най-голямата си нюйоркска болница. И са много чувствителни по отношение на тяхното разгласяване. Става въпрос за три конкретни инцидента. Първият е свързан със стафилококова зараза в спешното отделение, която вече е под контрол. Открили са няколко медицински сестри-бацилоносители и ги лекуват с антибиотици. Звучи доста страшничко…
— Другите им проблеми? — вдигна глава Робърт, опитвайки се да не гледа към краката й.
— Наличието на бактерии в помещенията за приготвяне на храна — докладва Хелън. — В резултат много пациенти са получи хранителни отравяния, някои от тях са починали. И накрая — епидемия от хепатит, която също е отнела няколко живота…
— И всичко това влиза в графата на добрите постижения? — изгледа я с недоумение Робърт.
— Да, когато го сравним с положението в другите болници — кимна младата жена. — Затова ти казах, че ми звучи доста страшничко. Главното е друго: „Нешънъл Хелт“ са особено чувствителни по въпроса за нозокомиалните инфекции. И Гъртруд ме увери, че за нищо на света не биха одобрили рекламна кампания, която по един или друг начин засяга този проблем…
— Е, това вече наистина е добра новина! — възкликна Робърт. — Съобщи ли я на Терез Хейгън?
— Не, разбира се. Нали ми каза първо да информирам теб?
— Свършила си много добра работа! — похвали я Робърт, скочи и започна да измерва дължината на килима с дългите си тънки крака. — Сега вече мога да поставя на мястото й онази кучка!
— Какво искаш да й предам? — изгледа го продължително Хелън.
— Само първата част от това, което си научила. Че „Нешънъл Хелт“ има отлични постижения в областта на нозокомиалните инфекции… — На лицето му изплува широка усмивка:
— Нека продължава подготовката на рекламната си кампания, която със сигурност ще се пръсне като сапунен мехур!
— Но това означава да се простим със сметката на един голям клиент — предупреди го Хелън.
— Не е задължително — поклати глава Робърт. — Нали ти беше тази, която откри, че клиентът си пада по традиционната реклама с участието на известни личности? Оттогава насам непрекъснато го втълпяваме на Терез, но тя си знае своето. Ето какво мисля да направя: ще се свържа зад гърба й с някои от изпълнителите на особено популярните напоследък телевизионни сериали с медицинска тематика. Те се радват на голяма популярност и няма да имат нищо против малко лесни пари… Когато Терез се провали, ние просто ще предложим алтернативна рекламна кампания и ще оберем лаврите!
— Гениално! — промълви Хелън и слезе от страничната облегалка на креслото. — Колелото трябва да се завърти веднага! Отивам да се обадя на Терез Хейгън…
Върна се на работното си място и нареди на секретарката да я свърже с Терез. Докато чакаше, започна да прехвърля в главата си разговора с Робърт и доволно се усмихна. Беше се справила отлично, положението й във фирмата изглеждаше все по-добро.
— Госпожица Хейгън е долу, в „арената“ — съобщи секретарката. — Искате ли да я потърся там?
— Не — отказа Хелън. — Предпочитам да я видя лично. Излезе навън, прекоси тихото, покрито с дебели килими пространство на директорския етаж и започна да слиза по стълбите. Токчетата й звучно потракваха по металните стъпала. Хареса й идеята да поговори лично с Терез, при това далеч от враждебната обстановка на кабинета й.
Почука на рамката на отворената врата. Терез се беше привела над голяма маса, отрупана със скици и чертежи. Беше в компанията на Колийн Андерсън, Алис Гърбър и един непознат мъж, който минута по-късно й беше представен с името Нелсън Фридман.
— Получих информацията, от която се интересуваш — рече Хелън и я дари с малко пресилена усмивка.
— Добра ли е? — вдигна глава Терез.
— Много добра — кимна Хелън.
— Да я чуем тогава — облегна се назад Терез.
Хелън накратко й описа добрите резултати на „Нешънъл Хелт“ в областта на нозокомиалните инфекции. Към нея прибави и още нещо, което не беше споделила с Робърт: тези резултати са далеч по-добри от постиженията на „АмериКеър“.
— Отлично — усмихна се Терез. — Точно това ми трябваше. Благодаря ти за помощта…
— Радвам се да ти услужа — скромно рече Хелън. — Как върви подготовката на новата кампания?
— В общи линии много добре… Мисля, че в понеделник ще можем да предложим на Тейлър и Брайън нещо конкретно…
— Браво. Ако имаш нужда от нещо друго, просто ми звънни…
— Разбира се — кимна Терез и я изпрати до вратата.
Колийн я изчака да се върне на мястото си.
— Вярваш ли й? — попита тя.
— Да — кимна Терез. — Счетоводството не би рискувало да излъже за данни, които лесно бихме получили и по други пътища.
— Не разбирам как можеш да й се доверяваш! — тръсна глава Колийн. — Нима не забелязваш фалшивата й усмивка?
— Хей, не съм казала, че й се доверявам! — изгледа я продължително Терез. — Казах, че й вярвам по отношение на определена информация. Има разлика, нали? Може би забеляза, че не й казах нищо за това, върху което работим в момента…
— Между другото, не разбрах какво е мнението ти за това, върху което работим — направи гримаса Колийн. — Харесваш ли го?
Терез въздъхна и сведе поглед към пръснатите върху масата скици.
— Това с Хипократ определено ми харесва, но не съм сигурна за материалите, свързани с Оливър Уендъл Холмс и Джоузеф Листър… Няма спор — миенето на ръцете е нещо изключително важно за хигиената дори и в най-модерната болница. Но вкарано в клип, ми се струва твърде тривиално…
— Защо не поискаме мнението на онзи доктор, който снощи беше тук? — намеси се Алис. — Идеята беше негова, може би ще ни предложи още интересни неща…
— Джак е бил тук? — объркано я погледна Колийн.
— Просто се отбихме за малко — небрежно отвърна Терез и протегна ръка да нагласи една от скиците пред себе си.
— Защо не ми каза?
— Защото не си ме попитала — отвърна Терез. — Но искам да те предупредя, че в отношенията ми с Джак няма нищо скрито и те не почиват на романтична основа…
— Поговорихте си за новата рекламна кампания, така ли? — усмихна се Колийн. — Мислех, че не желаеш да споделяш с него каквото и да било, още повече, че именно той ти беше подхвърлил идеята…
— Промених решението си — отвърна Терез. — Помислих, че може би ще я хареса, тъй като става въпрос за качеството на медицинското обслужване.
— Ти си пълна с изненади — беше заключението на Колийн.
— Не виждам нищо лошо в идеята да си сверяваме часовниците с хора като Джак и Чет — тръсна глава Терез. — Те са професионалисти и мнението им може да ни бъде от полза.
— Тогава да им завъртя един телефон, а? — предложи с усмивка приятелката й.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Петък, 22 март 1996 год. 14:45 часа
Близо час Джак не остави слушалката. Свърза се с роднините на трите последни случая, като преди това не забрави да поиска позволението на Лори относно сестрата и съквартирантката на Джой Хестър. Не искаше колежката му да остане с впечатлението, че се бърка в работата й. Но тя го увери, че няма нищо против.
За съжаление не научи почти нищо.
Остави слушалката и впери мрачен поглед в насрещната стена. Радостната възбуда, обзела го при засичането на планинската треска, отдавна го беше напуснала. По всичко личеше, че отново удря на камък.
