и ме накара да обещая, че ще предприема някакви мерки. А единственото за което се сетих, беше да пусна опашка подире ви…
— Наистина съм впечатлен — промърмори Джак, питайки се с какви думи би трябвало да благодари на Лори.
— А сега започвайте, докторе — стопи се усмивката на Лу, а лактите му легнаха върху плота. — Имате да ни разказвате за много неща…
— Все още не съм наясно какво точно става — призна с въздишка Джак.
— Отпуснете се, помислете… И не забравяйте, че провеждаме не разпит, а приятелски разговор.
— Доста съм раздрусан за приятелски разговор — промърмори Джак.
— Тогава може би ще е по-добре да ви кажа какво знам аз — предложи Лу и накратко му предаде съдържанието на разговора си с Лори. Подчерта, че е осведомен както за побоя, така и за покушението срещу Джак, вероятно от някаква банда в долен Ийст Сайд. Спомена за неговата неприязън към „АмериКеър“ и подозренията му по отношение на странните епидемии в „Манхатън Дженерал“, които са предизвикали реакцията на хората там. Приключи с предположението му за връзка между две на пръв поглед съвсем отделни убийства и изнедващите потвърждения на това предположение след съответните криминалогически процедури.
Джак го изчака да свърши и тихо подсвирна.
— Май ще се окаже, че вие знаете повече и от мен — рече с уважение той.
— Едва ли — отвърна с усмивка Лу. — Но се надявам, че след тази информация вие ще можете да ни кажете какво още трябва да се направи по отношение на сигурността. Както вашата, така и на други хора… Днес следобед стана още едно убийство, съвсем близо до „Дженерал“. То също носи почерка на гангстерски междуособици. Случайно да знаете нещо за него?
Джак смутено преглътна. В съзнанието му изплуваха предупрежденията на Уорън. Беше избягал от мястото на две убийства и беше изпълнявал инструкциите на престъпници. Всичко това на практика превръщаще в престъпник и него…
— В момента предпочитам да не говоря по този въпрос — промърмори той.
— Така ли? — погледна го с лека изненада полицаят. — А защо, докторе?
Джак не искаше да се оплита в лъжи, умът му отчаяно търсеше изход от положението.
— Загрижен съм за безопасността на определени хора — отвърна той.
— Точно това ни е работата — рече Лу. — Да се грижим за безопасността на хората.
— Разбирам — кимна Джак. — Но тази ситуация е малко по-особена… Стават едни неща, дето не знам как да ги нарека… Страхувам се обаче, че сме в навечерието на сериозна епидемия!
— Каква епидемия?
— Грипна, но с изключително тежки последици.
— Много ли са заразените?
— Още не, но въпреки това се безпокоя…
— Аз се плаша от епидемиите, но те са извън моята област — поклати глава Лу. — За разлика от убийствата… Кога бихте проявил желание да говорим на тази тема, докторе?
— Дайте ми един ден — отвърна Джак. — Опасността от епидемия наистина е огромна, повярвайте ми!
— Х-м-м — проточи нерешително Солдано и хвърли един поглед към сержант Уилсън.
— За един ден могат да се случат много неща — подхвърли Уилсън.
— Точно това ме тревожи — промърмори Лу и отново се извърна към Джак: — Безпокои ни фактът, че са убити двама членове на различни банди. Това предполага началото на гангстерска война, при която неизбежно ще загинат и невинни хора…
— Дайте ми двадесет и четири часа — настоя Джак. — Надявам се, че след това ще бъда в състояние да докажа поне част от това, което подозирам. Ако не успея, ще призная грешката си и ще ви разкажа всичко, което знам. Което, между другото, не е кой знае колко…
— Чуйте какво ще ви кажа, докторе — тежко въздъхна Лу. — Мога да ви арестувам още сега, в този момент. По обвинение в съучастничество и възпрепятстване на полицейско следствие на няколко убийства. Напомням ви това, за да съм сигурен, че разбирате последиците от постъпката си…
— Мисля, че ги разбирам — кимна Джак.
— Засега няма да повдигам обвинения срещу вас — рече Лу и се отпусна обратно на мястото си. — Вместо това ще се доверя на преценката ви по отношение на епидемията, за която споменахте. Не крия, че вземам това решение под влиянието на доктор Монтгомъри, която ви счита за честен човек. Засега няма да предприемам действия в своята област и ще изчакам исканото от вас време. Но утре вечер трябва да се видим, ясно?
— Ясно — кимна Джак и премести поглед към униформения сержант. — Това ли е всичко?
— Засега да.
Джак стана и се насочи към вратата.
— Надявам се разбирате колко са опасни контактите с тези банди — обади се зад гърба му Уилсън. — Обикновено няма какво да губят и не проявяват особен респект към живота. Както към своя, така и на околните…
— Ще го имам предвид — кимна Джак.
Напусна сградата на полицейското управление с чувство на огромно облекчение. Сякаш току-що го беше хванала обща амнистия.
Изправи се на тротоара да чака такси и се замисли за следващите си действия. Не възнамеряваше да се прибира у дома, тъй като за момента нямаше никакво желание да се среща нито с Уорън, нито с „Черните крале“. В първия момент реши да потърси Терез, но го спря мисълта, че отново ще я изложи на опасност.
Лишен от алтернативи, той бързо стигна до решението да се подслони в някой евтин хотел. Там ще бъде в безопасност, а няма да застраши сигурността и на приятелите си…
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА Сряда,
27 март 1996 г. 6:15 часа
Първият симптом беше зачервяването по дланите. Още докато го изследваше, то се появи по гърдите и корема. Натисна с показалец едно от петната там, в очакване да види дали кожата ще побелее. Но тя не побеля, а стана още почервена.
После дойдоха сърбежите. Отначало се опита да не им обръща внимание, но те станаха нетърпими и той започна да се чеше. Кървавите обриви бързо се превърнаха в отворени рани.
После дойде ред на треската. Температурата му бавно се покачваше. Когато стигна тридесет и осем, покачването рязко се ускори. По челото му избиха ситни капчици пот.
Стана и се изправи пред огледалото. Лицето му беше зачервено, обсипано с малки, но многобройни отворени ранички. Нямаше време да се ужаси, тъй като почти веднага усети затруднения с дишането. Дори когато разтваряше дробовете си максимално, в тях влизаше минимално количество кислород.
Главата му започна болезнено да пулсира. Нямаше представа какво точно е лепнал, но положението беше сериозно. Интиутивно усети, че разполага с броени минути да си постави диагноза и да предприеме някакво лечение.
Но тук възникна един сериозен проблем. За диагнозата му трябваше кръвна проба, но не разполагаше със спринцовка. Може би ще успее с нож. Малко касапска работа, но вероятно ще се получи. Но откъде да вземе нож?
Клепачите му потрепнаха, очите му трескаво пробягаха по лавиците. Беше напълно дезориентиран. Някъде наблизо ехтяха звучни и ритмични удари, като от камбана. Не можеше да определи откъде точно идват. Вдигна ръка да погледне обривите си, но те бяха изчезнали. Едва сега осъзна къде се намира и разбра, че е сънувал.
Температурата в хотелската стая положително надхвърляше тридесет градуса. Обзет от чувство на отвращение, Джак изрита завивките и спусна крака на пода. Беше подгизнал от пот. Камбаненият звън идваше от радиатора, който изпускаше пара и пръски гореща вода. Звукът беше пронизителен, като удари от чук върху наковалня.
