31.
На следващата сутрин се обаждам на Уилям Лейси — партньор на покойния Франсис Бърджърнон. Той „не вижда нищо лошо“ в това да ми каже, че партньорът му е работил за Чарли Вермилиън без заплащане.
— Той често ли работеше така, безплатно?
— Кой, Франки? Боже, не, и не знам какво му пусна в главата мухата за този Вермилиън. Не бих казал, че душевното здраве му беше някаква специална кауза. Франки не си падаше много по каузите. Просто гледаше да припечели и толкова.
— Значи не знаете защо се е захванал с онзи случай?
— Представа си нямам. Да ви кажа истината, още тогава си помислих, че не е типично за него. Беше рисковано… и определено пострадахме впоследствие. Е, той, разбира се, получи възможност да пледира в апелативния, а това винаги е плюс за един адвокат. Така че може това да му е била целта. Да се покаже.
Питам го дали мога да прегледам папката по случая, защото архивите в съдебната палата са били унищожени.
— Хммм — проточва той. — Не бих могъл да го направя. Проблемът е адвокатската тайна.
— Но в този случай и адвокатът, и клиентът са мъртви.
— Имате известно основание — казва той, — но се боя, че няма да ви свърши работа. Предадох папките на Франк на областния прокурор. Нали знаете, че има дело във връзка с освобождаването на Вермилиън?
— Родителите на момчетата Рамирес.
— Бинго. И кой на тяхно място не би го направил, когато щатът с цялата си мъдрост пуска на свобода побърканяк, който използва конституционните си права, за да отвлече и убие две хлапета? Това си е направо най-лош сценарий и половина.
— И областният прокурор е… къде? В Бел Шас?
— Сега е там, да. Но точно там е работата. Доколкото знам, документите на Франк са изгорели при пожара. Палатата изгоря точно след като папките бяха прехвърлени в окръжния съд.
Това ми оставя заека.
Взирам се в образа на компютърния екран. И Шофлър, и аз работихме по това, но тогава малкото хартиено животинче беше само една от многото следи. Сега ми е останало само то.
Преглеждам тефтерите си.
Прегъване на хартия, практикувано от Леонардо.
Математика е в основата му. Връзки със сценичното фокусническо изкуство от деветнайсети век.
Бележка в полето, добавена по-късно, гласи:
Сгъването на хартия като вид трансформация. Балоните по-популярни сега.
Традиционен метод — не се позволява лепене и рязане — само квадратен лист хартия.
Това превръща оригами в идеалното хоби, давам си сметка аз, за хора, попаднали в затвор или лудница.
Необходима е склонност към геометрия и абстрактно мислене. Популярно сред физиците и математиците.
Оригами жаргон: сухопътна прегъвка, триъгълна палачинка, водна бомба, разтегната птича основа.
Диаграмите се разпространяват безплатно в мрежата. Сложни диаграми.
Джуди Джоунс: заекът е направен от специална хартия за оригами, слонска кожа. Сгъва се мокра.
Петрих: експерт определя заека като „модифициран Ланг“.
Задавам „оригами Ланг заек“ като ключови думи в Гугъл. Търсачката изплюва повече от хиляда сайта. Доктор Джоузеф Ланг е създал много зайци, но след като два часа преглеждам сайтове с десетки зайци на Ланг и техни модифицирани варианти, нито един от тях не прилича особено на заека, който намерих в стаята на момчетата. Може би експертът на Петрих е намерил друг заек на Ланг от тези, на които попаднах аз.
Или пък… е допуснал грешка.
Когато задавам „заек оригами“, търсачката изплюва хиляди и хиляди сайтове, макар че голяма част се оказват повторения. Отварям сайт след сайт още час и половина, но така и не откривам нищо, което да прилича на моя заек.
Разбирам обаче, че светът на оригами в Мрежата е енергичен и дружелюбен. Изобилстват състезания и изложби, има и много изказвания за книги по оригами, коментари върху източниците на материал, изложби на нови изобретения и търговия на диаграми за сгъване. Може би кибер общността на оригамистите би могла да ми каже нещо повече за моя заек. Ако се съди по менажерията във витрината на Андертън, Флейтиста не е бил новак, а тъкмо напротив.
Може да е имал достъп до компютър в Порт Салфър. Може да си е общувал с разни хора, запалени по същото хоби. Възможно е някой да познае работата му. Или дори да знае кой е той.
Правя списък на двайсетина адреса, които ми дава търсачката. Съчинявам имейл с молба за помощ в разпознаването на заека в прикачения снимков файл. Изпращам го.
Ако не се получи… е, Андертън знае кой е направил заека. Ако се наложи, ще се обърна към него — по трудния начин.
Седял съм толкова дълго пред лаптопа, че когато ставам, гърбът ме боли. Правя няколко упражнения за разтягане.
Би трябвало да се обадя на нашите. На Лиз. Не съм говорил нито с родителите си, нито с жена си повече от седмица, крил съм се от тревогата и загрижеността на нашите и от враждебността на Лиз.
Ако не друго, трябва поне да се обадя, за да си проверя съобщенията.
Обичайните заподозрени.
Големия Дейв от Фокс. „Алекс! Изникна нещо, което ще ти е интересно. Ако си готов да се върнеш, чакаме те. Възможността е страхотна, така че…“
Нашите — „просто да видим как си“.
Моят приятел Скот, който все така се опитва да ме ободри: „Хей! Здрасти, Алекс. Така, ето какво ти предлагам — организирам ъъ… турнир по бадминтон. Благотворителен е, разбира се, макар че не очакваме огромна тълпа. Както и да е… ще участваме Брад и Дженифър, Тим и Сюзън, Бил и Хилари, аз и Деми — тя има един такъв страхотен прехвърлящ удар, ако случайно не знаеш. Чарлийз Терон има нужда от партньор… Тъй че… ако те интересува, приятел, обади ми се.“
Лиз. „Къде си сега, Алекс? Трябва да говорим.“
Не искам да говоря с никого от тях. Казвам си, че ще им звънна утре. Излизам да потичам. Когато се озовавам от климатика във фоайето на влажния въздух отвън, се изненадвам, че не ме посреща гръмотевична буря. Въздухът е толкова плътен, че все едно тичам през вода. Движа се покрай реката, докато не стигам до оградата на пристанищен район. По обратния път си правя разходка из периметъра на парк Лафайет. Цяла тълпа се поклаща и пляска в такт с музиката откъм повдигнатата платформа — безплатен концерт, някакъв фънки салса блус. Докато се върна в „Омни“, вече съм мокър и огледалото в асансьора се замъглява от изпаренията.
Взимам си душ, отварям си бира и сядам обратно пред компютъра. Минал е само час или там някъде, но вече имам осем отговора на имейл молбата си. Повечето от тях изреждат линкове, които бих могъл да пробвам, но един ([email protected]) разпознава заека като победител в състезание на клона Проспект Хил към Филаделфийската обществена библиотека.
