— Да! Служебният. Какво ще се случи, ако ви се обадя в „Поуст“?
— Всъщност съм в неплатен отпуск.
Стърн вдигна очи към тавана.
— Хайде стига бе!
— Говоря сериозно! Вижте. — Франк извади портфейла си и му показа журналистическия си пропуск и служебната карта от „Вашингтон Поуст“.
— Всеки може да си ги направи — каза Стърн. — Обикновен боклук.
— Така е. По този начин може да разберете, че са истински — „Поуст“ е евтин — отвърна му Франк.
— Това е абсурдно — каза Ани. — Бен, това съм аз. Ти какво си мислиш?
Стърн не й обърна внимание и продължи да гледа Франк.
— И докато сте в неплатена отпуска, с какво се занимавате?
— Имам стипендия от „Сам Джонсън“.
— Това пък какво значи?
— Всяка година те обявяват своеобразно състезание. Репортерите изпращат предложения, в които описват каква тема биха разработили, ако имат една година свободно време. Изпратих предложение и… те го харесаха.
Стърн продължи да го гледа втренчено.
— За Храма на Светлината?
— Не — каза Франк. — За новопоявилите се вируси.
Стърн се намръщи още повече.
— Можете да се обадите на фондацията. Има ги в телефонния указател.
— И откъде да знам, че те не са фасада? — попита Стърн.
— Фондация „Джонсън“? На какво?
— На Храма.
— На Храма?!
— Защо не? Храмът дава пари на няколко фондации — на Института за религиозни проучвания, на фондация „Гея“. И са щедри. Това е добра реклама.
— Може би. Но не дават пари на тази фондация. Повярвайте ми. Ако им дадат, Коу ще получи инфаркт.
Стърн го изгледа втренчено, после кимна, сякаш е взел решение, и каза:
— Ще ви покажа нещо. — Стана и отиде до бюрото до прозореца. Разрови купчина листове, измъкна един бюлетин и се върна на стола си. — Вижте. — И подхвърли бюлетина на Франк.
Това беше пролетният брой на „Армагедон Уоч“ — трийсет и две страници плътна хартия, захванати през средата с телбод. На корицата имаше реклами на статиите за сциентологичната църква и Интернет, за сектата Сантерия в Западна Луизиана и за промиването на мозъци в Южна Индия.
Франк запрелиства страниците. На осма страница на цяла колона, под заглавие „Личности“, имаше снимка на Люк Соланж, присвил очи срещу слънцето и поставил ръце върху руля на нещо, което вероятно бе „Кристалният дракон“. През средата на снимката минаваше ивица, в която бе изписано „Кормчията“.
Франк показа снимката на Ани.
— Изглежда симпатичен — каза тя малко изненадано.
Под снимката имаше кратък абзац.
Рядка снимка на гуруто на Храма на Светлината Люк Соланж в морето на борда на флагманския кораб на Храма „Кристалния дракон“. След като прекара петнадесет години в САЩ, роденият в Швейцария Соланж е отново на път. Последното му пътуване бе до Токио, където миналия ноември той говори пред организацията „Чосон Сорен“. (снимка: анонимна)
— Добра работа — каза Франк.
— Имам 341 абоната — отвърна Стърн. — Повечето от тях са научни работници и родители. Няколко журналисти, частни детективи и разбира се, самите култове. Те са тези, които вместо адреси имат пощенски кутии.
— Писали ли сте много за Храма? — поинтересува се Франк.
Стърн поклати глава.
— Това е първият материал за повече от година. Така да се каже, опипвам почвата.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ани.
— Искам да кажа, че е опасно — отвърна Стърн. — Това означава конфликт. Не ми трябва. — Спря за малко, след това продължи. — Помниш ли последния път, когато се видяхме?
Ани кимна.
— Представях предложението си за субсидия. Беше преди две години.
— Между другото какво стана?
Ани погледна Франк и каза:
— Отхвърлиха го.
Стърн й намигна приятелски.
— Защото са мързеливци. Във всеки случай, тогава бе последният път, когато писах нещо за Храма.
— А какво писахте първия път?
— Някои от нещата, които ви казвам сега. Направих връзка между Соланж и по-ранните лидери на култове, като посочих сходствата им. Бях го нарекъл „светски апокалиптик, който заменя принципите на сериозната екология с Десетте Божи заповеди“. Но, от друга страна, той е много активен. Иска да го направи.
— Кое?
— Апокалипсиса. Армагедон. Наречете го както искате. Ако прочетете това, което е написал, ще разберете, че Соланж твърди, че е последната „световна историческа“ фигура.
— Какво трябва да означава това?
— Иисус, Буда…
— Соланж? — попита Ани.
— Точно така. Неговата важност се крие във факта, че той е акушер на Края на времето. Или поне така твърди.
— Защо някой ще иска да бъде акушер на Края на времето? — попита Ани.
— Соланж не вижда нещата по същия начин, както ги виждаме ние с тебе. Възгледите му за света са екоцентрични.
— На първо място Земята — каза Франк.
— Точно така. Не хората са най-важните актьори, а Природата. Това, към което Соланж се стреми, е някакво възстановяване на Рая — което освен всичко друго означава и край на индустриалната цивилизация.
— Звучи доста опасно — констатира Франк.
— Така е. Точно затова го наричат „Първия конник“.
— Първия конник? — повтори Ани неразбиращо.
— Да — кимна Стърн. — На Апокалипсиса.
Известно време мълчаха. Накрая Франк попита:
— Какво се случи с вас? Имам предвид между вас и тях? Казахте, че сте „опипвали почвата“, когато сте публикували снимката му.
— Общо взето да. Това, което написах тогава, бе доста праволинейно. Бе преди всичко сбор от неща, които бяха писали други хора — главно журналисти, — с добавка на малко историческа перспектива, но в тези линии, които току-що ви очертах. Единственият нов материал всъщност дойде от информация, която получих от приятел, който работи в екипа на окръжния прокурор в Калифорния. Синът му се бе присъединил към Божиите чада преди десетина години и оттогава той стана активист на новите религии. Във всеки случай… те започнаха да ме преследват.
