— Хм — мънкам аз. — Кога ще се върне?
— След две седмици.
— Е, тогава не ми остава друго, освен да купя книжката — казвам му аз, вече сигурен, че хлапето ме лъже. Чувал е за Мерц. Правил съм толкова много интервюта, че познавам признаците — езикът на тялото винаги издава лъжците.
Вървя след него към касата, той регистрира книгата (9,25), после я слага в хартиен плик.
— Да сложа ли касовата бележка в плика? — пита той.
— Няма значение. Да ви попитам — знаете ли други книжарници или магазинчета за фокуси, където бих могъл да опитам? Наистина трябва да намеря този човек, Карефор.
Това изглежда го успокоява — възможността да предаде щафетата.
— Ами да — например „Магия, Магия“, на Сънсет. Можете да опитате там.
Само че „Магия, Магия“ се оказва затворен. На табелката пише, че през работните дни е отворено от десет до два. Ще трябва да се върна утре.
Седя на леглото в хотелската си стая и чета за номера с въжето. Главата е дълга и започва с това колко стар бил този номер. За него се споменавало още в „Упанишадите“ — индийски философски текстове, датиращи от осми век преди Христа. Малко по-късно свещени будистки текстове споменавали въжения трик като едно от развлеченията, представени в (провалил се) опит да бъде изтръгната усмивка от младия принц, който по-късно се превърнал в Буда — момче, което не се било усмихнало нито веднъж през целия си живот. Трикът станал толкова популярен по време на британското владичество, че заедно с други номера го използвали като средство за набиране на войници за британската армия. На индийските офицери им предлагали едногодишна заплата като награда, ако намерят човек, който го може. През 1875 едно общество на фокусници в Лондон предложило огромна награда за всеки, който можел да изпълни номера пред публика.
Надълго и нашироко се правят паралели с индуистката космогония, също с английската народна приказка за Джак и бобеното стебло и други митове, свързани със стълба към небето. Включена е дори фройдистката интерпретация на трика, която се фокусира върху неочакваната твърдост на въжето.
И накрая стигам до откъс от брой на „Лахор Сивил анд Милитари Газет“ от 1898 година:
Фокусникът взе дълго навито въже и след като прикрепи единия край на въжето към торбата си, която лежеше на земята, хвърли намотаното въже във въздуха с всичка сила. (В много версии въжето многократно пада на земята, преди фокусникът да успее.) Вместо да падне на земята, топката въже продължи бавно да се издига, като през цялото време се развиваше, докато не изчезна високо в облаците. Нямаше къща (или друга конструкция)… където би могло да се закачи… Голяма част от дължината му стана твърда.
Магьосникът (после) нареди на сина си, който му беше помощник, да се качи по въжето. Малкото момче хвана с ръце въжето и започна да се изкачва… със сръчността на маймунка. Ставаше все по-малък и по- малък, докато не изчезна в облаците също като въжето. След това фокусникът престана да се занимава с въжето и направи няколко по-незначителни фокуса. След известно време той каза на публиката, че ще му трябва помощта на сина му и му извика да слезе. Малкото момче отвърна отгоре, че не иска да слезе. Като не постигна нищо с увещания, фокусникът се ядоса и заповяда на сина си да слезе под заплаха от смърт. След като отново получи отрицателен отговор, вбесеният човек стисна голям нож между зъбите си, покатери се по въжето и изчезна… в облаците.
Внезапно се чу вик и за ужас на зрителите капки кръв започнаха да падат от мястото, където магьосникът беше изчезнал в небето. После малкото момче падна на земята, нарязано на парчета — първо краката му, после тялото, накрая главата. Веднага щом главата на момчето падна на земята, магьосникът се плъзна надолу по въжето с ножа, затъкнат на колана си. (Според много от разказите на този етап фокусникът е дълбоко натъжен. — „О, какво направих!“ и т.н.)
Без да бърза особено (магьосникът) събра телесните части на момчето и ги сложи под парче плат (върху кошница)… Събра фокусническия си инструментариум (като често изпълнява ритуал или казва вълшебни думи), дръпна парчето плат (от кошницата) и малкото момче (се появи)… живо и здраво.
Следва есе, което обяснява как — според теорията — се изпълнява този трик. Винаги бил представян на място със силно пресечен терен и сплетена корда от котешки черва или кабел се опъвали между две височини. Смятало се че от двете страни били монтирани платформи, от които невидими помощници можели да изопват кабела така, че въжето да бъде опънато. Акробат или въжеиграч чакал горе, скрит в мъглата и невидим за публиката. Когато въжето бивало хвърляно нагоре, краят му, с предварително прикачена тежест, се увивал около кабела. Помощникът акробат отивал да го прикрепи стабилно. После въжето се изпъвало здраво между платформите. Номерът винаги се изпълнявал по здрач или призори и в местности, където мъглата била често явление, така че да скрие мястото, където въжето, а после и детето и магьосникът изчезвали. Ако природата не осигуряла достатъчно гъста мъгла, се прилагали мангали и други устройства.
Колкото до останалото, мненията се различават. Според някои публиката била подлагана на масова хипноза или слагали хашиш и опиум в откритите огньове, които по традиция съпровождали подобни представления — и наситеният с опиати въздух бил избутван към публиката от енергично ръкомахащия магьосник. Според други местата за представленията били избирани внимателно, така че на определен етап слънцето да заслепява публиката. Едни твърдят, че окървавените телесни части на детето всъщност са били парчета от разчленена маймуна с избръсната козина, а лицето е било омазано с кръв и наполовина скрито от тюрбан. Други смятат, че хвърлените на земята парчета били от восъчна кукла, направена така, че да прилича на детето помощник. В тези случаи се твърди, че детето се е спускало по въжето, скрито под широката роба на магьосника.
Един историк твърди, че произходът на магическото изкуство се крие в „светилищата на древните религии“. Това били вярвания, в които жертвоприношенията, дори човешките, били нещо обичайно, част от свещенослужението. „И какво е жертвоприношението, ако не ритуал, в който силите на унищожението, тези, които причиняват смъртта, се превръщат в сили на живот и съзидание?“
Според въпросния историк „магията“, която наблюдаваме на сцената, е възстановка на тези древни религиозни ритуали. Отхвърлянето на природните закони, въплътени в най-прославените фокуси (левитация, дематериализиране и т.н.) са възстановки на древни религиозни чудеса — и като такива остават тайнствени и впечатляващи дори след като са станали безопасни.
Боговете, продължава той, имат свръхестествени способности — това е едно от нещата, които ги определят като такива. Буда, макар и не точно бог, често демонстрирал съвършенството си, като се носел на метри над земята. Богът на Авраам управлявал природата. — Не само можел да произведе глас във вихрушка или спонтанно самозапалване на храст, той можел да раздели водите на море. Исус от Назарет демонстрирал силата си, като умножил самуни хляб, ходел по вода, изцелявал болните и възкресявал мъртвите.
Колкото до въжения трик, по време на представянето му едно момче умира и след това е върнато към живот. И в този смисъл символизира основното във всички тези свещени възстановки.
След това експертът сухо изказва становището си, че причината никой да не приеме предизвикателството на лорд Нортбрук — предложените десет хиляди лири стерлинги (истинско богатство през 1875) за всеки, който успее да изпълни номера с въжето — била в това, че „ключов елемент за изпълнението на трика е двойка еднояйчни близнаци, а такива трудно се намират. Тайната, разбира се, е съвсем проста — единият от близнаците е пожертван по време на представлението.“
Знаел съм го… разбира се, че съм го знаел. Сетил се бях отдавна, още в каньона Ред Рок. Клара Гейблър е била убита на сцената. Карла е била показана, жива и здрава и без съмнение широко усмихната, за да покаже прясно избелените си зъби. А после, когато представлението е свършило и публиката се е пръснала, Карла е била отстранена с един чист изстрел в главата. Същото е станало и с близнаците Рамирес.
След представленията вторият близнак е ставал ненужен, бил е в тежест и е представлявал опасност. А в случая с близнаците Рамирес Байрън Будро го е планирал добре. Без съмнение е помогнал на Чарли Вермилиън да си издейства освобождаването от Порт Салфър и след това се е погрижил да го инкриминира
