гангрена.
— Цял куп — кимна Джак. — Но искам да чуя и твоето мнение по отношение на вътрешните органи…
— Нещо за мен? — подвикна откъм своята маса Лори, забелязала оживената размяна на реплики между двамата мъже.
— Има, можеш да дойдеш насам — отвърна Джак. — Няма смисъл да го повтарям по два пъти…
Лори изпрати Сал да измие вътрешните органи на своя случай и се приближи към масата на Джак.
— Първото, към което искам да насоча вниманието ви, са лимфните възли на гърлото — започна Джак и посочи към срязаната кожа, смъкната надолу към ключиците.
— Сега разбирам защо аутопсиите в този център приключват толкова бавно! — прогърмя един глас откъм вратата.
Очите на всички патолози се извърнаха към заместник-директора доктор Калвин Уошингтън — огромен афро-американец, който беше висок почти два метра и тежеше около сто и тридесет кила. Говореше се, че в името на медицината е отказал съблазнителна оферта да играе футбол, отправена му от няколко професионални тима в Националната лига.
— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа той. — Днес да не би да е някакъв празник?
— Малка консултация — поясни Лори. — Имаме случай на неизвестно инфекциозно заболяване, причинено от изключително агресивен вирус…
— Чух за него — кимна Калвин. — Още снощи ми позвъни администраторът на „Манхатън Дженерал“ и беше доста обезпокоен… Каква е присъдата?
— Рано е да се каже — отвърна с въздишка Джак. — Предстоят ни цял куп патологически изследвания… — После направи кратко описание на това, което беше открил при първоначалния оглед и се прехвърли на вътрешните органи. Особено наблегна на пораженията върху лимфните възли.
— Част от тях са некротични — отбеляза Калвин.
— Точно така — кимна Джак. — Всъщност, почти всички са такива. Това означава, че болестта се е разпространила по лимфатичен път, тръгвайки от гърлото и бронхите.
— Респираторна инфекция, а? — изгледа го заместник-директорът.
— Отначало и аз помислих така — кимна Джак. — Но елате да хвърлите един поглед на вътрешните органи… — Протегна ръце и внимателно разгъна белите дробове, предварително разрязани: — Ясна е неподлежаща на съмнение лобарна пневмония, с многобройни следи от сраствания. Сред тях личат и некротични петна, които според мен се дължат на получена на по-ранен стадий кавитация. Ако пациентът беше живял още известно време, положително щяхме да се натъкнем и на абсцесни формирования…
Калвин тихо подсвирна.
— И всичко това се е развило въпреки масивната атака със силни антибиотици, администрирани венозно — отбеляза той.
— Един твърде обезпокоителен факт — кимна Джак и внимателно пусна белия дроб в легенчето до себе си. Действаше изключително предпазливо, тъй като имаше опасност от заразяване на въздуха и работната среда. Бръкна в съседното легенче и взе черния дроб, разрязан като хармоника. — И тук се наблюдава същият процес… — Показалецът му докосна старите абсцесни формирования. — С единствената разлика, че не е толкова интензивен като при белите дробове… — Черният дроб се върна в легенчето, ръцете му взеха далака и го вдигнаха така, че всички да видят некротичните образувания.
— Толкова относно външните признаци — каза след известно време той, върна органа на мястото му и вдигна глава: — Предстои ни микробиологичен анализ. По мое мнение, именно лабораторията ще ни даде окончателния отговор…
— Но ти имаш предварително мнение, нали? — изгледа го тежко Калвин. — Хайде, вундеркинд, да го чуем!…
— Малко ме притискате, но добре — кимна след известно колебание Джак. — Ще споделя това, което ми минава през главата… Първо, тук не става въпрос за действието на някакъв тип бактерии от вида псевдомони — както са предполагали в болницата. Тук личат следите от действието на далеч по-агресивен вирус. Би могло да се допусне наличието на нещо нетипично, например стрептококи от група А, но лично аз се съмнявам в това, особено след като открих неопровержими следи от наличието на бацил. По тази причина бих изразил мнение, че става въпрос за нещо от сорта на туларемия4 или чума…
— Хей, човече! — стреснато го изгледа Калвин. — Може би забравяш, че става въпрос за заболяване, възникнало в болнични условия! Нима не знаеш поговорката, че когато чуваш тропот на копита трябва да мислиш за коне, а не за зебри?
— Казвам това, което ми минава през главата. Ако желаете, можете да го приемете като алтернативна диагноза. Същевременно се опитвам да запазя свободата на преценките си…
— Добре, добре — примирително кимна Калвин. — Това ли е всичко?
— Не — поклати глава Джак. — Длъжен съм да допусна известни неточности на тази първоначална фаза и затова към вероятността от наличието на туларемия или чума, бих прибавил и евентуалното присъствие на менингококи5. А за финал бих добавил и наличие на още един-два вируса — например онзи, който предизвиква планинска треска, а дори и на Ебола…
— Е, сега вече прекали! — изгледа го с недоверие Калвин. — Слез на земята, човече, а след това ми кажи кое от всичко това има най-големи шансове да се окаже истина…
Джак раздразнено цъкна с език. Изпита чувството, че отново са го върнали на студентската скамейка, а Калвин е един от досадните университетски преподаватели, чието единствено развлечение е да поставят студентите в затруднено положение. Помълча малко, после отсече:
— Чума!
В помещението настъпи смаяна тишина.
— Чума ли? — изгледа го с недоверие Калвин. — През март, в Ню Йорк, в една от най-добрите болници на града? Трябва да си се побъркал!
— Поискахте мнението ми и аз ви го дадох! — отсече Джак. — Към подобна диагноза ме тласкат не вероятностите, а чисто патологическите методи!
— Но без да отчиташ и останалите епидемиологични фактори, нали? — моментално го притисна Калвин. После се усмихна и се извърна към останалите: — На какво, по дяволите, са ви учили онези заспали професори в Чикаго?
— Случаят е пълен с неизвестни, поне за мен — раздразнено отвърна Джак. — Не съм посетил мястото на смъртта, не зная нищо за навиците на покойния — за домашните му животни, за посоките, в които е пътувал, за евентуалните му посетители в болницата. В този град идват и си заминават хора отвсякъде, голяма част от тях правят и посещения в различните болници. Да не говорим за многобройната му и доста охранена популация от плъхове и други гризачи…
В залата за аутопсии настъпи напрегната тишина. Лори и Чет очевидно не знаеха какво да кажат, а тонът на Джак очевидно ги притесняваше и ги караше да очакват буря от страна на темпераментния Калвин.
— Забележката ти е уместна — обади се най-сетне заместник-директорът. — Признавам, че те бива в измъкването. Може би това е било част от обучението ти в Средния Запад…
Лори и Чет нервно се засмяха.
— Добре, умнико — продължи Калвин. — Искам да зная дали си готов да заложиш нещо на диагнозата, която току-що обяви…
— Не знаех, че в този институт се играе комар — не му остана длъжен Джак.
— В този институт не се играе комар, но когато някой обявява чумата като най-вероятна диагноза, ние очакваме и съответната обосновка. Затова ти предлагам един облог… Какво ще кажеш за десет долара?
— Мога да си ги позволя — сви рамене Джак.
— Значи се договорихме — кимна Калвин. — А сега ми покажете Пол Плоджит — човекът, когото застреляха в Световния търговски център…
— На шеста маса — рече Лори.
Калвин бавно тръгна в указаната посока, а останалите гледаха след него. Първа се обади Лори.
