Поставени под магическа забрана да не напускат своята нова земя през следващите сто години, Страшилищата доста щяха да се потрудят, за да си изкарат хляба от неплодородната земя. Дюнните жители им бяха предложили да се заемат с рибарство. Те самите се страхуваха да се приближат до Морето, но много обичаха всевъзможните видове риба.
— Сега преглеждаме живота и работата на Фриджън и гледката не е никак приятна, за да преценим не само какво да правим с него и какво да е наказанието му, а въобще дали трябва да го оставим да живее — каза Огурян.
— Значи вече му е произнесена присъда? — попита Маргет.
— Съдът привърши своята работа. Никой от нас не взе участие в него.
— Не, Великият Дракон бе Съдията, а той е най-малко предубеден от всички нас. Журито бе съставено от хора от съвсем отдалечени места, чийто живот все още не е бил засегнат от злините на Фриджън — обясни Флеърмън.
— Те бяха изключително честни. Намериха го за виновен. Но произнасянето на присъдата е наша отговорност — каза Господарят на Водите сериозно.
Те отново седяха на окъпания от слънцето балкон пред Тронната Зала на Двореца на Огурян.
— Да вземем например смъртната присъда — отбеляза Великият Дракон, който запълваше три-четвърти от терасата и свенливо ядеше шербет от една кристална купа. — Струва ми се, че той заслужава смърт заради всичките хора, които умряха в битките.
— Може би — каза Огурян, — аз не съм против смъртта като наказание за убийствени престъпления, но трябва да се има предвид, че съществуват десетки, ако не и стотици магии, положени от Фриджън, за които ние не знаем, и които не са развалени. Само той може да ни каже къде са пръснати всички те, как да ги намерим и как да ги развалим.
— Да, разбирам — каза Дъглас, — биха ни трябвали столетия, за да намерим и развалим всичките му магии, ако той не ни помага.
— Би било по-честно спрямо всичките му жертви, ако извършителят остане жив и се заеме с възстановяването на щетите — съгласи се Флеърмън.
— Насилието на смъртта не винаги се компенсира с извършването на още едно убийство — каза замислено Маргет, като си подпираше брадичката с ръка. — Разбира се, това важи само ако сме в състояние да гарантираме доброто му поведение в бъдеще. Бихте ли го държали затворник завинаги?
— Ние ще имаме много работа да вършим — каза Дъглас, като мажеше една топла кифла с масло и ягодов мармалад. — Дори и за да се справим само с Фриджън, което, честно казано, не ми се нрави особено много.
— Аз бих могъл, с помощта на моя Чирак, да се наема с изготвянето на списък на магиите, направени от Фриджън. Надявам се, че мога да разчитам на вашата помощ при развалянето им — предложи Огурян.
— Това се разбира от само себе си. Искам да кажа, за развалянето на всичките тези магии — каза Флеърмън. — Но остава въпросът, какво да правим с Фриджън след това? Не го искам в Херцогството. Той все още събужда в много от нас твърде много лоши спомени. А и съм сигурен, че не го искаш като затворник в Уотъранд, Огурян.
— Хората могат да бъдат много злопаметни и отмъстителни след една война, както ние, Феите, веднъж открихме на собствен гръб — каза тихо Маргет. — Той трябва да бъде затворен или задържан чрез магия в някое много отдалечено място.
— Да, но от друга страна той сега си възвърна всички човешки добродетели — каза Флеърмън. — Неговото заточение не трябва да бъде толкова тежко, че да ги убие в зародиш.
Те се съгласиха да помислят още малко върху този проблем и продължиха да дискутират върху други проблеми.
— Някои от Страшилищата са се завърнали в Пясъчната Земя, тяхната родина — каза Едх. — С тях какво ще стане? Те всъщност са проблем на Торнууд, но Херцогството му е твърде малко и той не би искал да създава нова Армия, която да следи за доброто поведение на тези непредсказуеми и неконтролируеми Хора. Те имат нужда от твърд и отговорен владетел.
— Аз предложих на Торнууд и на Вожда Тет да предложат на осиновения син на Тет да стане Губернатор на Пясъчната земя — обади се Флеърмън.
— Кой? Кримай ли? — попита Дъглас изненадано. — А и защо не, всъщност?
— Нашият бивш шпионин е много по-способен, отколкото повечето хора си мисля — отвърна Магьосникът. — Освен това е и син и наследник на Тет, който всички Пустинници, дори и Страшилищата, дълбоко уважават. Тет все още е твърде далеч от това да умре или да си подаде оставката, но Кримай, или Младият Тет, както го наричат, ще трябва да се упражнява в изкуството да управлява, ако иска да бъде готов да управлява Хайлендорм, когато му дойде времето.
— Тет може да му помага, ако те му създадат твърде много главоболия — съгласи се Огурян. — Мисля, че това е едно добро решение на проблема. Съгласни ли сте всички?
Съгласни бяха.
— Да се върнем на Фриджън — каза най-накрая Маргет. — Не мисля, че в този случай магия за забравяне би свършила работа. Имаме нужда от паметта му. Освен това, той заслужава и наказанието на съвестта си, нека да си спомня какво е сторил сега, когато вече има съвест.
— Това е страхотен товар, скъпа — каза Едх, — но съгласен съм, че е достойно наказание, дори и само за да служи за назидание на бъдещи кандидат-тирани.
Всеки около масата за обяд изказа мнението си за това какво да се прави с Фриджън. Най-накрая стигнаха до Дъглас Брайтглед.
Пътуващият Магьосник започна да говори, като доста мълча преди да започне.
— Фриджън с нищо не е заслужил доброто ми отношение. Обаче не мога да намеря в сърцето си отмъстителност, защото собствените ми несгоди са завършили повече или по-малко щастливо. Бих искал да е така за всички, но за съжаление знам, че това е невъзможно.
— Не мога и изцяло да му простя. Не мога да го осъдя на смърт, защото, както казва Огурян, вече имаше твърде много смърт и убийства, и още една смърт няма да разреши проблема. Отмъщението ми изглежда безпредметно и безполезно. Може би не съм прав. Не съм толкова умен.
— Аз бих препоръчал да се използва една от основните човешки съставки, на които ме научи Флеърмън на Хълма: здравия разум. Предлагам, следователно, на първо време да се изиска от Фриджън да развали всичките направени от него зли магии.
— Второ, предлагам, когато се справи с това, да бъде изпратен в земите, които се показаха сега изпод Вечния Лед. Там да се постави под магическо наблюдение докато този Съд прецени, че е поправил всички злини.
— След това той трябва да продължи да бъде изцяло отговорен за Новата Земя. Той ще трябва да се заеме с управлението й — да е гладен, ако тя се развива зле, и да бъде награден, ако стане плодородна.
— Новата Земя днес е разровена, безплодна, празна и безлична пустош. Тя може да бъде превърната в полезно и даже плодородно място след години упорит и внимателен труд.
— Устието на фиорда вероятно ще може да се превърне в удобно дълбоководно пристанище, подобно на Фаранго Уотър, където и аз съм роден. Наносните почви, създадени от дейността на ледника през милионите години, са едни от най-плодородните почви на Света, доколкото знам.
— Ако тя се подхранва и насърчава… ако Фриджън може да даде на тази земя грижите, от които тя се нуждае, и може да я превърне в плодородна, той ще е заслужил нашата прошка. Може би дори и нашата възхвала.
Проблемът бе разгорещено дискутиран, докато в крайна сметка призори всички се съгласиха с плана на Дъглас. Само една промяна бе поискана в последния момент от предводителя на Браунитата, Флот.
— Имената вероятно са по-важни за някои хора, отколкото за други. След като повече от четиристотин години сме треперели при споменаването на името Фриджън, за нас, Малките Хора, ще бъде голямо облекчение, ако затворникът бъде накаран да си смени името.
Когато всички тези неща бяха обяснени на бившия Леден Крал, той веднага се съгласи с присъдата, като се зарадва на възможностите, които борбата за опитомяването на Новата Земя щеше да му предостави.
