подхвърли Джак.
— Защото господин Кели ме информира за отношението ви към тази болница — остро отвърна Мартин. — Както и за факта, че посещението ви тук не е било оторизирано от никого!
Джак понечи да отговори, но Мартин стисна слушалката и с мрачен глас съобщи на Кели, че пак е заловил доктор Степълтън в своята лаборатория.
Насреща започна дълъг монолог, прекъсван единствено от кратките включвания на Шевю: „Да, сър“, „Разбирам, сър“… Джак пристъпи към близката лабораторна маса и небрежно се облегна, а Ричард продължаваше да стои на прага с табла в ръце.
Разговорът най-сетне приключи и Мартин остави слушалката.
— Господин Кели ме помоли да ви съобщя, че веднага ще се обади на кмета, в Комисариата по здравеопазването и на прекия ви началник — каза със злорада усмивка той. — Възнамерява да подаде официално оплакване срещу вас, за опитите ви да внесете смут в работата на болничните служители, при това точно в момент, в който управата прави всичко възможно за откриване и ликвидиране на заразата! В допълнение поръча да ви съобщя, че изпраща хора от охраната, които ще ви придружат до изхода!
— Много мило от негова страна — насмешливо рече Джак. — Но ще се оправя и сам. Всъщност, натъкнах се на вас точно когато си бях тръгнал. Желая ви успешен ден, господа…
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Понеделник 25 март 1996 г. 15:15 часа
— Това е в общи линии — приключи Терез и огледа лицата на присъстващите. Доста служители на агенцията бяха отклонени от изпълнението на преките си задължения, за да помагат на проекта „Нешънъл Хелт“, но двете с Колийн продължаваха да изпитват остър недостиг от хора. — Въпроси?
Бяха се натъпкали в тясната стаичка на Колийн, за повечето нямаше място дори за сядане. Терез очерта идеята на Джак „без чакане“, съответно обогатена със специфичните изразни средства на рекламата.
— И за всичко това разполагаме само с два дни? — попита Алис.
— Страхувам се, че е така — отвърна Терез. — Ще се опитам да измъкна още един, но не бива да разчитаме на това.
В стаята се разнесе недоволно мърморене.
— Зная, че искам прекалено много — добави тя. — На за съжаление ни саботираха. От финансовия отдел дори ни увериха, че очакват презентация на живо с участието на някой известен актьор от „Спешно отделение“. Тоест — очакват нашето самоубийство!
— Мисля, че концепцията „без чакане“ е по-добра от предишната — обади се отново Алис. — Идеята за „чистота“ звучеше прекалено технически с всичките онези подробности по отношение на стерилността и хората по-трудно биха я възприели…
— Сега имаме по-добри възможности да включим елемент на хумор — подкрепи я друг глас.
— „Без чакане“ ми харесва — обади се друга от сътрудничките. — Сещам се какво изпитвам докато вися пред гинекологическия кабинет…
Разнесе се смях, напрежението видимо се понижи.
— Така ви искам — усмихна се Терез. — А сега да се залавяме за работа! Дайте да покажем на онези бюрократи на какво сме способни, когато ни притиснат до стената!
Хората започнаха да се разпръскват, обзети от нетърпение да застанат пред чертожните дъски.
— Момент! — повиши глас Терез, за да бъде чута сред глъчката. — Не искам да се шуми за това, което решихме тук. Въздържайте се да споделяте идеите си с останалите колеги, просто защото онези счетоводители може пак да измислят нещо. Окей?
Отговори й одобрително мърморене и кимане на глави.
— Добре, да се залавяме за работа!
Стаичката бързо се опразни. Изтощена от емоционалното напрежение, Терез тежко се отпусна в стола на Колийн. Още един изморителен ден беше на път да приключи. Започнал в ранните утринни часове с присъщия й ентусиазъм, той премина през кризата на дълбокото униние, за да свърши с някакво неопределено душевно състояние.
— Браво на теб — похвали я Колийн. — Презентацията беше отлична, успя да въодушевиш тези хора… Жалко, че нямаше представители на „Нешънъл Хелт“.
— Идеята е добра — кимна Терез. — Но въпросът е дали ще успеем да я превърнем в реална рекламна кампания.
— Въпрос на мотивация — кимна Колийн. — Аз мисля, че всички ще се опитат да дадат най-доброто от себе си.
— Дано! — въздъхна Терез. — Иначе Баркър ще продължи да държи на тъпата си идея за „говорящите глави“. А това означава да се върнем в зората на рекламата… На всичкото отгоре има опасност клиентът да я хареса!
— Да не дава Господ — прекръсти се Колийн.
— Ако това стане, със сигурност ще трябва да си търсим нова работа…
— Не бива да си такава песимистка — успокоително промърмори Колийн.
— Какъв ден, Господи! — простена Терез. — А като капак на всичко се тревожа и за Джак…
— Защо?
— Пак беше тръгнал за „Дженерал“ — въздъхна Терез. — Видяхме се колкото да ми подхвърли идеята за чакането и хукна натам!
— Охо! Малко ли му беше посещението на онези бандити?
— Инатът му няма равен на себе си — въздъхна Терез. — Изобщо не е длъжен да обикаля болниците, за това си има специално назначени хора… Но явно става въпрос за мъжка чест, иска да се прави на герой… Не го разбирам!
— Май доста се безпокоиш за него! — закачливо подхвърли Колийн. Тя отлично знаеше, че началничката й старателно отбягва всякакви емоционални ангажименти, но нямаше представа за причините.
— Този човек ме привлича и отблъсква едновременно — призна с въздишка Терез. — Някак успя да ме предразположи, споделихме един пред друг доста неща… Приятно е да чувстваш срещу себе си човек, на когото можеш да имаш доверие.
— Това звучи доста окуражаващо — усмихна се Колийн.
— И двамата носим на гърба си тежък емоционален товар — отвърна с въздишка Терез. — Но стига сме говорили на тази тема. Я кажи как вървят нещата между теб и Чет?
— Засега отлично — отвърна Колийн. — Много си падам по него!
Джак имаше чувството, че гледа познат до втръсване филм. Отново се беше озовал на килима в кабинета на Бингъм и слушаше безкрайните му обвинителни тиради. Как телефонът звънял през целия ден, как цял куп отговорни държавни служители се оплаквали от поведението на Джак Степълтън…
— Какво ще кажеш в своя защита? — попита най-сетне Бингъм, очевидно останал без дъх.
— Не знам — въздъхна Джак. — Не съм имал намерение да ги дразня, целта ми беше да получа допълнителна информация. Много неща около тези кратки епидемии продължават да са мъгла за мен…
— Ти си един парадокс, човече! — изръмжа с опасен блясък в очите Бингъм, но вече си личеше, че бурята отминава. — Навираш си носа дето не ти е работа, но в същото време даваш цяла поредица от блестящи диагнози! Признавам, че бях силно впечатлен от начина, по който засече планинската треска и туларемията… Сякаш у теб живеят две различни личности! Кажи какво да те правя?
— Уволнявате личността, която ви дразни, и запазвате другата — отвърна Джак.
Бингъм пусна една крива усмивка, после поклати глава.
— Основният проблем от моя гледна точка е прекаленото ти твърдоглавие — въздъхна той. — Вече за втори път пренебрегваш изричната ми заповед да се държиш по-далеч от „Дженерал“!
— Виновен съм! — вдигна ръце Джак.
— И причина за това е само личната ти вендета по отношение на „АмериКеър“?
— Не — поклати глава Джак. — Това беше един съвсем второстепенен фактор, на който бързо
