— Надявам се, че достъпността на патогенните бактерии няма да даде допълнителна храна на параноичното ти мислене — подхвърли Чет. — Искам да кажа, че това с нищо не доказва твоите шантави теории…
— Ще видим — неопределено промърмори Джак и потъна в четене. Възнамеряваше да прегледа подробно картоните, търсейки нови съвпадения.
Чет и Джордж си побъбриха още малко, после най-сетне се досетиха, че пречат и Джордж стана да си върви.
Чет затвори вратата след него и се обърна с лице към приятеля си.
— Преди малко ми се обади Колийн — обяви той.
— Радвам се за теб — разсеяно промърмори Джак.
— Разказа ми какво е станало в агенцията… Според мен тези там са луди. Не може един отдел да работи срещу друг. Просто не виждам смисъла в подобни неща…
— Такъв им е манталитетът — вдигна глава Джак. — Жаждата за власт е единственият фактор, който определя поведението на повечето от тях…
Чет седна зад бюрото си.
— Колийн спомена, че пак си дал страхотна идея на Терез — рече той.
— Моля те, не ми напомняй! — изпъшка Джак и направи опит да се съсредоточи върху медицинските картони. — Не искам да имам нищо общо с това! Нямам представа защо поиска точно моето мнение. Прекрасно знае какво е отношението ми към рекламата в областта на медицината…
— Колийн твърди, че вие двамата сте станали доста откровени един с друг…
— По-точно?
— Не ми каза нищо определено — призна Чет.
— И слава Богу — приключи разговора Джак.
Приятелят му направи опит да зададе още няколко въпроса, не получи отговор и се отказа. Времето неусетно течеше. В пет и половина Чет стана на крака, протегна се и хвърли един очаквателен поглед към Джак, който продължаваше да се рови в документите.
Чет свали якето си от закачалката, прокашля се няколко пъти, но без успех.
— Хей, друже — не издържа най-сетне той. — Докога смяташ да се ровиш из тези бумаги?
— Докато свърша — отвърна Джак, без да вдига глава.
— В шест имам среща с Колийн, ще хапнем нещо набързо. Вероятно ще се появи и Терез, тъй като мислят да работят през по-голямата част от нощта. Защо не дойдеш и ти?
— Оставам тук — поклати глава Джак. — Предай им моите поздрави.
Чет сви рамене, навлече якето си и излезе.
Джак изчете медицинските досиета за втори път. Единственото общо за четирите случая беше фактът, че проявяват симптомите на инфекциозните заболявания едва след като са били приети в болницата поради други оплаквания. Но Лори правилно беше отбелязала, че само Нодълман може да се окачестви като типичен случай на вътрешноболнична зараза. При другите трима симптомите се появяват в рамките на четиридесет и осем часа.
Имаше и още нещо, но за него Джак отдавна се беше сетил: всичките четирима пациенти са били редовно хоспитализирани, тоест нежелани от икономическа гледна точка. И толкоз…
Възрастта им варираше от двадесет и осем до шейсет и три. Двама във вътрешно отделение, по един в гинекологията и ортопедията. Лекувани с различни медикаменти, двама на „открити“ системи. В социално отношение бяха със средни по размер доходи, не са се познавали помежду си. Една жена и трима мъже. Дори кръвните им групи бяха различни.
Джак остави писалката, облегна се назад и впери поглед в тавана. И преди да изиска досиетата не знаеше какво очаква да получи от тях, сега вече се увери, че не научи нищо…
— Чук, чук — обади се един глас откъм вратата. На прага се беше изправила Лори.
— Виждам, че си се прибрал след поредния набег в „Дженерал“ — усмихна се тя.
— Преди това изобщо не подозирах, че съм в опасност — направи гримаса той.
— Знам какво имаш предвид — кимна Лори. — Слуховете твърдят, че Бингъм бил готов да те обеси…
— Не беше щастлив, но все пак успяхме да се разберем.
— Не се ли тревожиш от заплахите на онези, които те пребиха?
— Предполагам, че се тревожа — въздъхна Джак. — Засега предпочитам да не мисля за тях, но сигурно ще се чувствам другояче като се прибера у дома…
— При мен си добре дошъл — рече Лори. — В хола имам един диван, който става на удобно легло.
— Много мило от твоя страна — усмихна се Джак. — Но все някога трябва да се прибера, нали? Ще внимавам и толкоз…
— Научи ли нещо ново по отношение на централизираното снабдяване?
— Нищичко — въздъхна Джак. — Освен факта, че преди мен там са шетали куп хора, включително главният епидемиолог на града и отговорничката за инфекциозните заболявания в болницата. А аз Бог знае защо бях решил, че идеята е хрумнала единствено на мен…
— Още ли си убеден, че става въпрос за някакъв заговор?
— До известна степен — кимна Джак. — Но май ще се окаже, че само аз мисля така…
Лори му пожела късмет и се оттегли. Минута по-късно отново се изправи на прага.
— Бях решила да хапна нещо на път за дома — рече тя. — Искаш ли да ми правиш компания?
— Благодаря, но предпочитам да приключа с тези папки, докато всичко все още е свежо в главата ми.
— Разбирам. Лека нощ.
— Лека нощ, Лори.
Телефонът иззвъня точно когато разгръщаше за трети път досието на Нодълман. Беше Терез.
— Колийн тръгва на среща с Чет — съобщи тя. — Искаш ли да вечеряме с тях?
Джак беше смаян. Пет години наред беше избягвал всякакви социални контакти, а тази вечер получи покана за вечеря от две красиви и интелигентни жени накуп!
— Благодаря за поканата — промърмори той, после повтори оправданията за досиетата, които вече беше казал на Лори.
— Силно се надявам да зарежеш този кръстоносен поход — въздъхна Терез. — Нима не се убеди, че не си струва риска? Веднъж вече те пребиха, а сега имаш всички шансове да изгубиш работата си!
— Рискът би си струвал в момента, в който открия доказателства за умисъл — отвърна Джак. — Защото сериозно се опасявам от избухването на истинска епидемия.
— Според Чет постъпваш глупаво — настоя Терез.
— Всеки има право на свое мнение — сви рамене Джак.
— Моля те, внимавай като се прибираш!
— Ще внимавам.
Започна да му писва от страховете на околните. За тази опасност беше помислил още сутринта.
— Ние ще работим до късно, може би цяла нощ — добави тя. — Ако имаш нужда от нещо, звънни ми в службата…
— Добре — отвърна Джак. — Желая ви успех…
— И на теб… Благодаря за идеята, която ми даде. Всички я одобриха. Чао…
Джак остави слушалката и се задълбочи в досието на Нодълман. Направи опит да систематизира бележките на сестрите, но не успя да се концентрира. В един момент се усети, че вече пет минути препрочита един и същ параграф, въздъхна и се облегна назад. Продължаваше да мисли за поканите, които му отправиха Лори и Терез. Неволно отчиташе приликите и разликите между двете жени. После мислите му неусетно се прехвърлиха на Бет Холдърнес, а оттам и на невероятно лесния начин, по който всеки може да си поръча вирулентни бактерии.
Затвори папката на Нодълман и замислено забарабани с пръсти по бюрото. Възможно ли е някой да е поръчал бактерии от Националния биологически център, а след това умишлено да ги е пръснал в болницата? Дали хората от Центъра могат да кажат, че става въпрос именно за техни бактерии?
Идеята му се стори интересна. Бързият напредък в областта на ДНК-технологиите положително е създал
