законът не позволява деца да участват в такива илюзии. Като много от старите фокуси, и този с кошницата може да се обърка.
— Хм.
— Някои илюзии са много опасни. Номерът с кошницата разчита на стриктно спазване на поредица от движения от страна на двама отделни индивиди. Грешка е недопустима. Улавянето на куршуми е друга опасна илюзия. Преди е била традиционна част от много представления, но наистина е опасна. Един известен магьосник загинал по време на представление в Лондон през 1930 или там някъде.
Слушам Деланд само с половин ухо. Със сестрите Гейблър Будро е изпълнил илюзията с разрязаното на две момиче, с близнаците Рамирес — номера с кошницата. Но онова, което ми бяха разказали момчетата Сандлинг, не звучеше като подготовка за който и да било от двата фокуса.
— Пен и Телър — казва Деланд, — изпълняват едновременно улавяне на куршум, но Худини например, при всичките си животозастрашаващи номера, никога не е улавял куршуми. Неговият кумир Робет-Худен, прославен френски магьосник от средата на осемнайсети век, е изпълнявал с изключителен успех улавяне на куршуми, когато помогнал да се потуши един бунт в Алжир.
— Сериозно?
— О, да. Френското правителство го изпратило в Алжир, защото някакви местни магьосници призовавали към бунт, като използвали елементарни фокуси, за да надъхат тълпата. Робер-Худен представил — на открито — демонстрация на силата си, като символ за силата на французите, един вид за да покаже на местните чия магия е по-могъща. Кулминацията на представлението му настъпила, когато един от местните магьосници го предизвикал на дуел. Уловил изстреляния срещу него куршум между зъбите си, след което стрелял със заредения си пистолет във варосаната стена на една сграда на улицата, където се състоял дуелът. Когато куршумът се забил, на бялата стена цъфнало огромно алено петно кръв. Това се оказало достатъчно да наклони везните. Френската магия на Робер-Худен била по-могъща от магията на местните. Алжирците изгубили вяра в бунтовниците и съпротивата се стопила.
— Френското правителство го е наело?
— О, има и по-стари, както и много по-скорошни примери за наети от правителства магьосници. Нашето ЦРУ например нае фокусника Джон Малхолънд да обучи шпионите им как да избягват разкриване. Малхолънд правел демонстрации, провел десетки курсове, дори написал серия от наръчници.
— Наръчници?
— Върху отвличане на вниманието, бързина на ръцете, изненада.
— Сериозно!
— Ами помислете. Какво правят шпионите? Всичко е въпрос на илюзия и измама. Шпионинът се прави на нещо или някой, който не е. Трябва да изпълни задачата си така, че да не го забележат. Какви по-полезни умения за тази цел от бързата ръка и техниките за отвличане на вниманието? Ако можеш да накараш някого да погледне в другата посока или просто да не те забележи… — Той вдига рамене.
Колкото и да е интересно това, аз искам да насоча вниманието на Деланд обратно към Карефор.
— Значи… номерът с кошницата е бил опасен.
— Да. Ако асистентът не се извие в правилната последователност… или магьосникът обърка въпросната последователност, или просто ръката му трепне за миг — асистентът може да умре. — Млъква и си поема дълбоко дъх. — Мили Боже, сигурно се тревожите за момчетата…
— Мисля, че е възможно Будро да използва синовете ми за някакъв номер.
— Моля да ме извините, ако съм… прекалил… в описанието на фокусите. Самият аз не бих искал внукът ми да участва в номера с кошницата.
Кимам и Деланд продължава:
— Докъде бях стигнал?
— Ужасеният магьосник моли публиката да му помогне да съживи момчето.
— Да. После подхваща някакъв напев, нещо, което да му помогне да призове силата си. Накрая е готов, сваля капака на кошницата и voila! — момчето излиза живо и здраво.
— Хм.
— Това е възкресение, разбирате ли, детето е върнато от мъртвите. Това всъщност е основата на огромен брой илюзии, традиция, която води началото си от древността, още откакто има магия. Предполагам, че тези номера са се появили по времето, когато магьосниците са били жреци. Дори каскадите на Худини, при които го потапяли в морето, целият увит във вериги, могат да се причислят към този вид ефекти. Или поне аз съм на това мнение.
— Наистина?
— Ако не истинска, то символична смърт. Самотният човек, който кани смъртта да го вземе, тълпата, която затаява дъх заедно с потопения магьосник и чака в продължение на невъзможно дълги минути той да изскочи над водата, но го няма никакъв. Дали този път не е отишъл прекалено далеч? Дали този път смъртта няма наистина да го застигне? А после, най-сетне, героичната му поява над водата. Това се е приемало като някакво чудо, като един вид възкресение.
— Възкресение или не, хората не са харесвали номера на Карефор с кошницата, така ли?
— Да, не го харесваха. Както казах, Карефор е талантлив актьор, но внушението, което постигаше, беше някак прекалено силно. Гневът му, кръвта, писъците — всичко беше прекалено истинско. В това му беше проблемът. Той плашеше хората. Разбира се, имаше си и почитатели.
— Какви почитатели? Деланд се мръщи.
— Хммм. Нека помисля. Спомням си един дребен таитянец и една рускиня. Олга някоя си. И един шейх също. Неколцина поклонници на готическото — съвсем безобидни всъщност, но определено си падаха по кръвта. — Въздъхва. — Беше преди години и не си спомням имена. Може би някой от колегите ще си спомни. Мога да ги попитам. А, едно си спомням все пак — Мерц. За малко да забравя Мерц — а той беше най- големият фен на Карефор. Истински почитател. Едва ли е пропуснал и едно негово представление. А и обикновено си тръгваха заедно след това. Забелязах го, защото бяха доста странна двойка.
— Какво имате предвид?
— Карефор, знаете, беше висок мъж и с впечатляваща външност. Мерц, от друга страна, е нисък и як, плешив като яйце и почти толкова широк, колкото и висок. Дяволски богат. Караше ролс-ройс. Това, че и двамата бяха европейци, изглежда ги свързваше.
— Какво искате да кажете? Истинското име на Карефор е Байрън Будро и той не е европеец. От Луизиана е.
Деланд е шокиран.
— Не. Французин е.
Аз клатя глава.
— Не сте знаели, че Карефор е артистичен псевдоним?
— Ален Карефор — само това име знам. Проклет да съм! Ходил съм в Европа, дори две години живях във Франция. Никога не бих предположил… но вече ви казах, че Карефор беше талантлив актьор. — Клати глава. — Може пък и Мерц да е бил гринго — казва той и се смее колебливо.
— Мерц беше ли член на Замъка?
Кураторът клати глава.
— Не знам. Мога да проверя. Не е бил наш изпълнител, но пък може да е бил външен член. Определено беше от най-редовните зрители. И много сериозно гледаше на магията. Не ми се вярва да е бил американец, освен ако и той не е бил гениален актьор. Французин или нещо подобно. Може би белгиец.
— В какъв смисъл е бил… е гледал сериозно на магията?
— Колекционираше редки книги по темата. Предимно за стария индийски номер с въжето. Говорили сме за това един-два пъти. Имаше няколко изключително ценни книги в колекцията си. Неща, които трудно се намират. И са невероятно скъпи.
— Номерът с въжето?
— А, да — казва Деланд. — Легендарният индийски номер с въже. Марко Поло го споменава в дневника си — това е през тринайсети век, но се смята, че номерът датира от много по-рано. Появил се е в Китай, най-вероятно, а после е стигнал до Индия по Пътя на коприната.
Часовникът на китката му издава серия от остри бибипкания и той се взира през очилата си да открие правилното бутонче, с което да изключи алармата. Въздишка.
