другата бяха нахлузили маншет за измерване на кръвното налягане. Към гърдите му бяха прикрепили електроди за ЕКГ и в стаята се разнасяше ритмичният звук от апарата.
Д-р Наваз бе зает с маркирането и подготовката на главата му за стереотаксичната рамка, която Ашли виждаше редом с комплект стерилни инструменти на масичката до себе си. Тя напомняше на уред за мъчения, но в опияненото състояние, в което се намираше, изобщо не се притесняваше. Не му пукаше и от доктор Лоуъл и доктор Д’Агостино, които заедно с д-р Спенсър Уингейт и д-р Пол Сондърс се появиха на прозореца на операционната, който гледате към коридора. Облечени в лекарски престилки, четиримата наблюдаваха подготвителните работи. Ашли искаше да им помаха, ала ръцете му бяха завързани. А и очите му се затваряха и нямаше сили да се помръдне.
— Ще обръсна малки части от главата ви встрани и отзад — обяви д-р Наваз, докато подаваше маркера и лентата за измерване на Марджъри Хикъм, операционната сестра. — Както ви обясних, ще прикрепя рамката точно на тези места. Разбирате ли, мистър Смит?
За миг Ашли се почуди към кого се обръща лекарят, но после се досети, че в клиниката го знаят с името Смит.
— Мисля, че разбирам — отговори той неясно. — Можете да обръснете и лицето ми, щом сте се заловили с това. Сутринта не взех лекарствата си и не можах да го направя.
Д-р Наваз и останалите в операционната се засмяха на неочаквано проявеното чувство за хумор от негова страна. Засмя се и сестрата, Констанс Бартоло. Беше облякла престилката, бе сложила ръкавиците си и стоеше до масичката с рамката и инструментите, сякаш ги пазеше.
Няколко минути по-късно д-р Наваз отстъпи назад и се залюбува на работата си.
— Изглежда доста добре. Отивам да се измия, покриваме го и започваме.
Вместо да се ужаси от перспективата да пробият дупка в главата му със свредел, Ашли изпадна в спокойна дрямка. Скоро се поразбуди от усещането, че го покриват със стерилни кърпи, но отново заспа. След малко се стресна от внезапна пареща болка в дясната страна на главата. С огромно усилие вдигна натежалите си клепачи. Дори се опита да раздвижи лявата си ръка и да я измъкне от предпазния колан, с който бе завързана.
— Спокойно! — обади се д-р Нюхаус, който стоеше зад Ашли. — Всичко е наред! — каза той и постави длан върху ръката му.
— Вкарвам местната упойка — обясни д-р Наваз. — Ще усетите ужилване на четири места.
— Ужилване ли? — тихо се удиви в унеса си той.
Лекарите винаги се опитваха да омаловажат симптомите. Всъщност Ашли се чувстваше така, сякаш го горяха с нажежен до бяло нож и отделяха скалпа от черепа му. В същото време стоеше някак встрани от болката, сякаш това се случва с някой друг, а не с него.
Почти не усети, когато фиксираха стереотаксичнага рамка на главата му. Трийсет минути я наместваха и извършваха други манипулации, а през това време той се рееше в пространството. Здраво я прикрепиха от външната страна на черепа му. Ашли изгуби представа за времето; не знаеше нито миналото си, нито бъдещето.
— Така е добре — каза д-р Наваз.
Той сграбчи калибрираната полукръгла рамка върху главата на Ашли и внимателно се опита да я раздвижи във всички посоки, за да опита здравината й. Тя се държеше здраво на четирите винта върху черепа му. Доволен от резултата, д-р Наваз отстъпи назад, скръсти стерилните си ръце, облечени в ръкавици, върху престилката на гърдите си и се прокашля:
— Мис Хикам, уведомете, моля, рентгена, че сме готови за тях.
Операционната сестра спря по средата на пътя към д-р Нюхаус, на когото носеше нова бутилка е физиологичен разтвор. Сиво-сините й очи се вторачиха най-напред в колежката й Констанс за подкрепа, после срещнаха погледа на д-р Наваз. За миг Марджъри загуби дар слово. Познаваше избухливостта на неврохирурзите и очакваше най-лошото.
— Казвам — с нотка раздразнение в гласа повтори д-р Наваз, — да не се шляете. Време е за рентгена.
— Но тук няма рентген — несигурно промълви Марджъри.
Тя се обърна към д-р Нюхаус в очакване да я подкрепи, за да не понесе цялата отговорност за възникналия проблем.
— Какво искате да кажете? — вдигна вежди д-р Наваз. — По-добре намерете рентген, или си събираме парцалите и се изнасяме оттук! Без рентген не мога да извърша вътрешночерепна имплантация.
— Марджъри нека да каже, че тези две операционни не са предвидени за рентген — обясни д-р Нюхаус. — Тук се извършват главно процедури, свързани с безплодието, така че са монтирали ултразвук. Това ще ви помогне ли?
— Вие май се шегувате! — погледна го невярващо д-р Наваз. — Не ми трябва ултразвук! Имам нужда от рентген, за да направя точни измервания. Триизмерната решетка на рамката трябва да отговаря на размерите на мозъка. Не мога да стрелям в тъмното. Имам нужда от проклетия рентген!
— Можем да докараме тук портативен — с несигурен глас произнесе д-р Нюхаус.
Той замаха с ръка към прозореца към Пол Сондърс.
— Проблем ли има? — подаде главата си Пол през вратата.
— И още какъв! — гневно извика д-р Наваз. — Чак сега ме уведомиха, че не разполагате с рентген! Това е скандално!
— Имаме — отвърна Пол. — Разполагаме дори с MRI.
— Добре, докарайте проклетия рентген тук! — нетърпеливо нареди д-р Наваз.
Пол се вмъкна в операционната и крадешком погледна към тримата зад стъклото. Повика ги с ръка и те влязоха, притискайки маските към лицата си като него.
— Възникна проблем. Бързо трябва да докараме портативен рентгенов апарат, защото д-р Наваз е на път да се откаже да оперира.
— За бога! След всичките ни усилия това ли заслужихме? — възкликна риторично Даниел и погледна към неврохирурга. — Защо не споменахте, че ще ви е нужен рентген?
— А вие защо не ми казахте, че нямате? Никога не съм работил в модерна клиника без рентген! Откъде можех да…
— Не се горещете! — прекъсна го Пол. — След минути ще разполагате с апарат.
Д-р Наваз поклати глава:
— Изненадвате ме, колеги. Предстои уникална операция, за която, както разбирам в последния момент, вие не сте напълно подготвени, но за сметка на това ме убеждавате, че не е станало нищо фатално! Как бих могъл да определя на кое място в мозъка да инжектирам клетките, ако нямам рентгенови снимки! — И той отново завъртя глава. — Сякаш участвам в слаб филм.
В стаята настъпи гробна тишина. Чуваше се само метрономът на монитора, отбелязващ сърдечната дейност на пациента. Никой не помръдваше.
— Защо не закараме пациента до рентгена? — предложи Спенсър. Не е толкова далеч.
Практиката да се мести пациент от операционната до рентгена по средата на процедурата бе необичайна, но при настъпилите обстоятелства не можеше да се отхвърли. Клиниката бе съвсем нова и празна, така че опасността от инфекция не бе толкова голяма, още повече, че краниотомията не бе още извършена.
— Звучи ми разумно — прояви оптимизъм Даниел. — Имаме достатъчно хора. Пък и ние ще помогнем.
— Какво ще кажеш, Рашид? — попита Пол.
Д-р Наваз сви рамене.
— Може и да стане, при положение че пациентът остане на операционната маса. Не бива да го подмятаме насам-натам с рамката на главата.
— Операционната маса е на колела — напомни им д-р Нюхаус.
— Да започваме! — решително каза Пол. — Мардасъри, уведоми рентгеновите лаборанти, че тръгваме към тях.
За няколко минути д-р Нюхаус откачи Ашли от монитора и го развърза. С разперени встрани ръце нямаше да успеят да го изкарат от операционната. Когато всичко бе готово и ръцете на Ашли мирно
