— Проблемът е там, че аз лично преценявам шансовете за поява на три заразни болести по едно и също време, в една и съща болница, за близки до нулата — рече с въздишка Джак. — Вие имате ли някакво обяснение?
— Изобщо не искам да ви слушам! — озъби се Шевю.
— Но все пак трябва да се замислите, нали?
На вратата се изправи Ричард Овърстрийт. Беше облечен като предишния път — с бяла престилка над хирургически комбинезон. По всичко личеше, че е много зает.
— Какво има, шефе? — попита той и леко кимна на Джак.
— Току-що бях уведомен, че пациент на име Лагенторп е починал от планинска треска — мрачно избоботи Шевю. — Искам да разбереш кой е донесъл пробите и кой ги е работил…
Ричард замръзна от изненада, очевидно шокиран от чутото.
— Но това означава, че в лабораторията има рикетция! — прошепна той.
— Страхувам се, че е така — кимна Мартин. — А сега бягай и ела тук веднага след като приключиш! — Изчака отдалечаването на разтревожения лаборант и се обърна към Джак: — Вече ни предадохте хубавата новина… Може би ще бъдете така любезен и да напуснете…
— Не преди да чуя мнението ви за трите заразни болести! — отсече Джак.
Лицето на Мартин видимо почервеня. Гневното му избухване беше предотвратено от появата на Мери Цимърман.
— Защо си ме търсил, Мартин? — попита тя, после се зае да обяснява, че е била повикана в спешното отделение. Зърнала Джак, жената изведнъж млъкна. Очевидно й стана неприятно.
— Здравейте, докторе — любезно й се усмихна Джак.
— Съвсем наскоро получих уверения, че повече няма да ви виждаме тук — сухо отвърна високата жена.
— Не бива да вярвате на всичко, което чувате — небрежно отвърна Джак.
На вратата се появи видимо разстроеният Ричард.
— Пробите са приети и обработени от Нанси Уигънс — съобщи той. — Сутринта се е обадила да съобщи, че е болна…
Доктор Цимърман погледна листчето, което държеше в ръката си.
— Идвам от интензивното — обяви тя. — Повикаха ме по спешност заради пациентка на име Уигънс. Има всички симптоми на острозаразно заболяване…
— О, не! — простена Ричард.
— Какво става тук? — хладно попита доктор Цимърман.
— Доктор Степълтън току-що ми съобщи, че наш пациент е починал от планинска треска — отвърна Мартин. — А Нанси е била изложена на заразата…
— Не в лабораторията — обади се Ричард. — Взел съм всички предпазни мерки. Още след първия случай на чума заповядах пробите да се обработват само чрез апарата за биохимическа защита. Ако Нанси се е заразила, това е станало чрез пряк контакт…
— Едва ли — поклати глава Джак. — Но единствената друга възможност е в болницата да гъмжи от кърлежи…
— Подмятанията ви са лишени от вкус и не много подходящи, доктор Степълтън! — изгледа го хладно Цимърман.
— Де да беше така! — обади се все още зачервеният Шевю.
— Преди да дойдеш тук, този човек намекваше, че аз имам нещо общо с инфекциозните заболявания! Представяш ли си?
— Това не е вярно — отвърна Джак. — Подхвърлих идеята, че може би става въпрос за умишлена зараза, нищо повече. Позволих си подобно нещо само защото случайността ми се струва напълно изключена. Но какво ви става, бе хора? Нали трябва да търсим начин за излизане от това положение?
— Мисля, че намеци от този сорт са плод на болен мозък! — отсече Цимърман. — И честно казано, нямам време за глупости! Трябва да се връщам в спешното отделение, защото освен госпожица Уигънс имаме още два случая с подобни симптоми, при това също на наши служители! Сбогом, доктор Степълтън!
— Почакайте! — извика Джак. — Нека отгатна къде работят тези ваши служители! Сигурно в централизираното снабдяване, или са от сестринския състав, нали?
Доктор Цимърман спря на крачка от вратата и рязко се завъртя.
— Откъде знаете това? — остро попита тя.
— Започвам да виждам известни повторения — поясни Джак.
— Все още не съм в състояние да ги обясня, но присъствието им е безспорно. За сестрите бихме могли да очакваме нещо подобно, но не и за служителите от снабдяването, нали?
— Вижте какво, докторе — пристъпи към него Цимърман.
— Наистина сме ви задължени, че отново ни предупреждавате за наличието на острозаразна болест, но оттук нататък ще се оправяме сами! Нямаме нужда от параноичните ви предположения, ясно ли е?
— Почакай ме за минутка, Мери — обади се Мартин Шевю.
— Ще дойда с теб. Ако новите случаи са заразени с планинска треска, трябва да бъдем особено внимателни с микробиологичните проби…
Мартин грабна бялата си престилка от закачалката в ъгъла и се затича след високата жена.
Джак смаяно поклати глава. Всичките му посещения в тази болница бяха странни, включително и днешното. Само дето този път не го изгониха, а направо го зарязаха…
— Наистина ли мислите, че става въпрос за умишлено разпространявана зараза? — попита Ричард.
— Честно казано, не зная какво да мисля — сви рамене Джак.
— Но у твоите началници със сигурност се забелязва защитно поведение, нали? Доктор Шевю винаги ли е толкова зъл?
— Не — поклати глава Ричард. — Поне с мен се е държал като джентълмен…
— Значи причината е в мен — въздъхна Джак и се изправи.
— Не очаквам, че след днешната среща в отношенията между нас ще настъпи обрат. Но какво да се прави, такъв е животът… А сега трябва да бягам. Дано се оправи Нанси…
— Дано — въздъхна Ричард.
Джак излезе от лабораторията и колебливо забави крачка. Чудеше се дали да отскочи до спешното отделение и да хвърли едно око на новите пациенти, или да се отбие в снабдяването. В крайна сметка избра спешното отделение, тъй като дори Цимърман и Шевю бяха хукнали натам. Прецени, че едва ли ще се стигне до нов сблъсък с тях, тъй като спешното отделение на „Дженерал“ беше най-голямото в града и вътре беше истинска лудница.
Още при пристигането си долови признаци на паника. Чарлс Кели беше събрал група служители около себе си и им раздаваше нервни заповеди. Откъм входа за линейки се появи Клинт Ейбълард, който се затича по централния коридор без да обръща внимание на никого.
Джак пристъпи към приемното гише, представи се на дежурната сестра и попита дали суматохата наоколо не се дължи на тримата заболели болнични служители.
— Точно на тях се дължи — кимна момичето. — В момента търсят начин да ги изолират…
— Поставиха ли им диагноза?
— Току-що чух, че подозират планинска треска — отвърна сестрата.
— Лошо — поклати глава Джак.
— И още как — въздъхна момичето. — Една от заболелите е сестра като мен…
С крайчеца на окото си Джак зърна приближаването на Кели и побърза да се отдалечи. Президентът на болницата се облегна на гишето и поиска телефонния апарат.
Джак незабелязано се измъкна навън. Избягнал като по чудо поредната конфронтация с Чарлс Кели, той се отказа от идеята да посети отдел „Снабдяване“ и реши да се прибере в службата. Не беше постигнал нищо, но поне си тръгваше по собствено желание…
— Охо! Къде беше? — посрещна го с въпрос Чет.
— Отскочих до „Дженерал“ — призна Джак и се зае да разчиства бюрото си.
