силни, че главата и щеше да се пръсне.
Макар и замаяна от болка и ужас, тя чу как някой затропа с юмруци по вратата. Някой беше чул шума и вероятно искаше да й се притече на помощ, но вратата беше заключена и ключът беше у Гудуин!
Мъжът я метна на пода и се хвърли върху нея. Тежкото му тяло я лиши от всяка възможност да се движи. Ругаейки, той отвори панталона си и измъкна дебелото си копие. Разтвори с ръце и колене бедрата й и така грубо заби пръсти между срамните й устни, че тя изпищя от болка. Вече примирена с предстоящото изнасилване тя се помоли да дойде благодатният припадък и да я освободи от унижението. Стисна здраво очи, за да не вижда разкривеното му лице, но го чу да стене и грухти, макар че още не беше проникнал в нея. Изведнъж той изхърка и рухна върху нея…
— Мистрес! Мистрес Катрин!
Хладни пръсти помилваха бузата й и тя бавно отвори очи.
— Дейдре? — пошепна мъчително тя. — Дейдре, ти ли си?
— Слава богу, жива сте! А аз си помислих… помислих си…
Дейдре издърпа отпуснатото тяло на Гудуин, което беше затиснало господарката й, помогна на Катрин да седне и я прегърна утешително.
— Ранена ли сте? Той… Той успя ли да… — Тя не посмя да произнесе злокобната дума.
— Не, не… мисля, че не… Удари ме, искаше да ме вземе, но…
— Всичко свърши — утеши я Дейдре. — Мръсникът вече няма да наранява никого.
Катрин вдигна глава, за да види какво бе станало с насилника, но Дейдре я спря.
— Не го гледайте! — помоли с треперещ глас тя. — Опитайте се да станете, аз ще ви помогна. А после ми обещайте да излезете от гардеробната, без да се обърнете нито веднъж!
Изненадана от тази странна заповед, Катрин реши все пак да погледне, но любопитството й бе задоволено още щом видя машата, захвърлена на пода. Главата на сокола беше цялата в кръв, по извитата човка бяха полепнали парченца плът и снопчета косми. Стана й ясно, че стоновете и грухтенето на Гудуин не бяха звуци на удоволствие, а на борбата му със смъртта.
— Господи, Дейдре…
— Обещайте ми, че няма да гледате!
Катрин кимна послушно. Цялото й тяло се тресеше и тя сигурно нямаше да се задържи на крака, ако Дейдре не я беше подкрепила. Като отведе господарката си в спалнята, където беше по-светло, камериерката изпита ужас. По русите къдрици на Катрин лепнеше кръв, халатът и ризата висяха на парцали и също бяха окървавени, нежната кожа с цвят на слонова кост беше осеяна с драскотини и сини петна.
Дейдре не можеше да повярва, че всичката тази кръв е само на убития офицер в гардеробната. Стиснала очи, тя затвори вратата на малкото помещение, сложи Катрин да седне на леглото и хукна към кухнята за кърпи и топла вода.
— Бързо свалете тези дрехи, милейди… Трябва да ги почистим, преди някой… преди да сте настинали — промени тя изречението в последната секунда.
Шокът задейства. Зъбите на Катрин затракаха, устните й посиняха, ръцете й се вледениха. Дейдре й помогна да съблече разкъсаните дрехи и веднага ги хвърли в огъня. Изпаднала в апатия, Катрин й позволи да измие кръвта и да я увие в чист чаршаф. Камериерката излезе отново и се върна с цял вързоп мъжки дрехи.
— Мъжете не привличат погледите, щом тръгнат на път, за разлика от жените — обясни енергично Дейдре. — Побързайте моля ви, трябва да напуснем Розууд Хол, преди да са пристигнали още войници.
— Войници? — повтори Катрин, сякаш никога не беше чувала тази дума. Изведнъж споменът се върна и тя сграбчи китката на Дейдре. — Той каза, че къщата е пълна с войници и, че ако викам…
Дейдре я стисна за раменете.
— В къщата няма никой, нито един войник, нито един слуга…
— Но той каза…
— Излъгал ви е, за да ви сплаши, и както виждам, е успял, негодникът.
Дейдре огледа по-отблизо раните, които Гудуин беше причинил на господарката й. Лявата половина на лицето беше ужасно подута и почти скриваше окото. Груби пръсти бяха оставили червени следи по шията, които през деня щяха да се оцветят в зелено и синьо. По раменете и краката се виждаха многобройни сини петна. Гърдите бяха белязани от зъби, а четирите дълбоки драскотини на корема сякаш бяха направени от дива котка.
Младата жена отново изпита сляпата ярост от преди малко, когато бе видяла как английският офицер лежеше върху господарката й и се готвеше да я изнасили. Гневът й бе придал неподозирани сили и тя го бе удряла и удряла с машата, докато главата му се превърна в кървава маса.
— Дейдре?
Камериерката прогони от съзнанието си грозната картина и се опита да говори със спокоен глас.
— Ще облечем дрехите на мистър Дамиен, ще вземем два коня и ще препуснем към Спенс Хаус. Лейди Каролайн ще ни помогне да се скрием. Тя ви е майка и ще съумее да ви опази.
— Да ме пази? От какво? Той се опита да ме изнасили!
Дейдре задъвка долната си устна.
— Според мен най-важното е да отговаряте на всеки, който задава въпроси — и на лейди Каролайн, че не вие сте убили негодника. Може би е по-добре да кажете, че е нападнал мен, а вие сте ми се притекли на помощ и той ви е наранил. Да, точно така, това е много по-добре… по-сигурно…
— Но защо? Не е престъпление да се отбраняваш срещу изнасилване.
Дейдре въздъхна.
Разберете, обикновено британските офицери не изнасилват дами от висшето общество. Властите непременно ще се запитат какво е провокирало лейтенанта да се държи по този начин. Не бива да забравяте, че сте подслонили врагове на короната. Би могло да възникне подозрение, че сте се забавлявали с тях и това е дало повод на Гудуин да помисли, че ще приемете с готовност и неговите домогвания. В крайна сметка сигурно ще изкарат виновна вас, а не него! С една обикновена ирландска камериерка положението е съвсем друго. Благородниците вярват, че всички слуги имат леко поведение и те могат да се забавляват с тях, когато и където пожелаят. Офицерът никога не насилва младите слугини — като спи с тях той им оказва висока чест!
— Но тогава ще те осъдят за убийство!
— Може би — кимна Дейдре, — но първо трябва да ме хванат, това няма да им се удаде. Щом ви настаня на сигурно място при лейди Каролайн, ще изчезна безследно.
Катрин я погледна смаяно.
— Искаш да последваш бунтовниците? О, Дейдре, не го прави! Ако казаното от Гудуин е вярно, ако наистина отстъпват…
— Аз ще отстъпвам с тях. Шотландия е родината на съпруга ми, значи сега е и моя родина.
— Но…
— Моля ви, мистрес, нямаме време да водим излишни спорове. Решението ми е твърдо и дори вие няма да ме разубедите. Мястото ми е до съпруга ми. До последния ми дъх.
Катрин все още не беше в състояние да разсъждава ясно, но две мисли заседнаха в главата й: Дейдре не само й беше спасила живота, ами и беше готова да поеме цялата вина върху себе си, за да спести на господарката си неприятностите на разследването. Само преди половин година Катрин Аугустин Ашброк щеше да приеме това предложение с готовност, щеше да се залови жадно за всяка сламка, която й подаваха. Все едно кой беше наранен или дори убит — само тя да не пострада!
Втората мисъл беше, че Катрин Камерън никога не би проявила подобна подлост и страхливост. Щом разбра това, ръцете й престанаха да треперят, тя стана и бързо и сръчно облече дрехите на Дамиен.
— Гудуин каза, че бунтовниците са потеглили малко преди разсъмване — заговори спокойно тя. — Предполагаше, че тази вечер ще стигнат в Манчестър. Ще се наложи да яздим много бързо, ако искаме да ги настигнем.
Дейдре, която тъкмо закопчаваше мъжкия жакет, спря изненадано.
— Наистина ли казахте „ние“, мистрес?
Катрин й се усмихна ободрително.
— След всичко, което преживяхме заедно, наистина трябва да престанеш да ме наричаш „мистрес“. Ще
