— Успяхме.
— Как?
Аврам въздъхна, горд с постижението си, но и раздразнен от това, че трябва да го обяснява на лаици.
— По системата на пробите и грешките. Открихме, че като премахнем определен сегмент от ДНК, можем да накараме вируса да отделя секрет, който маскира имуногените му и ги прикрива от В-клетките на тялото. Все едно че вирусът е покрит с тефлон. Рецепторите за силиций и алуминий не могат да достигнат до него, а без това да стане, няма отговор от страна на имунната система, така че през половината време вирусът минава незабелязан.
— Което прави нивото на смъртност…
— Около петдесет и пет процента.
Дълго време никой не каза нищо. Накрая Соланж възкликна:
— Добре! Значи утре започваме ваксинирането. Всички в базата, нали?
— Ще го уредя — каза Аврам.
Соланж отметна кичур коса от очите си, събра ръцете си в театрален жест, церемониално се поклони към азиатеца и попита:
— А господин Ким?
— Пакетът за него ще бъде готов след два дни — отвърна Аврам.
— Добре — каза Соланж и се усмихна. — Това задоволява ли ви, господин Ким?
Кореецът го погледна неразбиращо.
— Два дни — каза Соланж. Говореше бавно и изправи два пръста във въздуха. — След това… — ръката му се спусна надолу — Пхенян.
Ким се усмихна и кимна, че разбира.
Верушка вдигна ръка и Соланж се обърна към нея.
— А хората ни в чужбина? — попита тя. — Аз имам хора в Русия, Израел, Франция, както и на още някои места. Имам предвид — служители. Какво ще правим с тях? Ще ги върнем ли тук?
Преди Соланж да каже нещо, Белинда й отговори:
— По-евтино е, ако ние отидем при тях. Ако ми дадеш списък кой къде е, мога да изпратя куриер със самолет още същия ден. В рамките на една седмица всички могат да бъдат ваксинирани.
Верушка се намръщи.
— Мислех си… че може би трябва да ги доведем тук. Искам да кажа, как ще успеете да минете през митниците?
— Ще имаме нотариално заверени писма за куриерите, в които ще се казва, че те страдат от диабет — отвърна Белинда. — Ще сложим ваксината в ампули за инсулин. Няма да има проблем.
— Добре — каза Соланж. — Да минем към следващата точка от дневния ред. — Той се обърна към Сузана, усмихна се и й подаде ръка, за да се изправи. — Сузана?
Сърцето й спря. Малкият Стивън отдръпна главичката си от гърдата й и за миг изглеждаше, че ще заплаче. Тя го подаде на Белинда, изправи се и оправи блузата си.
— Господи! — каза Соланж. — Та ти си била прекрасна!
Сузана се изчерви и сведе очи.
— Защо не ми казахте, че е толкова хубава? Защо имам разузнавателен отдел, ако пазите тайни от мен?
Той я прегърна с лявата си ръка.
— Изпратих ти доклади — каза усмихнато Сол. — Белинда ги подписа.
— Добре — отвърна му Соланж. — За докладите ще говорим следващия път. Но имам нужда и от снимки. Слушай сега. Четох докладите и знам какво е направила. Ще ти кажа — аз ще променя името на това момиче на „Бонд“. Става ли? Сузана Бонд. Съгласна ли си, мила?
Сузана кимна, смутена от това, че всички са се втренчили в нея, и въодушевена, защото Соланж я е прегърнал.
— Казвам ви — продължи той, — това момиче няма задръжки. Ако ви кажа какво е направила, ще трябва вас да убия! — Засмя се и след него се засмяха и другите. — Не се шегувам. Дори и аз се плаша!
Още смях.
— Но… — Той хвърли думата във въздуха като граната. — Има един проблем.
Сърцето на Сузана спря за втори път.
— Ка… какъв е проблемът? — попита тя.
Той поклати глава.
— Момчето.
Внезапно Сузана разбра защо е тук, разбра какво не е наред, разбра какво е направила. Когато влезеш в Храма, трябва да се откажеш да имаш деца, защото хората са… как бе казал Соланж?
— Шшш! — прошепна Соланж и я придърпа още по-здраво към себе си. Не си беше давала сметка колко е силен. — Казах ти, миличка — ти си героиня! Винаги ще бъдеш героиня, така че не прецаквай нещата с празни приказки. Става ли?
Тя кимна.
Той я пусна и отиде до някакъв сандък, който тя не бе забелязала досега. Бръкна вътре, извади няколко прозрачни найлонови торби и ги раздаде една по една на хората на терасата.
Сузана също протегна ръка, но Соланж поклати глава.
— Не и за теб, миличка. За тях са.
После мина по плочките, отиде до Белинда, вдигна Стивън, отвори една от торбите и пъхна бебето вътре. След това стегна горния край и го завърза. Подаде торбата на Белинда и каза:
— Дръж.
Сузана не можеше да повярва. Приглушеният плач на Стивън се носеше от торбата. Виждаше го — как се върти, как диша и как прозрачната торба става непрозрачна. Краката й се подкосиха, но Соланж я хвана под мишницата и я изправи.
— Трябва да си силна — каза той. — Това е важно за детето, миличка. — След това се обърна към другите. — Добре. Всички освен Сузана и господин Ким.
Един по един всички нахлузиха на главите си пластмасовите торби и ги завързаха на гърлата си. Сузана гледаше ужасено как торбите се издуват и после се свиват и прилепват към бузите и носовете им.
Соланж пак отиде до сандъка и пак бръкна в него. Този път извади два чифта боксови ръкавици. Хвърли й единия чифт, даде й знак да си ги сложи и направи същото.
— Това е много сложен проблем — каза той, докато си пъхаше ръцете в ръкавиците. — Земята, Майката, е свещена. Както е свещен и животът. Това е нашата религия. Това е, което знаем. Знаем също обаче, че ние — ти и аз — я убиваме и с това убиваме децата й. Милионите същества, които тя произвежда… Не ги връзвай, миличка, просто си пъхни ръцете в тях… Пробиваме дупки в атмосферата, отравяме подпочвените води, замърсяваме почвата, унищожаваме горите. Сега, с тези торбички, може би ще разберете как се чувства Земята, какво означава да бъдеш обвит в пластмаса и да се задушаваш в собствените си газове. Когато сега ви кажа, че цивилизацията е убийство, може би ще разберете това усещане. — Той плесна с ръкавиците си и леко подскочи.
— Може ли да извадя Стивън? — попита Сузана. — Ще се задуши.
— Но, миличка, точно в това е въпросът. Всички ще се задушим. Точно това е проблемът. Пренаселеността. Твърде много сме. А ти ни даваш още един лешояд за хранене. За какво си мислила? С кого си мислила?
Сузана поклати глава. Соланж стоеше между нея и Стивън и тя не можеше да види бебчето си.
— Ако ставаше въпрос за някой друг, миличка, аз бих го удавил като коте. Да служи за пример. Но понеже е твой, ще направим следното — ще се боксираме за него! Един рунд. Три минути. Ако си на крака след рунда, ще можеш да го спасиш. Става ли? Ако обаче не си, ще си остане в торбата.
— Но аз не мога! Не знам
