патолозите бяха длъжни да носят при дисекцията на починалите от острозаразни болести пациенти. Тези доспехи бяха снабдени със собствено захранване на гърба, което филтрираше въздуха, преди да го вкара под налягане в лицевата маска. Всичко това осигуряваше нормално дишане, но температурата в „скафандъра“ доближаваше тази в сауните. Джак ненавиждаше ограниченията на това облекло, считаше го за тежко и излишно. По време на специализацията не облече скафандър нито веднъж, но тук нещата станаха по-сложни, тъй като шефът на центъра, доктор Харолд Бингъм, издаде заповед за задължителното използване на предпазните доспехи, а заместникът му Калвин ревниво следеше за стриктното й спазване. В резултат Джак бе принуден да изтърпи няколко доста потни сеанса.
— Този случай може би е първият, при който използването му ще бъде оправдано — промърмори той, за огромно облекчение на Вини. — Длъжни сме да вземем всички предпазни мерки, просто защото не знаем за какво става въпрос… Кой знае, може би ще се окаже нещо от сорта на вируса Ебола…
— Наистина ли мислиш така? — стреснато попита Вини и се закова на място.
— Не, разбира се — засмя се Джак и го тупна по рамото. — Само се пошегувах…
— Слава Богу — промърмори санитарят и отново тръгна напред.
— Но може да е чума — добави Джак.
— Че това да не е по-невинно? — отново се спря Вини.
— Ще видим — сви рамене Джак. — Нали затова сме тук?
Навлякоха стерилните комбинезони. Вини с пъшкане се натика в скафандъра си и влезе в залата за аутопсии, а Джак прелисти папката на Нодълман. Вътре имаше болнична анамнеза, частично попълнен смъртен акт, формуляр от съдебна медицина с прикачени към него два празни листа за бележки на патолозите, самозалепящо се листче, на което нощната смяна бе отбелязала часът на смъртта, продиктуван по телефона; дебел набор формуляри за идентификация на покойника, копие от заключенията на Джанис и лабораторни проби за евентуалното наличие на ХИВ-вируси.
Както винаги, Джак изчете внимателно рапорта на Джанис, независимо от току-що проведения разговор с нея. После се прехвърли в помещението с чамовите ковчези и започна да навлича скафандъра. Измъкна от контакта портативния уред за вътрешна вентилация, завърза го на гърба си и тръгна към залата за аутопсии. От двете му страни се издигаха металните хладилни шкафове за трупове, точно 126 на брой. Гледката не беше особено приятна, а прибавена към неудобството на космическото му облекло — направо нетърпима. Някога тази морга беше приемана като произведение на изкуството, но днес вече плачеше за разширение и ремонт. Циментовият под и сините плочки по стените изглеждаха като декор от стар филм на ужасите.
В залата за аутопсии се влизаше и директно от коридора, но тази врата се използваше само за вкарване и изкарване на труповете. Джак влезе през вратата, която я свързваше с малка тоалетна, оборудвана с умивалник от дебел фаянс.
Вини вече беше докарал тялото на Нодълман, което лежеше на една от осемте маси за аутопсии, заобиколено от необходимите за процедурата инструменти. Джак зае позиция вдясно от него, а Вини застана от другата страна.
— Не изглежда добре — промърмори патологът. — Мисля, че няма да се добере до райските врати… — През маската на скафандъра се говореше трудно, а и вече започваше да се поти.
Вини замълча. Както винаги, той не знаеше как да реагира на странните забележки на Джак. Но този труп действително изглеждаше зле.
— Гангрена — промърмори патологът, вдигна ръката на трупа и започна да разглежда почернелите пръсти. След малко я пусна и посочи свитите гениталии: — Върхът на пениса също е засегнат от нея… Уф! Представяш ли си какви болки са били?
Вини не отговори.
Джак продължи с огледа на трупа. Очите му не пропускаха нищо. Спря за момент над корема и посочи големите подкожни кръвонасядания, които покриваха не само него, но и горната част на краката:
— Пурпура2 — обяви той. След което добави, че липсват следи от ухапвания на насекоми. — Това е важно, тъй като голяма част от инфекциозните болести се пренасят именно от артроподи…
— Какво е артроподи? — колебливо попита Вини. Отново не беше сигурен дали Джак не се шегува.
— Жилещи насекоми — поясни патологът. — При този вид заболявания крустацените3 не играят особена роля…
Вини кимна с глава, макар че не разбра абсолютно нищо. Мислено си отбеляза да потърси в речника точното значение на думата „артропод“.
— А какви са шансовете този мъж да е умрял от острозаразна болест? — попита на глас той.
— Много големи — въздъхна Джак. — Бих казал — отлични…
Вратата към коридора се отвори и в залата се появи количка с труп, тикана от Сал Д’Амброзио — един от колегите на Вини. Погълнат от външния оглед на Нодълман, Джак изобщо не вдигна глава. В ума му вече се въртяха няколко от вероятните диагнози.
Половин час по-късно шест от осемте маси бяха заети с тела, които очакваха аутопсия. В залата един по един се появяваха дежурните през деня патолози. Първа сред тях беше Лори, която незабавно пристъпи към масата на Джак.
— Някакви идеи? — попита тя.
— Цял куп, но нищо твърдо — отвърна с въздишка Джак. — Единственото, което мога да кажа засега е, че този вирус наистина е бил нещо страшно… Подхвърлих на Вини идеята за Ебола просто за да го уплаша, но тук действително става въпрос за многобройни и характерно разпръснати интраваскуларни кръвонасядания…
— Господи, сериозно ли говориш? — стреснато го изгледа Лори.
— Не съвсем — призна Джак. — Обаче от това, което видях досега, тази идея изглежда напълно възможна… Разбира се, аз не съм имал възможност да изследвам пряко случай на Ебола, а това също трябва да ти говори нещо…
— Смяташ ли, че трябва да прибегнем до пълна изолация? — малко нервно попита Лори.
— Не виждам причини за това — сви рамене Джак. — Освен това вече започнах и нямам намерение да разхвърлям органите му из залата… Ще ти кажа как мисля да постъпим: да предупредим лабораторията да обработва пробите с изключително внимание, поне докато бъдем сигурни в диагнозата…
— А защо не попитаме какво мисли Бингъм? — подхвърли Лори.
— Прекрасна идея — иронично се усмихна Джак. — Която със сигурност означава, че ще трябва да сложим превръзка върху лицето на едноокия, който води слепците…
— Не бъди толкова непочтителен — изгледа го младата жена. — Той все пак ти е началник…
— Все тая, дори да е папата — тръсна глава Джак. — Мисля, че трябва да приключим този случай бързо. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Намесим ли Бингъм или Калвин, отиде ни денят!
— Може би имаш право — въздъхна Лори. — Но ако откриеш нещо необичайно, нека го видя, окей? Ще бъда на трета маса…
Джак изчака отдалечаването на младата жена, взе скалпела от протегнатата ръка на Вини и понечи да направи първия срез. После забеляза как санитарят се отдръпва от масата и спря.
— Хей, Куинс, публика ли ще бъдеш? — подвикна той. — Мисля, че би трябвало да ми помагаш…
— Малко съм нервен — промърмори Вини.
— О, я стига! — изгледа го Джак. — Зад гърба си имаш далеч повече аутопсии от мен! Ако обичаш да си пренесеш насам красивия италиански задник, защото ни чака работа!
Действията му бяха прецизни и дори елегантни. Обработваше вътрешните органи с лекота, проявяваше особено внимание при използването на инструментите, особено когато наблизо се намираха неговите пръсти или ръцете на Вини.
— Откри ли нещо? — надникна зад рамото му Чет Макгавърн. Двамата бяха колеги в курса за квалификация и получиха назначение в центъра в рамките на един и същ месец. Бяха се сближили не само защото разделяха един и същ кабинет, а и поради социалния си статус на свободни мъже. За разлика от Джак, Чет никога не се беше женил. На тридесет и шест, той беше и с пет години по-млад…
— Куп интересни неща — отвърна Джак. — Хитът на седмицата, безспорен лидер в класацията на тайнствените заболявания! Този нещастник не е имал никакви шансове…
— Имаш ли някакви идеи? — попита Чет и очите му пробягаха по кръвонасяданията и следите от
