— Не, сериозно говоря — настоява Пинки. — Същото е като с разликата между телешкото и говеждото. Прясното олио просто няма букет. Неутрално е. Не добавя нищо.
— Ca s’adonne. Comme ci ca se fait ici? Не ще да е само заради сандвичите на Артър, не.
— Моят ami тук — казва Пинки и ме сочи, като клати бавно глава, — tous mauvais. Един човек откраднал децата му.
— No! — Той ме поглежда потресено, после пак се обръща към Пинки. — Vraiment?
Двамата си разменят бързи реплики на местен говор, който не разбирам, после Пинки казва:
— Малки дечица, приятелю. Шестгодишни. Моят приятел прави и невъзможното да ги намери. Страхува се, че може да им се случи нещо лошо, нали разбираш. Търси човека, който ги е отвел, и следата го е довела тук.
— В „При Кати“? — погледът му се стрелва към мен.
— Не, не в „При Кати“, не точно тук. Следата го е завела до Беруик, където е живял човекът, когото търсим. Там е израснал.
— И вие търсите този човек?
— Точно. Boute a boute.
— Той чернокож ли е?
— Не, бял е — Пинки се смее, после: — Макар и не чак колкото мен. Един луд, името му е Байрън Будро. Познаваш ли го?
Артър клати глава.
— Не, не го знам.
— Виж сега. Разбрахме, че този Байрън се е мотал известно време с един хунган някъде в Морган Сити. Не сега, преди години.
Артър ококорва очи.
— Ти да не ме будалкаш нещо?
— Така разбрахме. И ние търсим този хунган, за да го питаме дали случайно не знае къде може да е Байрън сега — защото мислим, че ако намерим Байрън, ще намерим и момченцата. За хунгана знаем само едно — че няма горна устна.
— Ain? — Артър хваща горната си устна между палеца и втория и третия си пръст. — Без горна устна?
Пинки кима.
— Така ни казаха.
— Чувал съм за този човек — казва Артър. — Казват, че го целунало зомби и му хапнало устната. Много е известен.
— Как се казва? — питам аз.
— Димент. Той е хунганът без устната. Доктор Аристид Димент. Голямо бизанго.
— Какво е бизанго? — питам аз.
— Хунган — това е вуду жрец, а бизанго му е паството, само че хората там са много близки, като семейство — обяснява Артър.
— По-скоро нещо като тайно общество — казва Пинки.
— Ако си болен или имаш проблем — казва Артър, — или имаш нужда от съвет, отиваш при хунгана. Хунганите знаят как да угодят на лоа, знаят как да направят мойо — да ти е здраво семейството, да си намериш гадже, бизнесът ти да потръгне. Някои от тях знаят и черната магия. Други работят и с двете ръце. — Артър свежда очи и аз го виждам как се прекръства скришом. — Доктор Димент — той е от тях.
— Работи и с двете ръце?
Артър все така гледа надолу. Клати глава.
— Това означава, че е магьосник — казва Пинки. — Има свръхестествени сили. Благославя с едната ръка, прави магии с другата.
Кимам.
— Значи Димент е магьосник. Сега вече разбирам интереса на Будро.
— Да, но не е толкова просто — казва Пинки. — Вуду е много, много сложно нещо. Може да го изучаваш дълго време и пак нищо да не разбереш. Малкото, което знам, го научих покрай един случай, с който се занимавах преди време. Жената уж била умряла заради проклятие, но семейството й не се хванало на въдицата. Обърнаха се към мен. Оказа се, че е била убита.
— Отровена? — пита Артър.
Пинки кима. Обръща се към мен да ми обясни:
— Има билки, които изцеляват, и отвари, които разболяват. Хунганите и манбосите — това са жените жреци — изучават лекарствата и отровите в естествения свят. Това е част от обучението им. — Обръща се към Артър. — Нали така?
— Долу-горе — казва Артър и пак ни показва широката си усмивка. — Може да се каже, че това е докторската част на вещерския доктор.
— На теория — продължава Пинки — те лекуват само от болежки със свръхестествен произход. — Кима към Артър. — Този Байрън Будро, Артър, отровил собствения си баща и го затворили за това.
Артър примижава.
— Вуду има отдавнашни традиции в отровите — казва Пинки и потропва с чашата си по плота на масата. — Още по времето на островните плантации някои от робите използвали бавнодействащи отрови срещу господарите си. Това било и първото, което привлякло вниманието на белите към религията на робите. Плюс разни слухове за свръхестествени сили — за християните това си било чиста проба работа на дявола. Вещерство. Та заради отровата и магьосничеството плантаторите много скоро ги хванало шубето. Никога не знаеш откъде може да ти дойде някоя лошотия, кой може да ти спретне проклятие или да ти отрови храната. Точно тогава властите наистина се опитали да изкоренят религията.
— Да я изкоренят?
— О, много пъти се опитвали. С общите усилия на правителството и църквата мислели, че ще могат да заличат вуду. Само че в резултат вуду просто минало в нелегалност. В по-голямата си част мимикрирало. Виждаш ли, единственият начин робите да запазят вярванията си бил да се преструват на християни, а това плантаторите го насърчавали. В крайна сметка вудуто се омешало с християнските практики. Всички лоа на вуду, съществата, властващи над духовния свят, си имат своите християнски паралели. Лоа Легба например е свети Петър.
— Чувал съм нещо за това. — Сещам се какво ми беше казал Скот за образа върху десетцентовата монета — Меркурий, свети Петър и Легба.
— Схващаш за какво ти говоря, нали? Робите са се престрували, че почитат свети Петър, а всъщност са се кланяли на Легба. А след време Легба и свети Петър станали едно. — Обръща се към Артър. — Дай друг пример.
— Светата Дева — тя е Езили. Свети Йоан Кръстител е Шанго. Свети Патрик е Дамбала Уедо. И така нататък.
Обръщам се към Артър.
— А този Димент — питам го аз, — него познавате ли го?
— Знам го, я. Живее близо до гробището в Морган Сити. Връщате се на шосе 182 и оттам сте право в Морган Сити. По улица „Мъртъл“ май беше, по нея право към водата. Пресичате релсите и още малко нататък. Там има едно ъглово магазинче, Ласенс. Питайте продавача Феликс. Кажете му, че аз ви пращам. Той знае къде да намерите майстор Димент.
— Благодарско, Артър.
— Да — добавям аз и му подавам ръка за довиждане. — Много ви благодаря.
— Pas de quoi. Bonne chance! — Той кима. — Надявам се да си намерите дечицата.
Феликс е дребен мъж с цвят на кафе. Двамата с Пинки си говорят на неразбираем за мен креолски диалект. Феликс ни чертае груба карта. После се качваме отново на беемвето и минаваме покрай електронно табло на улицата, което показва температура от сто и един градуса. За миг се питам дали това не е стойността и на температурата и на влажността19.
