— Страхувам се, че е така…
Онзи само сви рамене и се отдръпна. Във фоайето беше пресрещнат от униформен служител на болничната охрана с маска от марля на лицето.
— Съжалявам, но днес посещенията са отменени — рече той.
Джак извади значката си на медицински следовател.
— Извинете, докторе — кимна гардът и се отмести да му направи път.
Във вътрешността на болницата цареше необичайно оживление. Фоайето беше пълно с народ. Всички носеха маски и това придаваше нещо сюрреалистично на обстановката.
Мярката е излишна, механично отбеляза Джак. От последния случай на менингококова инфекция бяха изтекли повече от дванадесет часа. Но не е лошо и аз да си сложа една, рече си той. Това несъмнено ще затрудни разпознаването ми… Обърна се към гарда и го попита къде може да се снабди с маска. Човекът махна с ръка към едно от гишетата в приемната, на което бяха поставени няколко кашона.
Джак си сложи една маска и се насочи към лекарската съблекалня. Размина се с някакъв доктор, влезе вътре и побърза да смъкне пилотското яке. Избра си една по-голяма престилка, облече я и излезе.
Целта на посещението му беше отдел „Централизирано снабдяване“. Интуицията му подсказваше, че ако открие нещо важно, то ще го чака именно там. Излезе от асансьора на третия етаж и учудено поклати глава. Трафикът на пациентите беше значително по-слаб в сравнение с преди една седмица. Обяснение предлагаха плътно затворените врати на Операционния блок. Имайки известна представа за финансовите постъпления на болниците, Джак веднага разбра, че потокът от пациенти рязко е намалял и в момента „Дженерал“ изпитва остър недостиг от средства.
Бутна една летяща врата и се озова в отдел „Централизирано снабдяване“. И тук се работеше с доста по-спокойно темпо. Пред високите до тавана рафтове имаше само две жени. Те също носеха маски. Последната епидемия очевидно беше подплашила всички.
Плъзна се покрай високия плот и се насочи към кабинета на Глейдис Дзарели. Тя беше единственият човек, който го беше посрещнал приятелски при предишната визита, а освен това беше и отговорник смяна.
Очите му пробягаха по стотиците видове болнични консумативи, подредени на лавиците. Колко ли от тях бяха стигнали до индексните жертви на всяка от острозаразните болести? Интересен въпрос, рече си той. Въпреки, че едва ли има нещо общо с целта на посещението му тук. Далеч по-важно беше да разбере как жените от снабдяването влизат в контакт с пациентите и как ги поразява съответната бактерия. Вече бе получил уверения, че служителките от отдела рядко виждат болен…
Глейдис си беше на работното място и говореше по телефона. Зърнала Джак на прага, тя махна с ръка към един от столовете пред бюрото. Той седна и неволно се заслуша в разговора. Стаичката беше прекалено малка, за да стори друго. Както можеше да се очаква, жената зад бюрото правеше опити да намери нови попълнения за оределия си личен състав.
— Извинявайте, че ви накарах да чакате — рече тя след като най-сетне остави слушалката. Въпреки проблемите, поведението й все още беше любезно. — Много сме го закъсали с хората…
Джак понечи да се представи отново, но тя махна с ръка и отвърна, че го е познала въпреки маската. Значи толкова струва маскировката ми, унило помисли той.
— Съжалявам за това, което се случва тук — промълви той. — Сигурно не ви е лесно…
— Беше ужасно — въздъхна Глейдис. — Изгубихме четири души, всичките прекрасни хора!
— Наистина е шокиращо — кимна Джак. — Особено в светлината на факта, че никой никога не е имал проблеми с някакви болнични инфекции…
— Какво да направя? — вдигна ръце Глейдис. — Това си е Божа работа…
— Наистина е Божа работа, но все пак трябва да има някакво обяснение за тези зарази. Мислила ли сте по този въпрос?
— О, да — енергично кимна Глейдис. — Мислих докато лицето ми започна да посинява! Но не можах да измисля нищо, въпреки че всички ми задаваха въпроси…
— Така ли? — разочаровано я погледна Джак. До този момент си беше въобразявал, че ще изследва девствена територия.
— В четвъртък тук се появи доктор Цимърман, веднага след вас — поясни жената. — Беше в компанията на едно дребно човече, което си държи главата така, сякаш копчето на ризата го убива…
— Сигурно става въпрос за доктор Клинт Ейбълард — кимна Джак и още веднъж си помисли, че е тръгнал по добре отъпкана пътека.
— Точно така се казваше — кимна Глейдис. — Много го биваше във въпросите. Идваха тук след всеки нов случай и ни караха да си слагаме маските… Веднъж доведоха дори господин Евършарп от поддръжката и го накараха да провери климатичната инсталация…
— Но не са открили отговор на загадката, така ли?
— Не — поклати глава Глейдис. — Освен ако нарочно не са ми казали… Но тук беше като на Централна гара. Никога преди не сме се радвали на толкова много посещения от медицинския персонал. Тези доктори са доста шантави, знаете…
— В какъв смисъл?
— Ами във всякакъв. Особено онзи от лабораторията, който се мъкне почти всеки ден…
— Доктор Шевю?
— Май така се казваше…
— Какво странно имаше в поведението му?
— Държеше се враждебно — отвърна Глейдис, после понижи глас и добави: — Веднъж-два пъти го попитах дали не мога да му помогна с нещо, а той буквално щеше да ми откъсне главата! Заповядваше ми да го оставя на мира. Но това си е моят отдел и аз никак не обичам някой да се шляе из него, дори да е доктор! И му го казах…
— Кой друг е идвал при вас?
— О, цял куп важни клечки, включително господин Кели — отвърна Глейдис. — Обикновено го виждам веднъж в годината, по време на коледния банкет. Но през последните два дни беше тук три или четири пъти, винаги заобиколен от цяла тълпа. Онзи дребничкият доктор също идваше с него…
— Доктор Ейбълард?
— Точно той. Все не мога да му запомня името…
— Не искам да ви досаждам с въпроси, които вече са ви били задавани — въздъхна Джак. — Но все пак трябва да ви попитам дали починалите жени са вършили една и съща работа? В смисъл, дали са изпълнявали някакви специфични задължения?
— Миналият път вече ви казах, че тук всички се занимават с всичко…
— И никоя от тях не е имала контакт с болните, починали от същото заболяване?
— Не — поклати глава жената. — Това беше първото нещо, което доктор Цимърман провери…
— Миналият път направихте разпечатка на всички консумативи, които изпращате на седмия етаж — отбеляза Джак. — Можете ли да направите подобен списък и за всеки отделен пациент?
— Трудно — поклати глава Глейдис. — Заявките се правят общо за етажа, а разпределението става на място.
— Няма ли начин вие да изготвите такъв списък?
— Само ако засечем изписаните материали според стойността им, като при ревизия. Аз самата често го правя, въпреки че това не е задължително…
— Ще го направите ли и за мен? — попита Джак и извади една от визитните си картички. — Ще ви бъда много задължен, особено ако ми изпратите една разпечатка, или просто ми звъннете по телефона…
Глейдис пое картичката, помълча малко и тръсна глава:
— Ще направя всичко, което би помогнало за изясняване на случая!
— И още нещо… — колебливо добави Джак. — Вече успях да се сдърпам с доктор Шевю и още няколко души от управата. По тази причина бих ви помолил това да си остане между нас.
— Шантав е, нали? — усмихна се съзаклятнически Глейдис. — Бъдете спокоен, няма да кажа на никого…
Джак благодари и се измъкна от стаичката на кипящата от енергия жена. Настроението му не беше от най-ведрите. Дойде тук с големи надежди, но получи нещо, което отдавна знаеше — че доктор Мартин
