се забиха дълбоко в плътта му, разкъсаха кожата и спряха на тила. Мъжът изрева и посегна към злобното оръжие. Като видя окървавените си пръсти, отново изрева и се опита да го изтръгне, но успя едва при третия опит.
Катрин може би щеше да успее да се спаси в спалнята, но той я сграбчи за халата и я дръпна към себе си. Първият юмручен удар в лицето я накара да се олюлее, но той я задържа с кървавата си ръка и нанесе втори удар. Тя се опита да защити лицето си, но това само разпали гнева му и ударите станаха толкова
