за пиене, плетени ризници и жонгльорски бухалки.
Използвайки директорията като гид, всеки ден прекарвам по няколко часа на телефона, разговаряйки с хора, които управляват подобни места. Повечето се налага да убеждавам, да се боря с инстинктивното им нежелание да съдействат. Разбирам защо не искат да говорят с мен. Самият аз определено бих избягвал да разговарям с разни отчаяни родители, които намекват, че из фантазния ми свят дебне похитител на деца.
Все пак успявам да спечеля повечето, поне дотам, че се съгласяват да разлепят постер ТЪРСИ СЕ в служебните помещения.
Постера го изработиха в „Кинкос“. Под класическото заглавие „ТЪРСИ СЕ“ има различни портретни скици на Флейтиста (включително и изработената от полицейски художник по описание на близнаците Сандлинг). Под скиците има кратко описание на отвличането на Кевин и Шон, мястото и датата, заедно с малкото, което е известно за външността на Флейтиста, за костюма му и кучето. Най-отдолу има информация за връзка и обещание за награда.
Изпращам по няколко пакета на ден — циркулярно писмо и по няколко копия на постера. Използвам Федерал Експрес — макар да е скъпо, — заради спешността, която внушават експресните им доставки. Вкарвам адресите в компютъра си, създал съм и файл на всеки панаир, така че да следя последвалите обаждания и имейли, отклика и какво е направено. Записите в календара ми ме подсещат кога да очаквам резултати.
Веднага щом приключа с всички мероприятия в Директорията, съм планирал да се заема със списъка на актьорите и търговците. Междувременно си почивам от средновековния свят с планове за подобна кампания сред кучешкото царство.
Може би ще успея да се добера до Флейтиста чрез кучето му. Оставам шокиран, когато първото ми търсене в Гугъла — с ключова дума „уипет“ — дава повече от трийсет и седем хиляди сайта. Много се повтарят и все пак има повече ферми за развъждане на уипети, клубове на притежатели на уипети и фенове на уипети, отколкото някога съм си представял.
— О, да — гъргори жената от „Уипетски свят“, — те са чудесни кученца, енергични, но послушни и толкова… толкова красивички, не мислите ли? Искате ли да ви помогна да си намерите уипетче? Затова ли се обаждате?
Простото ми обяснение — че се опитвам да издиря човек, който е бил видян с уипет — само я обърква и тревожи.
— Значи само това знаете за него, така ли — че има куче? Кучето нападна ли ви?
Обяснявам й кой съм и защо се опитвам да открия някого чрез уипета му.
— Ооо — казва тя с равен глас, без следа от предишния ентусиазъм. — О, Боже! Ами… не знам. Ако човекът не се състезава, ще е адски трудно да го намерите. Ако се състезава обаче, или ако някога се е състезавал, може би има шанс. Но ако просто си е купил уипет от някоя ферма или пък си е осиновил някое от приятел… не знам.
— Да се е състезавал? Имате предвид изложбите на кучета?
— И това е възможност. Уипетите наистина, ама наистина показват големи заложби при хрътките. Имаме големи надежди за едно от момчетата на тазгодишното в Уестминстър, между другото.
— Колко изложби на кучета има?
— О, миличък, идея си нямате. Но според мен ще си загубите времето, ако търсите в тази посока. Не ми се вярва, че човек като този, когото описахте… ами той едва ли ще иска да привлича вниманието, като ходи на такива изложби, особено ако е използвал кучето като — ужасно е само да си го помислиш! — като някакъв вид примамка.
— В такъв случай…
— Може би ще е по-полезно, ако се насочите към други видове състезания. Тях няма опасност да ги покажат по телевизията. Много собственици на уипети се състезават — приятно е да се включиш в битката, нали разбирате!? И ако вашият човек е участвал, някой може да го познае. Нали казахте, че имате портретни скици, които можете да разпратите?
— Да.
— Бихте могли да ги разпратите сред някои от групите.
— За какво говорим всъщност? Имате предвид надбягвания по кръгова писта?
Гърлен смях.
— Мили Боже, това вече почти не се прави! Е, не казвам, че не можете да намерите някое старомодно кръгово състезание, ако това търсите, но гонките са много по-популярни. Това е вид надбягване, при което кучетата преследват примамка. Уипетите не са надушвачи — разчитат предимно на зрението си при преследване. Гонките обикновено включват препятствия и пресечен терен. Използваме бели найлонови пликове за примамка — досадно, но хуманно, както обичаме да казваме. Уипетите са много добри и на фризби и определено се отличават при игра с топка и…
Оставям я да говори… и да говори… и накрая тя ми обещава да сложи препратка с моя постер в уебсайта си и да ми прати списък с организираните групи от почитатели и с развъдните ферми на уипети.
Пакетът пристига след два дни с бърза поща. Списъкът вътре включва имената на четиристотин трийсет и четири групи и повече от двеста сайта, които по нейна преценка можело да прегледам. „Може някои да се повтарят, разбира се — отбелязва тя в допълнителната бележка. — Собствениците на уипети много обичат да се включват в групи!“
Дотук съм отхвърлил само четиридесет и две от списъка си със средновековни атракции. А по всичко личи, че уипетското проучване ще изисква също толкова усилия. Чувствам се безсилен, уплашен, потиснат. Това очевидно е поглъщаща време и човешки ресурси дейност, с която би трябвало да се ангажира полицията. С която трябваше да се ангажира. По мое мнение.
Елизабетинският орнамент за шия, известен като „рюш“, е друга посока на проучване. От списъка си с търговци отделям онези, които се занимават с изработване и продажба на ренесансово облекло — яки, ливреи, кринолини и прочие. Каталогът с търговци се разширява след всеки разговор с някого от тях. Пазарът за надиплени яки обхваща не само ренесансовите фестивали, а също театрални трупи, менестрели, трубадури, шутове, хорове и циркове (където клоуни и различни животни носят такива яки). Подобно на удивителния брой средновековни фестивали и фенове на уипети, производството на рюшове се оказва сериозна индустрия. Можеш да ги купиш по пощата, чрез интернет или на самите фестивали.
— Съжалявам, но повечето ни покупки се заплащат в брой — казва ми една жена от „Карп Дием Рагс“. Провеждам по няколко разговора на ден, но онова, което преди ми се е струвало обещаващ и не твърде широк ъгъл на проучване, сега, по всичко личи, ще отнеме месеци от времето ми.
Събуждам се посред нощ с нова мисъл — оборудване за гимнастически салон. Колко хора имат въжета, висящи от таваните им?
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, на следващия ден откривам, че въжета можеш да си купиш навсякъде. Същите въжета, които се окачват на тавана за катерене, се използват за връзване на лодки, окачват ги по бордовете на яхти и по края на доковете за „смекчаване на удара“, опъват ги вместо перила на подвижни мостчета, за украса в морски ресторанти. Могат да се купят в магазини за морски стоки, по интернет и с пощенски запис. Обикновено въже може да бъде превърнато във въже за катерене, като се добави примка от кабел в единия край, с чиято помощ да се закачи на кука в тавана. Старите въжета за катерене рядко умират. Вместо това мигрират от първокласни фитнес клубове и големи, финансово обезпечени гимназии или спортни училища в спонсорирани от църквата гимнастически салони и общински спортни центрове… и оттам в някой от безбройните квартални фитнеси.
Ема явно си е свършила работата. От полицейското управление в Корвалис пращат техните файлове върху случая Сандлинг, които включват и копия от свързаните със случая файлове от Юрика. Разглеждам ги с часове и те наистина ми дават нови нишки — имена на други обитаващи парка хора, съседи на Ема и момчетата, биографията на Далт Трублад, имена на родителите на приятелчета на Конър и Чандлър. Заемам се да проследя тези нишки, говоря с тези хора, но не научавам нищо ново. Как го беше казал Шофлър? Гоня вятъра.
