Шевю е един мрачен и нелюбезен тип…
Натисна бутона за слизане на асансьорите и потъна в размисъл. Трябваше да вземе бързо решение. Или си тръгва веднага и ограничава всякакви рискове, или отскача за една кратка визита в клиничната лаборатория. Избра второто. Забележката на Чет относно странна липса на патологични бактерии повдигаше един важен въпрос, на който трябваше да получи отговор.
Вратите на асансьора се плъзнаха встрани. Джак направи една крачка по посока на препълнената кабина, после изведнъж се спря. Вътре, точно срещу него, стоеше Чарлс Кели. Позна го веднага, въпреки маската, която скриваше половината му лице.
Първата му мисъл беше да се дръпне назад и да остави асансьора да потегли. Но веднага съобрази, че с подобна постъпка само ще привлече вниманието върху себе си. Затова наведе глава и влезе, обръщайки се с лице към вратата. Болничният администратор се оказа точно зад него. Всеки момент очакваше леко потупване по рамото.
Но за щастие Кели не го позна. Разговаряше с някакъв мъж за разходите по преместване на пациентите от спешно отделение в други болници и очевидно беше ядосан. Изръмжа нещо от сорта, че тази вътрешна карантина трябва час по-скоро да бъде прекратена.
Другият го увери, че са направили всичко възможно и в момента чакат оценката на хората от щатските власти.
Асансьорът спря на втория етаж, вратата се плъзна встрани. Джак побърза да се измъкне навън, от устата му излетя въздишка на облекчение. После се запита дали все пак си струва да рискува. Колебанието му продължи само секунда. Обърна се и закрачи към клиничната лаборатория.
За разлика от общото положение в болницата, тук цареше видимо оживление. Предверието беше пълно с хора, повечето от тях носеха предпазни маски.
Малко озадачен от това струпване на болнични служители, Джак изпита облекчение от факта, че може да се смеси с тях. Главно защото и те бяха с бели манти и маски, също като него. Беше се опасявал да не се сблъска с Мартин Шевю, чийто кабинет се намираше непосредствено до входния вестибюл. Но сега си даде сметка, че в тази лудница шансовете за подобно нещо са близо до нулата.
В дъното се виждаха кабинките, в които лаборантите вземаха кръв и правеха други клинични манипулации на болните. Там тълпата беше най-гъста. Пробивайки си път в същата посока, Джак най-сетне разбра какво става — всички хора от персонала на болницата бяха подложени на задължително вземане на проби от гърлото. Една разумна и навременна мярка, призна пред себе си той. Менингококовата инфекция винаги се пренася от вирусоносител и той трябва да се търси навсякъде, включително сред болничния персонал.
Хвърли един поглед в последната кабинка и побърза да се отдръпне. Запретнал ръкавите на ризата си и с маска върху устата, вътре работеше Мартин Шевю. Вземаше секрети от колегите си като обикновен лаборант, за това свидетелстваше огромната купчина картонени тестери в таблата на масичката до него.
Явно всички тук бяха много заети. Окуражен от този факт, Джак прекоси предверието и се вмъкна в самата лаборатория. Никой не му обърна внимание. За разлика от суматохата навън, тук цареше тишина, нарушавана единствено от бученето и потракването на някаква апаратура. Хора не се виждаха никъде.
Предпазливо закрачи напред, по посока на микробиологията. Тайно се надяваше да види старши лаборанта Ричард, или жизнерадостната му помощница Бет Холдърнес. Но в помещението нямаше никого.
Приближи се към мястото, където последния път беше видял Бет. Там видя нещо окуражаващо: един запален спиртник и табличка с готови за обработка проби. На пода имаше найлонов чувал, почти пълен с вече използвани епруветки.
Реши да се поогледа. Десетината квадратни метра на микробиологическата лаборатория бяха заети от два реда високи работни плотове, а в дъното се виждаха масивните шкафове за съхраняване на пробите. Вдясно от тях зееше вратата на малка канцелария. Джак надникна вътре. Бюро и висока кантонерка за документи. На дървеното табло за съобщения бяха прикрепени няколко снимки. Старши лаборантът Ричард в различни пози.
Продължи нататък. Озова се в помещение с редица алуминиеви врати, от които очевидно се влизаше в хладилни камери. Отвъд тях имаше и една обикновена, вероятно за склада. Тъкмо се насочи натам, когато една от металните врати зад гърба му изщрака и го накара да подскочи.
На метър от него се появи Бет Холдърнес и уплашено притисна ръка към гърдите си.
— Господи! Изкарахте ми акъла!
— И вие на мен — усмихна се Джак, след което реши отново да се представи.
— О, помня ви! — увери го Бет. — Вие бяхте този, който забърка една доста сериозна бъркотия! Доколкото съм осведомена, не би трябвало да сте тук…
— Така ли? — невинно я погледна Джак.
— Доктор Шевю беше бесен…
— И сега ли е такъв? Доколкото успях да забележа, той има доста работа…
— Обикновено се държи любезно, но понякога го прихващат — сви рамене Бет. — От Ричард чух, че сте го обвинили в нещо… Май беше за лошо опазване на бактериите, с които експериментираме…
— Не съм го обвинявал в нищо — увери я Джак. — Беше само една забележка, която подхвърлих след като той успя да ме ядоса. Дойдох да се посъветвам с него относно разпространението на цялата онази поредица от доста редки инфекциозни заболявания… Но по неизвестни причини, той се държа рязко с мен, за разлика от предишното ми посещение…
— Честно казано и аз се учудих на поведението му спрямо вас — призна с въздишка Бет. — А също и на отношението на господин Кели и доктор Цимърман. Бях убедена, че сте тук, за да помогнете…
Джак с мъка се въздържа да не прегърне тази жизнена и симпатична жена. В момента тя беше единственият човек на този свят, който оценяваше усилията му.
— Съжалявам за това, което стана с колежката ви Нанси Уигънс — промълви той. — Сигурно ви е било адски трудно…
Лицето на Бет помръкна, очите й овлажняха.
— Извинете, не исках да ви разстройвам — смутено добави той.
— Няма нищо — успя да се овладее жената. — Но шокът наистина беше огромен. Винаги се безпокоим от подобна възможност, но все се надяваме, че няма да се случи точно с нас. Тя беше изключително сърдечен човек, макар и малко небрежна…
— В какъв смисъл?
— Не внимаваше, подлагаше се на излишен риск… Не обичаше да използва предпазните капаци, не си слагаше маска и ръкавици при някои от манипулациите…
Джак прекрасно знаеше за какво става въпрос.
— Дори не взе антибиотиците, които след случаите на чума доктор Цимърман предписа на всички — добави Бет.
— Жалко — въздъхна Джак. — Те може би щяха да я предпазят от вируса на планинската треска…
— Така е — кимна Бет. — Колко пъти я карах, но тя все отказваше. Аз самата ги вземах редовно…
— Да е споменавала за нещо по-особено, когато е вземала проби от Лагенторп? — попита Джак.
— Не, но обработваше тези проби без да съблюдава правилата за безопасност. Рикетцията е най-опасна именно в лабораторни условия…
Джак понечи да отвърне, но забеляза нещо странно в погледа на младата жена и рязко се обърна. В помещението нямаше никой.
— Трябва да се върна на работа — промърмори Бет. — И без това доктор Шевю ни е забранил да разговаряме с вас…
— Не намирате ли, че това е странно? — реши да я притисне Джак. — Аз съм медицински следовател, в края на краищата. По закон имам право да разследвам смъртта на пациентите, които пристигат при нас.
— Странно е, но какво мога да направя? Аз съм една обикновена лаборантка, нищо повече…
Бет го заобиколи и се насочи към работното си място, той я последва.
— Не искам да ви досаждам, но интуитивно усещам, че тук нещо не е наред — промълви той. — И затова се връщам. Един куп народ се държат като конспиратори, включително началникът ви. Трябва да има
