Дъглас каза:
— Сигурен съм, че видях страшно много син корал малко по-навътре морето, може би на една-две мили оттук. Не съм сигурен, обаче, дали там имаше и миди.
— Миди има много, но не е задължително те да са перлени. Приблизително през година мидите спират да произвеждат перли без каквато и да е видима причина. За наш късмет, синият корал е добър заместител. Синият корал, обаче, се намира трудно.
— Много е трудно да се определят разстоянията, когато се носиш шеметно по дъното. Ако Морската Светлина беше все още тук можех да я питам нея, но тя си замина по пътя, за съжаление.
— Разбира се — каза Мирн. — Морската Светлина винаги избледнява с изгряването на слънцето. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за това коралово находище? Съжалявам, че съм толкова настойчива, но наистина е много важно. Коралът ни трябва, за да получим пари. Почти нищо не расте на нашата почва, и се налага да купуваме повечето от храната и инструментите си.
Дъглас помисли малко, след което каза:
— Ами, ами, ами… Спомням си, че беше на север от тук. На около петнайсет метра дълбочина. Точно на отсамната страна на дълбочината с Хорниадите.
Мирн покри лицето си с ръце от ужас.
— Колко ужасно! Те не бяха ли изключително страшни?
— Всъщност Морската Светлина каза, че те са безобидни, освен за мидите, които ядат, и каза, че жителите на Флоуринг точно затова не ги обичат. Но през няколко месеца…
— Възпитали са ме да ги ненавиждам — каза Мирн с треперещ глас. — Виждала съм ги как спят при спокойно море.
— На мен ми се сториха доста красиви, за същества от този вид. Бяха розови, сини и зелени — каза той.
— Ух! — потрепери тя отново. След като помисли малко, тя каза:
— Значи ще трябва да се приближим до тях, за да стигнем до сините корали, така ли?
— Не много близо, струва ми се.
— Ще попитам Капитан Джозия. Той плува из тези води от почти сто години и знае всичко възможно за Морето.
— По-добре го попитай тогава — съгласи се Дъглас, който, ако трябва да си говорим истината, беше нетърпелив да стигне до брега. Независимо от това колко привлекателно беше това момиче — а той изведнъж забеляза, че тя е изключително привлекателна — той се притесняваше от това, че не знае какво става по Света.
Мирн си обу едни моряшки панталони и раирана риза и го помоли да вдигне котвата, докато тя опъва платната.
Дъглас се възхищаваше на ловкостта и умението, с които Мирн се справяше с нещата, които той самият бе учил на борда на „Диамантеното острие“. Тя се държеше така, като че ли ветроходството й е втора природа — а то и така си беше, всъщност — и говореше докато работеше.
— Просто не знам какво бих направила, ако се наложи да срещна буден Хорниад — каза тя, като поемаше кормилото от него. — Просто чувствам, че не бих могла да го преживея.
Дъглас й каза за идеята на Морската Светлина относно сътрудничеството с Хорниадите. Тя въобще не хареса идеята, но се съгласи, че всичко, което би могло да помогне на островитяните да събират повече перли си струва да се опита, дори и съвместна работа с Морски Червеи.
— Морският Огън ми каза, че вие даже на знаете, че Хорниадите са тези, които насаждат зърната на бъдещите перли.
— Не ме будалкай! Такова нещо никой никога не ми е казвал! Насаждат зърната на перлите ли?
— Това обяснява защо сега няма перли. Морската Светлина каза, че тези червеи спят вече от десет месеца и разбира се, не са били будни, за да насадят зърната на перлите. Затова, разбира се, няма и перли.
Дъщерята на кораловия рибар извика:
— Тогава хайде да се хващаме на работа и да събудим тия стари червеи!
Те завиха около острова до югозападния му бряг, където имаше едно малко пристанище за флотилията от перлени лодки. Докато завързваха лодката към кея към тях се запъти, накуцвайки, един възрастен, белобрад господин, който чевръсто им помогна.
— Здравей, момичето ми! — извика той. — Добър ли беше уловът?
— И не, и да, Капитан Джозия — отвърна Мирн. — Не намерих корал, но извадих от водата един млад Магьосник.
— Магьосник, значи? — каза старият моряк като присви очи, за да види двойката, която се прехвърляше на кея. — Е, тия дни и те взеха да стават все по-млади. Но вероятно и един Магьосник трябва да започне отрано, също както и един Моряк, и човек не трябва да се учудва на младите Магьосници.
— Точно така е, господине — каза Дъглас, като му стискаше ръката. — Аз съм Дъглас Брайтглед, Пътуващ Огнегадател. Моят учител е…
— А, Флеърмън Флоуърстолк, басирам се! — прекъсна го старецът с усмивка и блясък в очите си. — Стария Флеърмън Господаря на огъня! Струва ми се, че не бях се сещал за него поне от двадесет години. Как е старата Огнена Ръка? Колко малък е този свят, въпреки пустите си земи и празни води — каза Джозия. — Ела в Голямата Зала, момчето ми, да те запозная с Дамите от Съвета на Флоуринг, които заместват мъжете си.
Дъглас се усмихна на Мирн и последва пенсионираният Морски Капитан през спретнатото бяло селце, което гледаше към пристанището.
— Ето я г-жа Паркър — каза Джозия. — Дъглас Брайтглед от Пертсайд, запознай се с временно изпълняващия длъжността кмет на Флоуринг. Нейният съпруг, Кметът Томас Паркър, е далеч оттук и се бие на страната на Огурян.
Дъглас се поклони на приятната, възпълна жена на средна възраст и й стисна ръката, а след това се ръкува и с целия Съвет от шест дами, които бързо пристигнаха. Те с голям интерес слушаха новините, които той им разказа за битката с Ледения Крал, и до една изръкопляскаха и се зарадваха, когато разбраха, че Флеърмън Флоуърстолк, за когото бяха чували от Капитан Джозия, лично се е намесил в борбата.
Когато Дъглас им съобщи какво е казала Морската Светлина за Хорниадите, те първоначално показаха погнуса, но проявиха интерес към това, което гадинките можеха да допринесат за реколтата от перли. Веднага гласуваха да се изпрати делегация, която да събуди червеите, за да започнат да насаждат зърна на перли.
— Няма нужда да чакаме мъжете — каза Кмет Паркър, оглаждайки служебната си роба. — Едно време и аз щях да мога да се гмурна там. Нашите момичета ще се справят.
Дъглас най-накрая намери време да извика Духа Дека, на който продиктува следното:
До Огурян, Водния Господар на Уотъранд:
Флеърмън Флоуърстолк, Господар на Огъня, и аз, заедно напуснахме Хълма на Магьосниците преди месец, но нашите пътища се разделиха, когато стигнахме до брега на Морето. Аз тръгнах на север към Дуелмленд, а моят Учител, според чайката Керфю, която Вие може би познавате, се е оставил да бъде хванат и отведен във Вечния Лед. Аз бях на кораба на Брайърмот „Диамантеното острие“, когато бях отнесен зад борда при буря и стигнах до този остров, Флоуринг, с помощта на Морската Светлина и една рибарка наречена Мирн. „Диамантеното острие“ трябва скоро да пристигне при Вас. Моля Ви, съобщете на моите приятели, че аз съм добре, и ако е възможно, уредете прехвърлянето ми при вас.
