— Не съвсем — обясни мъжът, като мина пред тях и се спря пред щанда с пресата.
Той се наведе и взе някакво лъскаво списание. Групата се озова в помещение, което представляваше нещо средно между уютен салон и библиотека. Рафтове с книги покриваха стените.
— Тук е читалнята ни. Отделил съм последния брой на списанието „Репродуктивни технологии на двайсет и първия век“ — рече той и гордо подаде изданието на Даниел. — Има няколко материала, които може би ще ви заинтригуват.
— Много си любезен — отвърна Даниел.
Той хвърли поглед на съдържанието на корицата и го подаде на Стефани.
— Освен лабораторията, в сградата има и помещения за живеене — обясни Пол. — Те включват апартаменти за гости, в които няма лукс, но затова пък са удобни. Бихме искали да ви предложим да се настаните в тях, ако държите да сте близо до работното си място. В сградата отсреща има дори столова, където се сервира храна три пъти на ден, така че няма да е нужно да напускате клиниката, ако не искате. Виждате ли, много от нашите служители живеят тук, в комплекса, и техните апартаменти се намират също в тази сграда.
— Благодаря ви за предложението — побърза да отговори Стефани. — Много сте любезни, но в града ни е много удобно.
— Мога ли да ви попитам къде сте отседнали? — заинтересува се Пол.
— В хотел „Оушън Клъб“ — отвърна Стефани.
— Нека продължим обиколката — предложи Спенсър.
— Разбира се — съгласи се Пол и махна с ръка по посока към двете двойни врати, отвеждащи във вътрешността на сградата.
— Освен лабораторията и апартаментите в сградата се намира и оборудване за диагностика, като например PET скенер. Инсталирахме го тук, защото ще го използваме повече за научноизследователска работа, отколкото в клиничната ни дейност.
— Не знаех, че разполагате и с подобен скенер — каза Даниел.
Той многозначително погледна към Стефани, за да изрази задоволството си и да опонира на явното й неодобрение. Знаеше, че този скенер, който изследва физиологичните функции на организма с помощта на гама-лъчи, би могъл да им бъде от полза, ако при лечението на Бътлър възникне някакъв проблем.
— Клиника „Уингейт“ ще предлага пълно медицинско обслужване — и клинично, и научноизследователско — гордо се изпъчи Пол. — Инсталирахме СТ скенер, както и MRI и решихме да се сдобием и с PET.
— Впечатлен съм — призна Даниел.
— Знаех си — отвърна Пол. — А като откривател на НХТСК сигурно ще се заинтригуваш от факта, че планираме да играем главна роля не само в лечението на безплодието, а и в областта на терапията със стволови клетки.
— Интересна комбинация — неопределено забеляза Даниел, защото не знаеше как да реагира на неочакваната новина.
При всичко онова, което бе известно за клиника „Уингейт“, намерението им да се занимават и с терапия със стволови клетки бе наистина изненадващо.
— На мнение сме, че това е естествено продължение на дейността ни — обясни Пол, — като се има предвид, че имаме достъп до човешки яйцеклетки, както и огромният ни опит в прехвърляне на клетъчни ядра. Необичайното е, че мислехме да развием този клон на медицинската наука като странична дейност, но откакто сме открили клиниката, имаме повече заявки за терапия със стволови клетки, отколкото за лечение на безплодието.
— Така е — каза Спенсър. — Всъщност, пациентите, които видяхте долу в главната приемната, са тук за лечение със стволови клетки. Новината за услугите, които предлагаме, бързо се е разпространила от уста на уста. Изобщо нямаше нужда да се саморекламираме.
Двамата се слисаха.
— Какви заболявания лекувате? — попита Даниел.
— Буквално всичко! — засмя се Пол. — Мнозина вече разбират, че стволовите клетки са в основата на всички болести, като се започне от рак в последна фаза и най-различни дегенеративни заболявания и се стигне до проблемите на стареенето. Идват при нас, тъй като не могат да получат подобно лечение в САЩ.
— Но това е нелепо! — поразена възкликна Стефани. — Няма подписани протоколи за лечение със стволови клетки.
— Признаваме, че разораваме нови целини — отвърна Спенсър. — Още експериментираме, което и вие смятате да направите с вашия пациент.
— Ръководим се от обществените нужди, за да финансираме необходимите научни изследвания — обясни Пол. — За бога, постъпваме съвсем разумно, като се има предвид предпазливостта на американското правителство по отношение на финансирането на изследванията, което затруднява работата на учените в страната.
— Какъв вид клетки използвате? — заинтересува се Даниел.
— Многофункционални стволови клетки — отговори Пол.
— Как… Не ги ли диференцирате? — невярващо попита Даниел, тъй като недиференцираните стволови клетки не биха могли да лекуват нищо.
— Не — каза Пол. — В бъдеще, разбира се, ще го правим, но засега само прехвърляме ядрата, отглеждаме стволовите клетки и ги инфузираме. Оставяме болният организъм да избере за какво са му нужни. Получихме някои интересни резултати… не при всички случаи, разбира се, но това е то изследователската работа.
— Е, може би се поизсилвате, като наричате работата си научно-изследвателска — разгорещи се Стефани. — Пък и едва ли има нещо общо между вашата дейност и онова, което ние възнамеряваме да направим.
Даниел я хвана за ръката и я дръпна.
— Колежката ми искаше да каже, че ние ще лекуваме пациента с диференцирани клетки.
— Исках да кажа много повече — опита се Стефани да освободи ръката си. — Това, което вършите тук със стволовите клетки е направо шарлатанство.
Даниел я стисна за рамото.
— Извинете ни за миг — обърна се той към Пол и Спенсър, които стояха с потъмнели лица.
Насила избута Стефани встрани и гневно й прошепна:
— Какво, по дяволите, правиш? Искаш да саботираш нашата операция и да ни изхвърлят от тук, така ли?
— Не ми се сопвай — просъска тя също тъй гневно. — Как може да ги слушаш толкова спокойно? Не виждаш ли, че са най-отвратителни шарлатани?
— Млъкни! — изсъска отново Даниел и я разтърси. — Трябва ли да ти напомням, че целта ни е само една и тя е да излекуваме Бътлър? Не можеш ли да се въздържаш, за бога? Става въпрос за бъдещето на КЛЕЗА и НХТСК! Да, тези хора не са светци. Знаехме го от самото начало. Затова са открили клиника тук, а не в Масачузетс. Гледай да не оплескаш всичко със справедливия си гняв!
Двамата се вторачиха един в друг, а от очите им излизаха искри. Накрая Стефани издърпа ръката си и каза:
— Заболя ме!
— Извинявай — погледна я многозначително Даниел.
Той пусна ръката й и тя започна да я разтрива. Наложи му се да си поеме дълбоко дъх, за да укроти гнева си. Спенсър и Пол ги наблюдаваха с подигравателно изражение на лицата. Даниел отново се обърна към Стефани:
— В състояние ли сме да се съсредоточим върху задачата си? Не можем ли да приемем, че тези хора тук са неетични, продажни идиоти и толкова?
— Според мен поговорката, че не бива да критикуваш, когато сам си уязвим, е напълно подходяща в случая. Вероятно затова съм тъй изнервена.
— Може и да си права — отвърна Даниел. — Но не забравяй, че обстоятелствата ни принуждават да
