Непознати

— Марси! — извика Джорджа и се опита да я прегърне.

Изведнъж въздухът се изпълни с мирис на урина. На джинсите на Марси се появи тъмно петно. Детето се опитваше да изпищи, но не можеше.

— Какво става? — попита Мери. — Какво има?

— Не знам — отговори Джорджа.

Вторачена във фигурата или предмета, който оставаше видим само за нея, Марси започна неудържимо да ридае.

Ню Йорк, Ню Йорк

От уредбата се разнасяше Коледна музика и Джени Туист продължаваше да лежи неподвижна и безчувствена, но Джак вече не поддържаше едностранното общуване, с което бе запълнил първите няколко часа на посещението си, а седеше, без да говори. Мислите му неизбежно се върнаха назад в годините, към посрещането му в родината, след като избяга от затвора в Централна Америка…

Щом се върна в Съединените щати, Джак разбра, че в някои среди спасяването на затворниците от Института на братството е било изтълкувано погрешно като терористичен акт, масово отвличане и провокация с цел разпалване на война. Той и останалите командоси, участвали в операцията, бяха описани като престъпници и неизвестно защо, пленниците Джак и Оскар се бяха превърнали в особено яростна мишена на гнева на опозицията.

В пристъп на политическа паника Конгресът бе забранил всякаква подмолна дейност в Централна Америка, включително плана за освобождаването на четиримата командоси. Това трябвало да стане само по дипломатически канали.

Ето защо, Джак и Оскар напразно бяха чакали да ги спасят. Родината им ги бе изоставила. Отначало Джак не можеше да повярва. И когато най-сетне повярва, това беше вторият най- тежък удар в живота му.

След като възвърна свободата си и се прибра в родината, той беше безмилостно преследван от враждебно настроени журналисти и призован да се яви пред комисията в Конгреса, за да даде показания за участието си в нападението. Джак очакваше, че ще му се предостави възможност да обясни как стоят нещата. Но бързо разбра, че те не се интересуват от мнението му, а заснетото за телевизията изслушване е само шанс за политиците да предизвикат ефект в духа на позорните традиции на Джо Маккарти.

След няколко месеца повечето хора го забравиха и когато Джак възвърна килограмите, които бе загубил в затвора, престанаха да виждат в него предполагаемия военнопрестъпник, когото бяха гледали по телевизията. Но болката от предателството продължи да го изгаря.

Но най-тежкият удар в живота му беше онова, което се бе случило с Джени, докато Джак беше пленник в Централна Америка. Когато се бе връщала от работа, в коридора на жилищната сграда я причакал главорез, опрял пистолет в главата й, блъснал я в апартамента им, изнасилил я брутално, удряйки я жестоко, и избягал, като мислел, че я е убил.

Когато най-после се върна в родината си, Джак намери Джени в кома, настанена в болница. За нея не полагаха почти никакви грижи.

Норман Хазърт, нападателят на Джени, беше проследен и заловен по пръстовите отпечатъци и по информация на свидетели, но един хитър адвокат успя да отложи процеса. Джак започна собствено разследване и установи със сигурност, че престъпникът е Норман Хазърт, криминално проявен тип, извършил множество изнасилвания. Освен това Джак се убеди, че Хазърт ще бъде оправдан заради процедурни нарушения.

По време на изпитанията си с медиите и политиците Джак кроеше планове за бъдещето. Предстояха му две главни задачи. Първо, той щеше да убие Норман Хазърт по такъв начин, че да не привлече подозрения към себе си. И второ, Джак щеше да намери достатъчно пари, за да премести Джени в частен санаториум, макар че единственият начин да направи това, беше да ги открадне. Тъй като беше елитен командос от специалните сили, той бе обучен да борави с оръжия и експлозиви и познаваше военното изкуство и техниките на оцеляване. Обществото го бе изоставило, но, от друга страна, му бе дало знанията и средствата, с които да отмъсти, и го бе научило безнаказано да нарушава законите, изпречили се на пътя му.

Норман Хазърт загина в „нещастен случай“ при експлозия на газ, два месеца, след като Джак се върна в Щатите. А две седмици по-късно преместването на Джени в частен санаториум бе финансирано с постъпленията от гениален банков обир, извършен с военна прецизност.

Убийството на Хазърт не достави удоволствие на Джак, а го потисна. Убиването по време на война беше различно от убиването в цивилния живот. Джак не беше достатъчно безчувствен, за да убива, освен при самоотбрана.

Обирите обаче бяха изключително интересни и привлекателни. След успешния удар в банката, Джак бе развълнуван, въодушевен и доволен. Дръзките обири му оказаха благотворно въздействие. Престъплението му даваше причина да живее. Доскоро.

Сега, докато седеше до леглото на Джени, той се питаше какво ще го поддържа ден след ден. Единственото, което имаше, беше Джени. Но вече не беше необходимо да я осигурява, защото бе натрупал достатъчно пари за тази цел. Ето защо, единствената причина да живее, беше да ходи при нея няколко пъти седмично, да я гледа, да държи ръката й и да се надява да стане чудо.

Каква ирония, че човек като него — твърдоглав и индивидуалист, разчитащ само на себе си — нямаше друга надежда освен вярата в чудеса.

Докато разсъждаваше за тези неща, Джак чу, че Джени издаде тих звук. Тя пое два пъти дълбоко въздух, сетне продължително въздъхна. В един безумен миг на надежда Джак предположи, че Джени ще отвори очи и чудото ще стане. Но клепачите й не помръднаха и лицето й остана отпуснато. Той сложи ръка на гърлото й, за да провери пулса. И тогава разбра, че онова, което се бе случило, не е било чудо, а прозаичното и неизбежното — Джени Туист бе починала.

Чикаго, Илинойс

На Коледа в „Сейнт Джоузеф“ имаше малцина дежурни лекари, но доктор Джарвил, който живееше в болницата, и интернистът Клинет изявиха желание да разговарят с отец Висажик за изумителното оздравяване на Емелийн Холбърг.

Клинет, млад мъж с къдрави коси, придружи Стефан до стаята за консултации, за да му покаже картона и рентгеновите снимки на момиченцето.

— Преди пет седмици започнахме да я лекуваме с намилоксиприн, ново лекарство, наскоро одобрено от Агенцията за лекарствата и хранителните продукти.

Доктор Джарвил имаше тих и приятен глас. Очите му бяха подпухнали, но беше видимо развълнуван от драстичното подобрение в състоянието на Емелийн.

— Намилоксипринът въздейства по няколко начина върху заболяване на костите като това на Емелийн — каза Джарвил. — В много случаи лекарството спира разрушаването на костите, подпомага растежа и води до натрупването на калций. В случая на Емелийн, където мишената на болестта е костният мозък, намилоксипринът създава в кухините на костите и в хаверсовите канали необикновена химична среда, която е изключително враждебна към микроорганизмите и благоприятства растежа на клетките на костния мозък, производството на кръвни клетки и образуването на хемоглобин.

— Но не действа толкова бързо — добави Клинет.

— И по принцип е лекарство, което може да задържи развитието на болестта и спре разрушаването на костите, но не и да ги възстанови — допълни Джарвил. — Е, предполага се, че ще окаже известно подобрение, но и възстановяване, каквото се наблюдава при Емелийн.

— При това с такава скорост — каза Клинет и се плесна по челото, сякаш да втълпи този изумителен факт в мозъка си, който не можеше да го възприеме.

Двамата лекари показаха на Стефан рентгеновите снимки, правени през последните шест седмици. Промените в костите и ставите на Емелийн бяха очевидни.