— Първо събери екипажа — каза Главният Моряк на „Диамантеното острие“. — Бъди ми боцман. Само си подай главата през люка и извикай „Всички на палубата!“ колкото можеш по-силно. Това ще ги разбуди бързо и аз ще поема нещата оттам.
Дъглас смутено изпълни това си ново задължение и десет минути по-късно бригантината вече беше готова да завие на юг покрай стената от мъгла. На зазоряване мъглата вече въобще не се виждаше. Въздухът беше вече доста по-топъл и кормчията, едно мускулесто младо джудже, наречено Пикол, се усмихна доволно. По-добре е от снега и леда, помисли си той и насочи със здрава ръка „Диамантеното острие“ през западните ветрове към Топлите Морета.
Юнисед се събуди с лош вкус в устата, с празен корем, гурелясали очи и ругатня на устните си.
— Гръм и мълния! Гнусна каша и ями със сяра! Къде съм аз? Къде ми е закуската? Изпратете ми веднага момичетата! Искам да ми се приготви баня и смяна на бельото и…
Той продължи в този дух още няколко минути, докато забеляза, че Блейдър, който лежеше в съседната койка, се бе ухилил до ушите и се наслаждаваше на тирадата.
— Ще ти отрежа главата за това, Блейдър! Как се осмеляваш да се смееш на своя Херцог! Очаквам уважение от теб, или ще накарам тези нещастни моряци да те изхвърлят зад борда като гнил боклук за храна на акулите!
Блейдър се смя толкова много, че едва можеше да говори. Юнисед бе един от най-тежко събуждащите се хора, които той познаваше.
— Няма ги вече тези префинени маниери, Юнисед! Може би някога пак ще имаш прислуги и роби, по които да викаш и на които да заповядваш, но аз съм Блейдър, а не твой роб, разбра ли? Аз ти служа по собствено желание. Набий това в главата си, пълна с уличен прах! Или ще ходим някъде заедно, или ти никъде няма да идеш. В твоя живот винаги ще имаш нужда от някой Блейдър. Ти си особено некомпетентен за всяко нещо, така че, разбра ли ме добре?
Той вирна набраздения си с червени капиляри нос към бившия владетел на Херцогството и ядосано го гледа в продължение на цяла минута преди другият да се обърне настрани и да сведе поглед надолу.
— За съжаление ти си сто на сто прав — призна Юнисед. — Но не разбирам защо не можеш поне да се държиш прилично. Ще ти стане ли нещо? Аз, все пак, съм пълноправен царедворец.
— Това мога и да го призная, като се има предвид, че сме сред доста по-низши люде — съгласи се Блейдър като му мина яда. — Докато си тъчем плановете, хубаво ще е да сме под прикритието на Господар и Слуга. Ти имаш името, стила и навика да командваш, които те определят като Господар поне според представите на повечето Хора. Те ти вярват, когато им кажеш, че си Херцог, нали така? Затова…
— Затова?
— Едно съглашение между нас? Господар и Слуга на публични места. А що се отнася до планове и действия ти ще вършиш каквото аз ти кажа. По този начин добре се справяхме до Хайлендорм. И двамата бяхме доволни от състоянието на нещата, нали?
— Предполагам, че съм съгласен, да — каза Юнисед мрачно. — Ние сме подходяща зла двойка. Добре, добре — повече никакви гневни обиди и крясъци, освен когато това може да се очаква от придворен от моя калибър.
— Имаме нужда от план — отбеляза бившият Генерал, като си чоплеше по зъбите с мръсния си нокът. — Ти какво имаш предвид, господин Херцог? Да си избереш някое островно кралство и да се обявиш за владетел?
— Не просто някое островно кралство, а някое богато островно кралство, жителите на което са заминали да се бият срещу Фриджън. Искам да е лесно за покоряване и богато, с много жени, които да ми прислужват, и много деца, които да бъдат впрегнати да вършат черната работа. Ти какво знаеш за тези Топли Морета и проклетите им островчета?
— Много малко, всъщност — призна си другият тъжно. — До скоро не си падах много по океаните, островите и другите такива неща. По душа съм сухоземен плъх.
— Бих казал, че въобще нямаш душа — отбеляза Юнисед с гримаса. — А кой би могъл да знае?
— О, вероятно Капитанът или Главният Моряк — отвърна Блейдър.
Точно в този момент Капитанът се появи на тяхната врата, като завързваше една черна кърпа около жилестата си шия и запасваше къса сабя около кръста си.
— Милорди — каза той, — чакам вашите заповеди.
— Както знаете, предстои голяма Морска битка, вероятно близо до Уотъранд — каза Юнисед. — Може би след няколко дни, най-много след седмица, когато нашият владетел е готов да нападне.
— Да, милорд, чувах разни слухове за война — призна капитана.
— Много от Моряците, които Огурян е събрал около себе си, са от островните кралства на юг, и те са оставили своите владения почти без охрана.
Капитанът кимна. Точно така можеше да е.
— За да отклоним вниманието на съюзниците на Огурян при Уотъранд, ние… заедно с някои други, разбира се… сме изпратени на юг, за да плячкосваме, нападаме… знаете какво искам да кажа. Това ще отвлече вниманието на Възпитаника на Водата и на Огнения Магьосник точно в момента, в който най-много трябва да внимават в битката.
— Много хитър план, ако смея да изтъкна — каза Капитанът.
— А,… и нашият Господар на Леда ни накара да тръгнем, но не ни даде специфични заповеди. Трябваше да се посъветваме с вас, господине, и заедно да изберем най-добрите места за нападение. Беше ни казано, че добре познавате тези води.
— Може и така да е — каза другият с известно съмнение, не желаейки да противоречи на Фриджън, — но от тогава минаха доста години… Може би ако разгледаме картите?
— Една наистина великолепна идея — извика Юнисед, като го потупа по гърба. — Нека да погледнем картите!
Те последваха малкия Капитан в неговата каюта, където той се рови в един шкаф и най-накрая извади половин дузина парцаливи, мазни и доста опърпани карти.
— Да, да, да, ето ни сега, господа. Карта на Топлото Море и на Островите в Топлото Море. Да, това е точно каквото ни трябва.
Блейдър доби най-арогантния си вид и каза:
— Покажете ни къде сме сега, Капитане.
След много консултации с корабния дневник и Главния Моряк, една дребна мишка с плешива глава и мръсна червена кърпа вместо колан, Капитанът сложи пръста си върху една точка в синьото Море близо до един Морски Дракон, нарисуван за украшение.
— Точно тук сме, господине, нали така, Бълон?
— Да, да, сега разбирам — каза Юнисед, който нямаше никаква, дори и най-малката представа за това как се разчита карта. — А,… Генерале?
Блейдър разучи морето около тях и стотината малки острова, показани на картата. Той поне разбираше нещо от карти.
— Може би един от тази островна група? Би било страшно лош късмет, ако нападнем остров, който не е изпратил всичките си бойци на война, а? Но Капитанът може да организира разузнавателна група за поход към брега. Той самият ще я води, разбира се…
Капитанът, който изведнъж бе обзет от страх, кимна.
— Аз самият също ще отида — каза Блейдър, на когото му липсваха честност, достойнство и морал, но не и смелост.
— Колко е далеч от тук? — попита Юнисед.
— Ще ни трябват още три дни, за да стигнем дотам, ако вятърът се задържи така, Ваше височество.
— Добре! Три дни ще ни даде и време, за да се подготвим. Дръжте курс към Остров Флоуринг, Капитане. И благодаря ви за вашата помощ. Можете да кажете на екипажа, че ще бъдат възнаградени. Два процента от плячката, която вземем след като островът се предаде. И още десет за вас двамата.
Доволни от това обещание, двамата офицери отидоха да изучават рифовете и плитчините, които лежаха между тях и избрания остров.
