знаеш ли?
— От Порт Салфър?
— Да. — Клати глава. — След всичките онези години. Остана няколко дни с мен. Надявах се… че се е променил. Толкоз много години… вече е мъж. Но… — Пак клати глава. — Той си е същият Байрън, само по- силен. Олекна ми, когато си тръгна. — Внезапно Димент става.
— Ела.
Влизам след него в сградата, в стаята с олтара. Той пристъпва напред, мърмори и взима от отрупания с предмети олтар нещо, което прилича на пощенска картичка. Подава ми я.
Светлината е слаба — само две свещи и коледните лампички. Пред очите ми е нещо, което ми напомня за картите, с които очните лекари те проверяват за далтонизъм.
— Какво е това?
— Гледай — казва Димент.
Все така виждам само размазани цветове. Гледам напрегнато три или четири минути и чак тогава ми разкрива тайната си. Скрити в поле от кървавочервени петна различавам две лица, като на клоуни, очите им се взират безпощадно в гледащия.
— Какво е това?
— Обърни го.
Печатан надпис определя рисунката като:
„Мараса“ от Пти Жан,
Порт о Пренс, Хаити, 1964
— Близнаците — подсеща ме Димент. — Виждаш ли ги?
— Да.
— И виждаш, че е адресирана до мен. Виж и какво пише Байрън.
В кутийката за поздравления срещу адреса има ръкописен надпис:
Приключих със Замъка.
Сега правя истинска магия.
— Какво е „истинска магия“? Какво е имал предвид?
— Близнаците — казва Димент. — Те пазят портите към Тайнствата. Без тях не можеш да правиш истинска магия.
— Но какво е истинска магия?
Ала старецът не ми обръща внимание. Потупва пощенската марка с показалеца си:
10.08.2000
Пойнт Арена, Кал.
— За вуду хората това е много важен ден. Свещен за Мараса. Затова Байрън е изпратил картичката на този ден. Десети август. Може да се каже… — Димент ме удостоява с ужасната си усмивка, — може да се каже, че това е вуду Великденът.
— Мислиш ли, че Байрън живее там? В Пойнт Арена?
— Не знам. Това е последната картичка, която получих от него. Преди три години. Едва ли може да се каже, че съм на крачка от него.
Поглеждам към подписа — заврънкулка. Примижавам, но както и да го гледам, не прилича на „Байрън“.
Димент поглежда над рамото ми.
— Името ли? — пита той. — Това е Маестро Карефор.
— Кой е той?
— Това име използваше Байрън, когато работеше като магьосник. На сцената — добавя Димент.
— Работеше. Но вече не работи?
Димент клати глава.
— И защо вече не работи?
— Нали видя картичката. Вече прави истинска магия.
— Но какво означава това?
Димент накланя глава, мръщи се.
— Означава, че караш света да ти се подчинява с помощта на духовете. Сливаш се в едно с тях, те работят с теб и ти правиш разни неща да се случват. — Клати глава, бавно и равномерно, като метроном, очите му са затворени. — Това означава за мен. Какво означава за Байрън — не знам.
— А онова за някакъв замък…
Димент свива рамене.
— Не знам какво е имал предвид.
— А „Карефор“?
— А, да. Това мога да ти кажа. Маестро Карефор е като… ти сигурно би казал светец покровител — уведомява ме старикът.
— На какво?
Димент ме поглежда и клати глава.
— На вещерството — казва той.
40.
Пристигам навреме, за да хвана Пинки в залата за закуска на „Холидей Ин“. Пие кафе и преглежда страницата с времето на „Ю Ес Ей Тудей“. Картата е в яркооранжево, цялата страна е обхваната от гореща вълна.
— По дяволите! — казва той, когато се настанявам на стола срещу него. — Изглеждаш изненадващо добре за човек, когото са погребали жив. Как беше?
— Тъмно.
Пинки се разсмива гръмко и всички в залата поглеждат към нас. Незнайно защо моето „тъмно“ му се струва много смешно и накрая едва си поема дъх от смях.
— Щом казваш — казва най-после. Въздишка. — Е, горещо се надявам поне да си открил нещо полезно.
Свивам рамене.
— Основното е, че Димент не знае къде е Байрън.
— Не знае? Или не иска да ти каже?
— Според мен не знае. Има нещо около близнаците и вудуто — не го разбрах съвсем, но близнаците са много важни. Мисля, че иска да помогне.
— Но не може?
— Каза ми едно-две неща. След като излязъл от лудницата, Байрън работил като фокусник с артистичния псевдоним Маестро Карефор. Професионално.
Пинки кима и вади един бележник от джоба си.
— Карефор, значи? Можем да поработим върху това. Фокусник. Значи професионални асоциации на фокусниците, синдикатите им, театралните агенти. Нещо друго?
— Байрън се е оттеглил — вече не се явява пред публика.
— И какво прави сега?
— Димент не знае. Последната му информация е, че Байрън се занимава с „истинска магия“. — Изписвам кавичките с пръсти във въздуха.
— И какво е това, по дяволите? Каква е разликата между магия и истинска магия?
— Димент не можа да ми го обясни, или пък аз не го разбрах. Байрън се е обучил за хунган — сещаш се,
