Великият Дракон с усмивка, завивайки на юг. — Голяма гледка, нали?
Дъглас бе запленен от гледката, която се откриваше пред него от трийсет метра височина.
Ледът наистина се беше пропукал и двете половинки се разцепваха на десетки по-малки парчета, които вече започваха да се отделят и да плуват навътре в Морето. Топлият въздух от ноздрите на Дракона разбутваше ледените блокове, а от юг започваше да духа силен вятър, който ги подхващаше и разпръскваше по света. Оцелелите обитатели на Ледения Дворец се бяха свили около една скала, а около тях във въздуха кръжаха Дракони.
— Магиите на Фриджън явно са включвали и свръхниските температури на ледника — отбеляза Флеърмън, когато те прелетяха над бреговата линия. — Вечният Лед няма отново да се образува сега, след като магиите му не съществуват вече. Струва ми се, че климатът тук скоро ще заприлича на този в Хайлендорм. Те са на една и съща ширина.
— Баща ми е някъде там долу, а и Мирн. А аз самият се нуждая от малко топла храна. Струва ми се, че след толкова магии и приключения ще ми трябват месеци, за да се почувствам отново нормално.
— Глупости — възмути се Господарят на Огъня, — на мене ми е достатъчно топло. Сложи ни на предната палуба, Дракчо. Там, откъдето Огурян ни гледа през телескопа си. С него има една много красива девойка в дрехи на Чирак. Струва ми се позната.
Дъглас се приземи на палубата в движение и прегърна Мирн, като викаше от радост. Флеърмън направи същото с Огурян и с Торнууд.
Вторият Дракон остави на борда един почти припаднал и плачещ Фриджън. Отряд Джуджета го хвана и го завърза за главната мачта.
— Намерих баща си! — бърбореше Дъглас на Мирн. — И изрязахме стълба под Вечния Лед, през която влязохме направо във Двореца на Фриджън и в неговата работилница, и Флеърмън намери киселина в тавана й, за да разтопи Сивата Перла! И майката на Торнууд беше там, също!
— По-бавно, по-бавно — препоръча Огурян, който се доближи и разтърси Дъглас за рамото. — Остави на мира Чирака ми, моля. В този час тя трябва да учи първични магии.
— Ще дойда да ти помагам — предложи Дъглас, като хвана Мирн за ръката.
— Не, не — каза бързо Огурян. — Ние всички искаме веднага да чуем твоята история, след което ще трябва да решим какво да правим.
— По-късно — обеща Мирн на Дъглас с тъжна усмивка. — Сигурна съм, че никога не ще успея да науча и най-простите магии.
— О, щом аз можах, и ти ще можеш — увери я Дъглас.
Торнууд извика да донесат столове, и докато седяха на стоплената от слънцето предна палуба, гледайки разчупването на Вечния Лед, цялата история на приключението се разказваше и преразказваше.
Глава двадесет и трета
Те чуха за първи път цялата история на Морската Битка, от първите сблъсъци до момента, в който Флотилията на Конфедерацията шокирана видя „Снежната буря“ на Фриджън да се обръща рязко и да отплува.
— Къде е „Снежната буря“ сега? — попита Флеърмън. — Тя е един от най-добрите образци на майсторството на корабостроителите от Фаранго Уотърс. Даже, струва ми се, че бащата на Дъглас я е проектирал и построил. Мисля, че Фриджън го е затворил, за да му попречи да прави кораби за враговете му.
— Тя бе пленена в пристанището на Фриджън — каза Торнууд. — Мисля, че трябва да й запазим името. На мен ми харесва как звучи — „Снежна буря“.
— Тя си е твоя, да се разпореждаш с нея както поискаш. И без това първоначално е била построена за Херцогството — каза Огурян.
Ледената Флотилия на Фриджън се бе разпиляла из цялото Море след като Леденият Крал бе избягал от боя. Някои от корабите потънали или се разбили в рифовете и плитчините на Бойните Плитчини, където били изядени от Змиорките и други свои бивши помощници. Някои имали късмет и били спасени от Морския Огън или Костенурките.
Други се засилили към бреговете на Дуелмленд, Хайлендорм и Парч. Тет от Хайлендорм се бе завърнал с бойците си на материка, за да ги излови и обезвреди, преди да ги върне по домовете им. Флеърмън предложи на всичките да им се направи обща магия, която да ги накара да забравят службата си при Фриджън, и кралица Маргет и Господарят на Водата се съгласиха.
— Твърде много хора вече умряха — каза Флеърмън. — По-добре е така.
Каспар Мерлин отплува с „Диамантеното острие“, Джуджетата и хайлендормците. Последните обещаха да се погрижат за защитата на територията на Брайърмот и на неговата майка, Файнсголд.
— Въпреки че предполагам — каза Дъглас, — че Лейди Файнсголд може сама да се грижи за себе си. Забравих да ти кажа, Флеърмън, че нейният съвет към теб беше да си носиш галошите.
— Радвам се да кажа, че го последвах, защото иначе щеше да ми е много трудно да се справя с целия този Лед — каза Флеърмън със звънък, весел смях.
Войските на Феите се бяха наели да патрулират Херцогството докато Торнууд успее да организира своите шерифи и съдии. Морските Духове щяха да държат под око островите в Топлите Морета, за да не могат да сторят някоя злина отделни пиратски кораби от флотилията на Фриджън.
Хората от Флоуринг се помолиха да им разрешат да вземат „Боровата треска“, за да могат да се върнат на своя остров. Дъглас, който бе пленил кораба, им го подари. Мирн каза довиждане на своето семейство и приятели и обеща често да ги посещава, докато трае чиракуването й при Огурян.
Едно от първите неща, които Флеърмън стори, бе да изпрати неуморимия Бронзов Бухал до Хълма и Долината, за да разтръби добрата вест.
— Кажи на Синия Чайник да почисти къщата и да проветри чаршафите — каза Дъглас. — Струва ми се, че ще се върнем у дома след не много дълго.
Дъглас бе част от Комисията, която трябваше да се разпореди с участта на оцелелите Страшилища, които бяха избягали на североизток към Брега на Пустинните Пясъци. Той отплува два дни по-късно на „Снежната буря“ с Маргет и нейния съпруг Едх.
Баща му дойде с него, за да могат да се опознаят наново и да си разкажат един на друг приключенията.
— Трябва да изпратим вест на майка ти, че и двамата сме здрави и живи и в безопасност — каза Дъглас старши. — Знам, че тя е в безопасност и вероятно е щастлива в своя манастир, но…
— Вече свърших това, като изпратих Привидението Дека. Мама е чула новините преди часове. Дека каза, че тя е била много щастлива, и е казала, че ще напусне манастира и ще ни чака в нашата къщичка в Брайтглед.
Те говориха и говориха, а корабостроителят използва свободното си време докато Дъглас убеждаваше Страшилищата да се предадат, за да поправи и потегне здравите греди на „Снежната буря“, като твърдеше, че през време на престоя си в Леда е мислил дълго върху различните видове кораби и корабни килове.
Флеърмън отиде в Уотъранд, където Огурян бе свикал Велик Съд, който да съди пленниците, и най-вече Фриджън. Фриджън изглеждаше доста потиснат, от време на време плачеше от самосъжаление и за неуспелите си амбиции или от дълбоко покаяние. Към него се отнасяха внимателно и той бе настанен в една коралова къщичка близо до върха на Наблюдателната Скала на Уотъранд. Пазеха го два Златни Дракона, които докладваха, че не им създава никакви проблеми.
— Но и кой ли би се осмелил да им създаде проблеми — помисли си Флеърмън на глас, когато чу това.
Маргет, Едх и двамата Дъгласовци се завърнаха от брега на Пустинните Пясъци. Те бяха изтрили паметта на Страшилищата и ги бяха настанили да живеят в почти празната земя. Местните племена от Дюнни жители, които Маргет беше запленила, се съгласиха да ги наблюдават, за да не би да се върнат към предишния си разбойнически начин на живот.
