някакво обяснение. Бизнесът на тази болница се ръководи от „АмериКеър“, а тази корпорация съвсем не е склонна да търпи тежки загуби… Разбирам това и именно с него си обяснявам странното поведение на някои болнични служители… Но според мен има и нещо друго…
— Какво искате от мен? — попита Бет, седнала на високото си столче пред пробите.
— Да се поогледате — отвърна Джак. — Ако някой умишлено разпространява силно патогенни бактерии, най-подходящото място да ги открие е именно микробиологическата лаборатория. Искам да кажа, че само тук има специализирано оборудване за съхраняване на опасните вируси, например този на чумата…
— Такива вируси могат да се открият и в обикновените лаборатории — възрази Бет.
— Така ли? — учудено я погледна Джак. По принцип патогенните вируси бяха рядкост. Бактерията, причиняваща чума например, можеше да бъде открита само в един-два учебно медицински центрове на града.
— Контролните лаборатории трябва да разполагат с бактерии от всякакъв вид, за да тестуват ефикасността на своите реагенти — поясни Бет без да прекъсва работата си. — Антителата, които са основната съставна част на тези реагенти, трябва да се подлагат на периодична проверка, тъй като се променят с времето и могат да дадат неверни резултати…
— Да, разбира се — кимна Джак и изведнъж се почувства глупаво. Не би трябвало да забравя тази проста истина. — А откъде вие се снабдявате с такива бактерии? Да речем с причинителя на чумата?
— От Националния център по биология във Вирджиния.
— Каква е процедурата?
— Просто се обаждаме по телефона и правим поръчка.
— Кой може да се обади?
— Всеки.
— Шегувате се! — втренчи се в нея Джак. Винаги беше мислил, че достъпът до патогенни вируси се контролира толкова строго, колкото и достъпът до наркотични вещества.
— Не се шегувам — поклати глава Бет. — Аз самата съм го правила много пъти.
— Без да имате специално разрешение, така ли?
— Началникът на лабораторията трябва да подпише ордера — отвърна жената. — Но това се прави само защото някой трябва да плати съответната поръчка…
— Нека видим дали съм ви разбрал правилно — тръсна глава Джак. — Значи всеки може да завърти един телефон във Вирджиния и да си поръча чума?
— Да — кимна Бет. — Стига да я поръча от името на внушаващо доверие здравно заведение.
— А по какъв начин ви доставят пробите?
— Най-често по пощата. Но срещу допълнително заплащане можем да ги получим и чрез някоя от денонощните куриерски агенции.
Джак направи опит да прикрие смайването си. Едновременно с това се почувства зле от собствената си наивност.
— Имате ли телефонния номер на въпросния институт? — попита той.
Бет отвори едно чекмедже вдясно от себе си и започна да рови вътре. След минута извади някаква папка, разтвори я и посочи печатната бланка най-отгоре.
Джак си преписа номера и въпросително вдигна глава:
— Имате ли нещо против да използвам телефона?
Бет побутна апарата към него, после хвърли един поглед на стенния часовник над главата си.
— Няма да говоря дълго — увери я Джак, все още смаян от чутото.
Насреща се включи телефонен секретар, изброи отделите на компанията и го помоли за избор. Джак натисна двойката за отдел „Продажби“. Приятен женски глас го попита с какво може да помогне.
— Обажда се доктор Били Рубин, искам да направя една поръчка — рече в слушалката той.
— Имате ли сметка при нас?
— Още не — отвърна забързано Джак. — Бих искал да платя с картата си от „Америкън Експрес“.
— Съжалявам, но приемаме само карти на „Виза“ и „Мастъркард“ — каза жената.
— Няма проблем — рече Джак. — Ще използвам „Виза“…
— Много добре. Моля, дайте си поръчката.
— Какво ще кажете за известно количество менингококи?
— Не бъдете толкова лаконичен — засмя се жената. — Трябват ми данни за серологическата група, серотип и съответните подразделения. Тук разполагаме със стотици видове менингококови бактерии.
— О, момент, моля! — сепнато рече Джак, преструвайки се че го търсят по пейджъра. — Страхувам се, че трябва да прекъснем, защото имам спешен случай!
— Няма проблем — отвърна жената. — Можете да се обадите по всяко време, нашата служба е денонощна…
Джак бавно остави слушалката. По лицето му се беше изписало дълбоко смайване.
— Имам чувството, че не ми повярвахте — отбеляза Бет.
— Наистина е така — призна той. — Нямах представа, че достъпът до патогени е толкова лесен… Въпреки това бих ви помолил да се поогледате. Все ми се струва, че гадинките могат да се крият някъде тук… Ще го направите ли?
— Защо не? — кимна с обичайната си жизнерадостна усмивка Бет.
— Но искам да бъдете дискретна — добави загрижено той. — Нека това си остане само между нас… — Извади една визитка и надраска домашния си телефон върху гърба й. — На този номер можете да ме намерите денонощно. Обадете се, ако откриете нещо, или пък загазите заради мен. Окей?
Бет пое картичката, огледа я за момент, после я пусна в джоба на престилката си.
— Окей.
— Ще имате ли нещо против да ми дадете и вашия телефон? — попита Джак. — Може би ще имам допълнителни въпроси, защото признавам, че силата ми не е точно в микробиологията…
Бет се поколеба за миг, после придърпа лист хартия и надраска няколко цифри. Джак грижливо го прибра в портфейла си.
— Мисля, че е време да си вървите — промълви тя.
— Тръгвам — кимна той. — Благодаря за помощта.
— За нищо — отвърна с обичайната си широка усмивка младата жена.
Джак излезе от микробиологията и се насочи към изхода на лабораторията. Все още не можеше да повярва колко лесно може да се сдобие човек с патогенни вируси.
На няколко метра от летящата врата рязко спря. През нея заднишком се промъкваше фигурата на човек, който много приличаше на Мартин. В ръцете си внимателно придържаше отрупана със секрети табла.
Джак се почувства като бандит, когото са заловили на местопрестъплението. За част от секундата помисли да се скрие или да побегне, но за това нямаше време. После го обзе раздразнение. Какво от това, че ще ме познаят? — запита се той.
Мартин придържаше вратата за още някакъв мъж, който се оказа Ричард. Той също бе натоварен със секрети. И именно той го видя пръв.
Мартин се обърна и моментално го позна.
— Здрасти, приятели — небрежно подхвърли Джак.
— Вие! — стреснато го погледна Мартин.
— Аз! — кимна Джак и бавно смъкна маската от лицето си.
— Бяхте предупреден да не се появявате тук! — изръмжа началникът на лабораторията. — Присъствието ви е незаконно!
— Напротив — поклати глава Джак, извади служебната си значка и я тикна под носа на Мартин. — Официална проверка, повод за която са още няколко необясними смъртни случая в тази болница. Този път все пак заслужавате похвала, тъй като сте поставили вярна диогноза…
— Ще видим колко е официална тази проверка! — заканително изръмжа Мартин, тръсна таблата на близкия плот и хвана телефона. Поиска да го свържат с Чарлс Кели.
— Не можем ли да обсъдим това като възрастни мъже? — попита Джак.
Мартин не му обърна внимание.
— Защо при първата ми визита бяхте любезен, а след това изведнъж станахте лош? — небрежно
