бузата му, докато спи, нещо, което би направила само една любовница.
Беше топъл, а трябваше да е по-студен в хладната стая. Загриза я безпокойство. Постави дланта си на челото му, за да е сигурна. Кожата му беше суха. И той спеше кротко. Можеше да спи цяла нощ, ако не го безпокоят. В този момент той се нуждаеше от сън, а не от някой, който се мотае край леглото му.
Трябваше да го остави, но не й се искаше да го стори толкова бързо. Прокара пръсти по лицето му и спря върху твърдите очертания на устните. Дали изпитваше желание да я целуне? Тя копнееше да я целуне, макар да си казваше, че няма да е редно.
Усети движение под пръстите си. Буден ли беше? Наведе се по-близо да види, но очите му бяха затворени. Устните му бяха извити в лека усмивка и тя се почуди дали сънува и ако е така, какво? Беше ли и тя в съня му? Ама че е глупачка.
Време беше да си тръгва. Беше толкова уморена, че започваше да си въобразява невъзможни неща. Все пак не устоя и за последен път го погали по страната.
Рано на другия ден Джена се облече в кремава муселинена рокля с високо деколте, богато гарнирана с дантела в слонова кост. Щеше да провери как е Джейсън и да закуси набързо.
Когато стигна до стаята му, чу гласове. Побърза да отвори вратата, надявайки се, че всичко е наред.
Джейсън се беше изправил в леглото с почервеняло от гняв лице, а Алфонс стоеше в долния край на леглото с широко разкрачени крака и свити на бедрата юмруци.
— Какво има? — попита тя спокойно, надявайки се да разсее част от напрежението.
Джейсън се обърна, чертите му моментално омекнаха, но отново се стегнаха, щом каза:
— Писна ми от грижи. Сега искам да се облека, а слугата ви не иска да ми даде дрехите, докато вие не му наредите.
Джена погледна към Алфонс и каза:
— Алфонс, можеш да си вървиш. Изкара дълга нощ, а и както изглежда, тази сутрин нашият болен е достатъчно добре сам да се оправя.
За момент помисли, че Алфонс ще откаже, но той кимна кратко в знак на съгласие и мина тежко покрай нея. Тя насочи вниманието си към Джейсън:
— Разстройвате го — каза, приближавайки до леглото.
— Бас ловя, че не е толкова трудно — рече Джейсън, ядът започваше да се оттича от напрегнатите му мускули. — И то за нещо толкова обикновено, като да ми върне дрехите. Кога ще ми ги донесете?
Говореше тъй, сякаш за него бе най-естественото нещо на света да се облече и да възобнови нормалните си занимания. Тя поклати глава при това твърдоглавие. Веждите му все още се бърчеха от болка, а когато се отпусна на възглавниците, тя видя, че устата му е напрегната.
— Изгорихме дрехите ви.
— Какво?
Тя потръпна от яростта, която заискри в очите му. Беше достоен противник, но не можеше да я изплаши. Вдигна рамене и дантелата на гърдите й затрептя.
— Бяха мръсни и просмукани с толкова кръв, че беше невъзможно да се изперат. Пък и ако ги бях дала на прислугата, щяха вече да са разнесли из цял Париж, че съм приютила някого, който е кървял като заклано прасе. Не бихте искали подобно нещо, нали?
— Така е — каза той. — Все пак трябва да се облека. Сигурно имате прислужник с моя ръст. Донесете ми негови панталони, риза и жакет. Надявам се, че не сте ми изгорили и ботушите.
— Не, ботушите ви са в гардероба — каза тя накрая, усещайки, че всичко друго щеше да е като развяването на червена кърпа пред бик.
Сигурно бе усетил колебанието й, защото заговори като човек, който знае, че го залъгват:
— Дрехите, или и вие ще ми откажете като лакея си? — Прокара пръсти през гъстата си коса, разрошвайки я на челото.
— Когато сте по-добре — каза тя, боейки се от следващите му думи.
Очите му се присвиха, а ръцете му стиснаха чаршафа тъй, че кокалчетата побеляха. Каза тихо:
— Да не би да искате да ме видите гол?
Изненадата я спря по средата на пътя й към леглото. Само Луиджи бе виждала така и осъзна, че й е интересно как ли би изглеждал Джейсън. Беше млад и мускулест, а Луиджи бе стар, с износено тяло. Да, тя искаше да го види, но знаеше, че пристъпват в забранена зона. Те не бяха един за друг. Това не биваше да се случва помежду им.
Задържа гласа си спокоен, докато казваше:
— А вие искате ли да ви видя гол? Няма да ми е за първи път, уверявам ви.
Той я изучаваше, сякаш пресявайки думите й за истинския им смисъл, после в очите му блесна закачливо пламъче.
— Жена с опит.
— Вдовица — бързо го поправи тя, обидена от подтекста в репликата.
Той кимна с глава, приемайки отговора й, а също и чувствата, които се криеха зад него, но беше неотстъпчив:
— Искам да ми дадете някакви дрехи.
— Когато сте по-добре — каза тя, успокоена, че той май е изоставил заплахата си.
По-бързо, отколкото Джена мислеше, че е възможно, той седна в кревата, придърпвайки чаршафа към себе си. Преди да успее да стигне до него и да го задържи, той се изправи до леглото, слабините му бяха покрити, но гърдите му останаха голи, с изключение на превръзката. Той се олюля, протягайки напред ръка, за да запази равновесие. Чаршафът се плъзна несигурно надолу, тъй че едва го закриваше, а очите му я гледаха твърдо и предизвикателно.
— Глупак! — Тя се втурна напред и уви ръце около кръста му, за да го подкрепи. — Твърде слаб сте дори да стоите прав, камо ли да се облечете.
Миришеше на лимон и дезинфекцираща пудра. Не беше неприятно и тя знаеше, че винаги ще свързва тези миризми с него. Докато го държеше, топлината от телата им засилваше аромата и тя едва се сдържа да не вдигне лице и да го целуне по устните, които бяха толкова близо. Той беше болен, но голям инат.
— Проклятие, жено! Не сте ми болногледачка — изрева той, олюлявайки се, преди да си позволи да се наклони към нея. Нестабилността му направи следващите думи бавни и премерени, сякаш говореше на идиот: — Не е ваша работа да решавате. Имам да върша нещо изключително важно, а не мога да го сторя в леглото. Колкото по-рано стана, толкова по-бързо ще се възстановя. Знам го.
— Ха! — Джена си пое дълбоко дъх, той не беше перушинка, и тя усещаше, че започва да се уморява. Ако той съвсем загубеше равновесие, и двамата щяха да политнат.
— Вие сте едно голямо дете, а аз съм вашата болногледачка. И се държите точно тъй, както очаквах.
Очите му се разтвориха широко, пронизващи я невярващо.
— Както сте очаквали? Та вие изобщо не ме познавате.
— Знам достатъчно, за да разбера, че сте твърдоглав, своенравен и арогантен. Знам също, че настоявате да правите нещо, за което още не сте готов. Няма да ви го позволя. — Тя решително сви устни и доби кураж да го погледне в очите. Той се засмя и в резултат двамата изгубиха равновесие.
— О, не — простена Джена и се наклони назад, надявайки се да успее да го задържи, преди да паднат върху леглото.
— О-о! — От дробовете му излезе силна струя въздух, после двамата се озоваха на леглото. Джена падна отгоре му, ръцете й все още го обгръщаха.
Крайниците им се преплетоха, тялото й легна плътно върху неговото. Там, където кожата им се допираше, тя усети да я пронизват все по-усилващи се токове на наслада. Почувства как се свиха мускулите му под нея и видя болката, проблеснала в очите му, преди да ги затвори.
Копнееше до го целуне, бе толкова близо до нея, искаше й се да опита вкуса на устните му поне веднъж, да задоволи глада, който нарастваше в нея, откакто я бе нарекъл огнен ангел. Но не можеше. Джейсън бе
