Непознати

сила. Присъствие. И това Присъствие е свързано не с Уинтън Толк, а с Брендън Кронин, човекът… свещеникът, който е оказал първа помощ на полицая в магазина за сандвичи.

Бенет Сънфорд примига учудено.

— Но вие нямаше да мислите така, ако…

— Ако Брендън не беше свързан с още едно чудо.

Без да споменава името на Емелийн Холбърг, Стефан му разказа за оздравяващите крайници на момиченцето, което доскоро беше парализирано от болест на костите.

Вместо да почерпи надежда от думите на свещеника, Бенет Сънфорд стана още по-унил. Отчаянието му беше странно.

— Докторе, може би пропускам нещо, но ми се струва, че имате основателна причина да се радвате. Имали сте привилегията да станете свидетел на Божие дело. Защо сте толкова потиснат? — попита отец Висажик, раздразнен от мрачното настроение на лекаря.

— Роден съм и възпитан като лютеран, но от двайсет и пет години съм атеист. И сега…

— Разбирам.

Доволен и щастлив, Стефан се залови да възвръща вярата в Бога на доктор Бенет Сънфорд. Свещеникът съвсем не подозираше, че преди денят да свърши, еуфорията му ще се разсее и ще преживее горчиво разочарование.

Рино, Невада

Зебедая Ломак не бе предполагал, че животът му ще свърши с кърваво самоубийство на Коледа, но в онази нощ бе паднал толкова низко, че жадуваше да сложи край на съществуването си. Той зареди пушката си, сложи я на мръсната и разхвърляна кухненска маса и се закле, че ще я използва, ако до полунощ не се отърве от проклетата луна.

Странният му интерес към луната започна да се проявява по миналото лято, макар че отначало изглеждаше невинен. Към края на август онази година Зеб придоби навика да излиза на задната веранда на уютната си малка къща, да наблюдава луната и звездите и да пие бира. В средата на септември той си купи телескоп и няколко книги за любители астрономи.

Зеб се изненада от внезапното си влечение към луната и звездите. През по-голямата част от петдесетте си години Зебедая Ломак, комарджия професионалист, не бе проявявал интерес към нищо друго, освен към картите. Той действаше в Рино, Лейк Таху и в Лас Вегас и от време на време в някой от по-малките центрове на хазарта като Елко и Булхед Сити, като играеше покер с туристи и местни кандидати за шампиони в тази игра. Зеб не само беше добър с картите, но и ги обичаше — повече от жените, алкохола и яденето. Дори парите не бяха важни за него, а само страничен продукт от играта на карти. Най-важното беше да играе.

Докато Зебедая Ломак не купи телескопа и не се побърка.

В продължение на два месеца той го използваше само от време на време като любимо занимание. После си взе още няколко книги по астрономия. Но миналата Коледа Зеб започна да съсредоточава вниманието си не толкова върху звездите, колкото върху луната и тогава му се случи нещо странно. Новото хоби скоро стана интересно като покера и Зеб започна да отлага планирани екскурзии до казината, за да изучава лунната повърхност. През февруари той не откъсваше очи от телескопа всяка нощ, когато луната се виждаше. През април книгите за луната в колекцията му наброяваха стотина и Зеб отиваше да играе карти само два-три пъти седмично. В края на юни книгите станаха петстотин й той облепи стените и тавана в спалнята със снимки на луната, изрязани от стари вестници и списания. Зебедая престана да играе карти и започна да живее от спестяванията си. Интересът му към всичко, свързано с луната вече не приличаше на хоби, а се превръщаше в маниакална обсебеност.

До септември колекцията му се увеличи на хиляда и петстотин заглавия. Книгите бяха натрупани на купчини из цялата къща. През деня Зеб четеше за луната, но по-често седеше и часове наред гледаше снимките, без да може да разбере, нито да устои на привличането й, докато хребетите и равнините й станаха познати като петте стаи на къщата му. В нощите, когато луната се виждаше, той я наблюдаваше през телескопа, докато очите му кървясваха, подпухваха и се затваряха от умора.

Преди да го завладее тази обсебеност, Зебедая Ломак беше здрав и в добра физическа форма. Но докато интересът му към луната се засилваше, той престана да прави гимнастика и започна да се храни непълноценно — сладкиши, сладолед, бисквити и сандвичи, защото вече нямаше време да готви свястна храна. Нещо повече, луната не само го интригуваше, но и го смущаваше, изпълваше го не само с почуда, но и със страх, затова Зеб стана нервен и се успокояваше, като хапваше нещо. Той напълня и мускулите му се отпуснаха, макар че смътно съзнаваше за физическите промени, които ставаха с него.

В началото на октомври Зеб непрекъснато мислеше за луната и я сънуваше. Из цялата му къща бяха залепени стотици изображения на лунната повърхност, изрязани от списания, вестници и книги по астрономия. По време на едно от редките си излизания той видя огромен плакат на луната — цветна снимка, направена от астронавти — и си купи петдесет екземпляра — достатъчно, за да облепи тавана и всички стени в хола. Зеб сложи плакати дори на прозорците. Той изнесе мебелите и превърна празното помещение в планетариум. Понякога лягаше по гръб на пода и в захлас се вторачваше в онези петдесет луни, обзет от изумление и същевременно от необясним ужас — чувства, които не проумяваше.

В Коледната нощ, докато лежеше и гледаше стотината изображения на луната, Зеб изведнъж забеляза нещо, написано на едно от тях. Една-единствена дума. „Доминик“. Зеб разпозна собствения си почерк, но не си спомняше да е написал това име върху снимката на луната. После съзря друго име, надраскано на друг плакат. „Джинджър“. А сетне — трето. „Фей“. И четвърто — „Ърни“. Зеб разгледа останалите плакати, но не видя повече имена.

Освен че не си спомняше да ги е написал, той не можеше да се сети и за никой познат на име Доминик, Джинджър или Фей. Зеб познаваше неколцина човека на име Ърни, но никой от тях не му беше близък приятел, и появата на това име върху плаката с луната не беше по-малко загадъчна от другите. Докато гледаше имената, Зеб започна да става все по-неспокоен, защото изпита странното чувство, че познава онези хора и те са изиграли ужасно важна роля в живота му, и запазването на разсъдъка и на живота му зависи от това да си спомни кои са.

Внезапно в паметта му изплава някакъв отдавна забравен спомен и Зеб интуитивно осъзна, че ако си спомни самоличността на онези четирима човека, ще разбере какъв е произходът на налудничавия му интерес и същевременно неясен страх от луната. Но паниката му се засили и той започна да се поти и да трепери неудържимо.

Зеб отмести поглед от плакатите, изведнъж ужасен от вероятността, че може да си спомни всичко това, и хукна към кухнята, подтикван от мъчителен глад, какъвто изпитваше винаги, когато беше нервен. Той отвори вратата на хладилника и се стресна, като видя, че лавиците са празни. Вътре имаше само мръсни чинии и празни пластмасови и картонени кутии от храна за вкъщи. Зеб погледна в камерата за дълбоко замразяване и съзря само скреж.

Той се опита да си спомни кога за последен път бе ходил в супермаркета. Оттогава трябва да бяха минали дни или дори седмици. Зеб не можеше да си спомни колко, защото в доминирания му от луната свят времето вече нямаше значение. И откога не бе ял? Той смътно се сети, че хапна пудинг, но не беше ясно дали това е било днес или преди два дни.

Зебедая Ломак беше толкова потресен от това ново развитие на нещата, че съзнанието му се проясни за пръв път от няколко седмици. Огледа кухнята и издаде сподавен звук на погнуса и ужас, защото видя в каква кочина живее. Подът беше отрупан с боклуци — лепкави кутии от плодови сокове, от овесени ядки, от мляко, десетки празни пликчета от пържени картофи и опаковки от бонбони и шоколадови десерти. И хлебарки. Черните буболечки пъплеха, припкаха, провираха се през боклуците, търчаха по пода, катереха се по стените и се криеха в мивката.

— Господи — с дрезгав глас промълви Зеб. — Какво се е случило с мен? Какво правя? Какво ми има?

Той докосна лицето си и трепна от изненада, когато установи, че има брада. Зеб винаги беше гладко избръснат. Изпадна в паника и се втурна в банята, където се погледна в огледалото и видя непознат — мръсно лице, сплъстени коси, бледа, мека и отпусната кожа, осеяна с остатъци от храна и мръсотия брада на