тактически маневри.
Терез седна на масата, точно срещу главния си враг Робърт Баркър. Той беше висок мъж с тясно лице и тънки устни, който очевидно копираше начина на обличане на Тейлър — неизбежно с тъмен копринен костюм и копринена вратовръзка в ярки тонове. Вратовръзките очевидно бяха слабостта му, тъй като Терез не помнеше случай да го види с една и съща от тях два пъти.
До Робърт беше седнала Хелън Робинсън и нейното присъствие накара сърцето на Терез да ускори ритъма си. Хелън беше заместничка на Робърт и отговаряше пряко за сметката на „Нешънъл Хелт“. Изключително привлекателна двадесет и петгодишна жена с дълга кестенява коса, тя съумяваше дори през март да запази приятния загар на лицето си. На всичкото отгоре беше изключително умна и представляваше сериозен противник.
На заседанието присъстваха още Фил Аткинс — главен финансов експерт на компанията, и Карлийн Десалво — директор по корпоративното планиране. Както винаги, Фил беше облечен безупречно — в тъмен костюм с жилетка, на носа му бяха кацнали очила с тънки метални рамки. Карлийн беше жизнерадостна и доста закръглена жена, която винаги се обличаше в бяло. Терез беше доста изненадана от присъствието им тук.
— Имаме сериозен проблем със сметката на „Нешънъл Хелт“ — каза Брайън. — Той е причината за това извънредно заседание.
Устата на Терез внезапно пресъхна. Стрелна с поглед Робърт и не пропусна да отбележи почти неуловимата му, но достатъчно ехидна усмивчица. Прониза я остро чувство на съжаление. Беше готова да се раздели с много неща, за да научи какво се е говорило в тази зала в нейно отсъствие.
Проблемите с „Нешънъл Хелт“ не бяха новост за нея. Преди месец компанията поиска вътрешна ревизия, което, преведено на обикновен език означаваше, че ако иска да я запази като клиент „Уилоу и Хийт“ трябва да подготви нова рекламна кампания. А всички тук прекрасно знаеха, че „Уилоу и Хийт“ ИСКА да запази такъв голям и платежоспособен клиент. Сметката на „Нешънъл Хелт“ възлизаше на около четиридесет милиона долара годишно и продължаваше да расте. Рекламата на различните дейности в областта на здравеопазването се разширяваше лавинообразно и имаше всички шансове да запълни огромната празнина, зейнала след забраната да се рекламират цигарите.
Брайън се извърна към Робърт:
— Може би не е зле да информираш Терез за последния развой на събитията…
— Ще прехвърля това приятно задължение на своята изключително способна сътрудничка Хелън — отвърна Робърт и пусна една от снизхоздителните си усмивки по посока на Терез.
— Както знаеш, „Нешънъл Хелт“ имаха забележки по качеството на досегашната рекламна кампания — приведе се над масата Хелън. — За съжаление недоволството им се увеличи, особено след вчерашната публикация на резултатите от кампанията им за набиране на нови абонати. Цифрите показват, че са изгубили значителен дял от пазара в Ню Йорк за сметка на основният им съперник „АмериКеър“. А това е тежък удар, особено след откриването на новата им болница…
— Нима хвърлят вината върху нашата рекламна кампания? — избухна Терез. — Това е пълен абсурд! Благодарение само на последната ни едноминутна телевизионна реклама продажбите им скочиха с двадесет и пет пункта!
— Това е твоето мнение, но клиентите ни не мислят така — отвърна с равен глас Хелън.
— Зная, че обичаш кампанията със заглавие ХЕЛТКЕЪР ЗА МОДЕРНА ЕРА и признавам, че това е едно отлично заглавие — намеси се Робърт. — Но цифрите сочат, че „Нешънъл Хелт“ губи пазарен дял, при това във възходяща тенденция.
— Едноминутната реклама, за която споменах, е номинирана за наградата „Клио“ — не се предаваше Терез. — Дяволски добра, с отлични творчески попадения. Аз се гордея с нея и екипът, който я създаде!
— Напълно основателно — обади се Брайън. — Но Робърт има чувството, че клиентите ни никак не се интересуват дали ще спечелим „Клио“, или не… Мисля, че не бива да забравяш сентенцията на агенция „Бентън и Боулс“, която гласи: АКО СТОКАТА НЕ СЕ ПРОДАВА, ТВОРЧЕСКИТЕ СПОЛУКИ НА РЕКЛАМАТА НЕ ОЗНАЧАВАТ НИЩО…
— Още един абсурд! — рязко отвърна Терез. — Кампанията ни е солидна и без пропуски. Според мен хората от финансовия отдел трябва да направят повече усилия за закупуване на рекламно време, особено в по-малките локални телевизионни станции!
— Моето уважение, но това би станало само в случай, че рекламата се харесва — вметна Робърт. — Според мен те не са убедени дори в старата колкото света схема „ние срещу тях“ — тоест древната медицина срещу съвременната… Не съм сигурен дали това е смешно, или тъжно, но зрителите едва ли свързват древните методи на лечение с конкурентите на „Нешънъл Хелт“ и по-специално с „АмериКеър“… Според мен подобна мисъл изобщо не им минава през главата…
— Искаш да кажеш, че „Нешънъл Хелт“ има специфични изисквания към рекламата на своите продукти — обади се Брайън. — Моля те, разкажи на Терез това, което разказа на мен малко преди появата й…
— Всичко е просто и ясно — разпери ръце Робърт. — Те искат или „говорящи глави“ — тоест хора, които обсъждат практическия опит на пациентите, или някоя знаменитост, която да убеждава зрителите в предимството на предлагания продукт. Пет пари не дават дали рекламата им ще спечели „Клио“ или някоя друга престижна награда. Искат резултат. Искат дял от пазара и аз възнамерявам да им го дам.
— Какво чуват ушите ми? — вдигна вежди Терез. — Нима „Уилоу и Хийт“ възнамерява да обърне гръб на успеха и да се превърне в телешоп? Ние сме на крачка от мечтата да станем една от десетте най- преуспяващи рекламни агенции в тази страна и трябва да си припомним как стигнахме дотук… Как, господа? С качествена реклама, в духа на най-добрите традиции! Но ако позволим на клиентите да ни диктуват как да работим, ние сме обречени!…
— Момент, момент! — намеси се Тейлър, безпогрешно доловил приближаването на критичната точка. — Навлизаме в обичайните спорове между творческите и финансовите екипи. Робърт е убеден, че Терез се държи като капризно дете и ще отблъсне клиента, Терез пък мисли, че Робърт е кон с капаци, готов да изхвърли бебето заедно със сапунената вода… Проблемът е там, че и двамата сте прави, но едновременно с това и двамата грешите. Прекратете споровете и се опитайте да работите като един екип.
В залата настъпи тишина. Всички присъстващи си дадоха сметка, че Зевс беше проговорил, а в думите му се съдържаше цялата истина.
Пръв се обади Брайън.
— Добре — въздъхна той. — Нека погледнем истината в очите. „Нешънъл Хелт“ е клиент от жизненоважно значение за дългосрочната ни стабилност. Преди тридесетина дни този клиент поиска вътрешна ревизия, резултатите от която би трябвало да станат известни след два месеца. Но вчера ни беше заявено, че ги искат след седмица…
— Господи! — възкликна Терез. Това означаваше алтернативна рекламна кампания, която изискваше месеци на упорит труд.
— Зная какво напрежение означава това за творческия отдел — въздъхна Брайън. — Но клиентът е този, който командва парада… В случай, че „Нешънъл Хелт“ не останат доволни от новите ни предложения, те със сигурност ще обявят открит конкурс. А това означава, че сметката им ще се превърне в обект на домогвания от всички рекламни агенции в тази страна. Излишно е да ви напомням, че гигантите в областта на здравеопазването ще хвърлят милиарди за реклама, при това за десетилетия напред… И вълците моментално ще надушат плячката.
— В качеството си на главен финансов експерт искам да уточня точно какво ще означава загубата на клиент като „Нешънъл Хелт“ — обади се Фил Аткинс. — Оставяйки по-дребните неприятности настрана ще посоча, че загубата на сметката на „Нешънъл Хелт“ ще означава отлагане на преструктурирането на фирмата за неопределено време, тъй като няма да разполагаме с необходимите средства за обратно изкупуване на ценните книжа, които сме пуснали на пазара.
— А това означава, че трябва да направим всичко възможно да задържим тази сметка — добави Брайън.
— Не зная дали е възможно за една седмица да изготвим алтернативни предложения — унило промърмори Терез.
