ще й дойде умът в главата, тя ще отмени пътуването си и ще направи всичко възможно да оправи нещата. Но не стана така и телефонният разговор с майка им го доказа. Кучката и недоносеният й приятел бяха вече в Насо, спяха не къде да е, а в шикозен апартамент на брега на океана с изглед към плажа. Беше отвратително.
Тони се чудеше на нахалството й. Откакто бе влязла в Харвард, не преставаше да си вири носа, но тъй като бе неговата малка сестричка, той трябваше да го понася. Обаче сега бе отишла твърде далеч, особено що се отнася до университетския шибаняк, с когото се влачеше. Откъдето и да се погледнеше, сто хиляди бяха много пари, да не говорим за частта на братята Касти ляно. Положението бе адски скапано, дяволите да го вземат, но тя си оставаше неговата малка сестричка и нещата се объркваха още повече.
Настилката изхрущя под колелата, когато големият кадилак спря пред склада за водопроводни части, собственост на двамата братя. Тони загаси фаровете и изключи двигателя. Но не излезе веднага от колата. Остана за миг на мястото си, за да се успокои. Можеше просто да се обади и да предаде информацията на Сал или Лу по телефона. Но тъй като се отнасяше до сестра му, той трябваше да разбере намеренията им. Знаеше, че и те бяха измамени като него, но в тази история не участваше член от тяхното семейство. Не му пукаше какво ще сторят на приятеля й. По дяволите, ако щат да го нарежат на парчета. Но сестра му бе съвсем друго нещо, нали така?
Тони отвори вратата и в носа му се плисна вонята от блатото. Не разбираше как може човек да работи на място, където щом вятърът промени посоката си, наоколо се вмирисва на развалени яйца. Нощта беше безлунна и той внимаваше къде стъпва. Не искаше да се препъне в някой захвърлен умивалник и да си счупи краката.
Магазинът вече бе затворил, което бе видно от табелата на вратата. Ала не беше заключено. Гаетано стоеше зад касата и броеше парите от дневния оборот. Бе затъкнал жълто моливче зад изненадващо малкото си ухо, което съвсем се губеше върху едрата му глава.
— Сал и Лу? — попита го Тони.
Едрият мъж махна с ръка назад, без да прекъсва дейността си. Тони откри братята, седнали зад бюрата си. След като се ръкуваха и размениха обичайните поздрави, Тони се настани на дивана. Братята го гледаха очаквателно. Единствената светлина в стаята идваше от двете малки лампи с абажури на бюрата и от нея лицата на близнаците изглеждаха още по-тъмни. От мястото, където седеше, очите им изглеждаха като две черни дупки.
— Е, вече са в Насо — започна без предисловия Тони. — Надявах се да ви донеса по-добра новина, но това е положението. Току-що са се настанили в луксозен хотел, „Оушън Клъб“. Заемат апартамент 108. Имам и телефонния им номер.
Тони се наведе и остави малко парче хартия върху бюрото на Лу, което бе по-близко до дивана.
Вратата се отвори и Гаетано мушна глава в процепа.
— Трябвам ли ви, или…
— Да — отвърна Лу, грабна листчето от бюрото си и се вторачи в изписания върху него телефонен номер.
Гаетано влезе и затвори вратата.
— Някаква промяна в състоянието на компанията? — попита Сал.
— Не съм чул за никаква промяна — поклати глава Тони. — Ако имаше промяна, моят счетоводител щеше да ме уведоми.
— Изглежда са ни изпързаляли — засмя се мрачно Лу. — Насо! Не мога да повярвам. Сякаш ни моли да отидем и да му видим сметката.
— Това ли ще направите? — попита Тони.
Лу хвърли поглед към брат си.
— Искаме да го накараме да си вдигне задника и да се върне тук, за да спаси компанията и парите ни. Прав ли съм, братко?
— Напълно — отвърна Сал. — Трябва да му кажем чии са парите и да му заявим в лицето, че искаме на всяка цена да ни ги върне. Не само че трябва да си вдигне задника и да се домъкне, ами трябва да получи ясна представа от последиците, в случай че ни пренебрегне или реши да се скатае. Трябва да му дадем добър урок!
— Ами сестра ми? — попита Тони. — И тя има пръст в гази бъркотия, но ако ще й даваме урок, искам аз да й го дам.
— Няма проблем — каза Лу и постави листчето с телефонния номер върху бюрото си. — Както казах миналата неделя: нямаме сметки за уреждане с нея.
— Готов ли си да тръгнеш за Насо, Гаетано? — попита Сал.
— Още утре сутринта — ухили се Гаетано. — Но какво да правя, като предам съобщението? Да остана да чакам, или…? Имам предвид, какво ще стане, ако не реагира?
— Трябва да направиш така, че да реагира — сопна му се Сал. — Не искам да останеш с погрешното впечатление, че те изпращаме на почивка. Освен това, имаме нужда от теб тук. Като му предадеш съобщението, вдигаш си задника и се връщаш в Бостън.
— Гаетано има право — намеси се Тони. — Какво ще направите, ако онзи шибаняк пренебрегне предупреждението?
Сал погледна брат си. Очевидно двамата се разбраха с очи, защото закимаха с глава. Сал отново се взря в Тони.
— Ако този подлец изчезне, сестра ти ще може ли да управлява компанията?
— Че откъде да знам? — сви рамене Тони.
— Нали ти е сестра? — каза Сал. — Не е ли доктор на науките?
— Защити докторат в Харвард — отвърна Тони. — Голяма работа! Помисли се за толкова велика, че не се говори с нея. А това означава, че знае сума неща за ембриони, гени и други подобни глупости, но не и как се управлява компания.
— Добре де, онзи скапаняк също е доктор на науките — каза Лу. — Тъй че компанията няма да пропадне повече от това, ако я управлява сестра ти. А ако това стане, ти ще имаш много повече влияние върху развитието на нещата отвътре.
— Какво искаш да кажеш? — попита Тони.
— Хей, на какъв език говоря? — ядоса се Лу.
— Как на какъв? На английски — додаде Сал.
— Виж какво — продължи Лу. — Ако главата на компанията пренебрегне съобщението, а ние разчитаме, че Гаетано ще бъде пределно ясен, ще му обясним нещата малко по-силово. Днес има професор — утре няма-а-а. Нали така? Ако не друго, поне сестра ти ще разбере, че е по-добре да се запретва и да оправи нещата.
— Прав си — одобри Тони.
— Разбра ли, Гаетано? — попита Сал.
— Разбрах — отвърна Гаетано. — Само не ми е ясно да се върна ли, или да остана, докато разбера как професорът ще реагира на предупреждението?
— За последен път ти казвам — заплашително започна Сал. — Трябва да предадеш съобщението и да се върнеш. Ако всичко върви гладко и ако има удобни самолети, може би ще свършиш работата за един ден. В противен случай ще останеш. Но искаме да се върнеш много бързо, защото тук имаш доста задължения. Ако трябва да го пречукаш, правиш го и се връщаш. Ясно ли ти е?
Гаетано кимна с глава, но беше разочарован. Когато в неделя споменаха за задачата, той очакваше, че ще спечели поне една седмица почивка на плажа.
— Имам предложение — обади се Тони. — Тъй като не можем да решим сега кога да се върне Гаетано, мисля, че не бива да свърши онова, което има да върши в хотела, където са отседнали. Ако професорът се опъне, не бихме искали да духне в неизвестна посока, което той със сигурност ще направи, ако реши, че в хотела не е безопасно. Бахамите се състоят от стотици острови.
— Прав си — съгласи се Сал. — Не бихме искали да се изпари с парите ни.
— Тогава може би трябва да остана и да го наблюдавам — с надежда предложи Гаетано.
— Какво ти говорих досега бе, глупако? — изсъска Сал и се вторачи в него. — За кой път да ти повтарям, че не те изпращаме на почивка? Свършваш си работата и си донасяш задника обратно тук.
