вдигаше…
— Не само ти си звънила — поклати глава Джак. — Честно ще ти призная, че ме беше страх да се прибера…
— Лу каза, че рискуваш страшно много като контактуваш с разни банди… А аз лично съм убедена, че трябва да прекратиш това, което вършиш.
— Мнението ти съвпада с мнението на мнозинството — ухили се Джак. — Дори майка ми ще бъде съгласна с теб, ако си направиш труда да й звъннеш в Саут Бенд, Индиана…
— Не разбирам как можеш да се шегуваш след всичко това, което ти се случи! — намръщи се Лори. — Лу каза да ти предам и още нещо — полицията не е в състояние да ти осигури 24-часова охрана. Нямат достатъчно хора за това, следователно си сам…
— Не съвсем — продължаваше да се усмихва Джак. — Нали работя с теб, а голяма част от времето си прекарваме заедно?
— Невъзможен си! — поклати глава тя. — Когато не желаеш да говориш по дадена тема, винаги прибягваш до особеното си и невинаги приятно остроумие! Според мен трябва да споделиш всичко с Лу. Кажи му за подозренията си относно терористи, остави го да ги проучи. В крайна сметка това му е работата!
— Съгласен съм, но случаят е малко особен. Разследването изисква познания, които Лу не притежава. Освен това аз самият имам нужда от известно самочувствие. Признавам, че през последните пет години то беше доста смачкано…
— Странен човек си ти! — въздъхна Лори. — Говориш с недомлъвки, упорит си като магаре! А аз не те познавам достатъчно, за да преценя кога се шегуваш и кога говориш сериозно. Ще те помоля само за едно — бъди предпазлив, не предприемай нищо от това, което направи през последните няколко дни!
— Предлагам бартер — рече Джак. — Аз ще обещая това, за което ме молиш, а ти ще започнеш да вземаш римантадин!
— Видях долу нови смъртни случаи вследствие на грипа — вдигна глава Лори. — Това ли е причината да споменаваш за римантадин?
— Абсолютно — кимна Джак. — В Центъра за борба с инфекциозните болести приемат нещата изключително сериозно, предлагам и ти да направиш същото. Там са убедени, че става въпрос за вируса, който е предизвикал грандиозната епидемия от 1918 година. Аз самият започнах да пия римантадин…
— Как е възможно това? — учуди се Лори. — Този вирус отдавна не съществува!
— Грипните вируси имат свойството да се крият за дълги периоди от време — поясни Джак. — Това е едно от нещата, върху които работят в Центъра за борба с инфекциозните заболявания.
— Но къде тогава остават твоите подозрения в тероризъм? — засече го Лори. — Кой може да разпространява нещо, което не съществува извън някакъв неизвестен никому природен резервоар?
Джак замълча и се замисли. В този въпрос се съдържаше много логика.
— Нямах намерение да ти развалям празника — закачливо подхвърли тя.
— Нищо, нищо — разсеяно отвърна той. Умът му продължаваше да работи. Нима е възможно грипната епидемия да възниква по естествен път, докато останалите случаи си остават умишлени? Но този начин на мислене влизаше в остро противоречие с основното правило на медицинската диагностика: индивидуални обяснения се търсят дори при зарази с епидемиологичен характер.
— Но грипната заплаха е съвсем реална — подхвърли Лори. — Аз ще започна да пия римантадин, но искам да съм сигурна, че ти ще спазиш своята част от сделката. За тази цел ще ми се обаждаш периодично, особено след като разбрах, че Калвин те е освободил от аутопсии…
— Май наистина трябва да си поговориш с майка ми — усмихна се Джак. — Защото звучиш съвсем като нея.
— Това е положението! — тръсна глава Лори. — Или приемаш, или се отказваш!
— Приемам — рече Джак.
Лори си тръгна, а той пое към ДНК-лабораторията да търси Тед Линч. Напусна канцеларията с чувство на скрито облекчение, тъй като започваше да му писва от добронамерени съвети. Тук всеки момент щеше да се появи Чет, който без съмнение щеше да повтори загрижеността на Лори.
Но аргументите на младата жена останаха в главата му. Все още не разбираше защо не ги беше открил сам, защо не ги беше съпоставил с теорията си. Сега всичко зависеше от положителния резултат на пробите, които беше изпратил в Националната биологическа лаборатория. Защото при отрицателен резултат нямаше с какво да подкрепи същата тази теория и щеше да зависи изцяло от канализационната проба, която Кати Макбейн вече би трябвало да е взела.
Тед Линч го видя да се приближава и шеговито клекна да се, скрие зад лабораторната маса.
— Добре де, хвана ме — надигна се той, когато Джак мълчаливо се изправи над главата му. — Признавам, че разчитах да те видя чак следобед…
— Нямаш късмет — отсече Джак. — Днес съм освободен от аутопсии и реших да те хвана направо в бърлогата. Предполагам, че не си намерил време за моите проби, нали?
— Напротив — поклати глава Тед. — Снощи останах до късно, а днес пристигнах едва ли не преди разсъмване. С единствената цел да приготвя нуклеопротеините. В момента съм готов да започна процедурата, резултат ще имам след около час.
— Получи всичките четири проби, нали? — пожела да се информира Джак.
— Разбира се. Агнес беше на висота, както винаги…
— Ще се върна — рече Джак, обърна се и излезе.
Реши да използва свободното си време за кратко посещение в моргата. Влезе в съблекалнята, намъкна лунните доспехи и се отправи към залата за аутопсии.
Вътре кипеше трескава дейност. Шест от осемте маси бяха заети. Джак бавно тръгна между тях, четейки имената на пациентите. Спря пред масата, на която аутопсираха Глория Хернандес. Очите му се насочиха към бледото й лице, опитвайки се да проникнат отвъд маската на смъртта. Не можеше да повярва, че едва снощи беше разговарял с тази жена.
Аутопсията беше поверена на Райва Мехта — колежка по канцелария на Лори. Беше дребничка жена от индиански произход, която бе принудена да стъпи на ниско столче, за да си върши работата. В момента тъкмо проникваше в гръдния кош.
Джак се изправи до масата и зачака. Белите дробове бяха отстранени и той поиска да види вътрешността им. Бяха идентични с дробовете на Кевин Карпентър — надупчени от многобройни кръвоизливи с изключително дребни размери. Ясно изразена вирусна бронхопневмония.
Пристъпи към следващата маса и с изненада установи, че Чет е започнал аутопсията на санитаря Джордж Хейзълтън. Обикновено приятелят му първо се отбиваше горе, в канцеларията. Сега в очите му се четеше неприязън.
— Защо цяла вечер не вдигаше телефона? — попита без предисловия той.
— Защото не си бях у дома — отвърна Джак.
— Колийн звънна да ми каже какво е станало — продължи Чет. — Мисля, че нещата отидоха твърде далеч!
— Я не дрънкай, а ми покажи белия дроб! — сряза го Джак.
Чет извади органа от легенчето. Състоянието му беше същото като на Глория Хернандес и Кевин Карпентър. Джак мълчаливо продължи обиколката си, а Чет остана да зяпа след него.
Остана в залата за аутопсии до края на обработката на всички грипни случаи. Изненади нямаше. Всички бяха впечатлени от силната патогенност на вируса.
Облече ежедневните си дрехи и се насочи към ДНК-лабораторията. Този път Тед разигра радост от срещата им.
— Не съм сигурен какво точно очакваше да открия, но петдесет процента излезе прав — рече той. — Две от четирите проби са положителни.
— Само две? — присви очи Джак. Беше се подготвил за сто процента резултат, независимо положителен или отрицателен. Но вирусите отново го изненадаха.
— Мога да се върна и да ги фалшифицирам — ухили се Тед. — Колко положителни искаш?
— Мислех, че аз съм най-големият майтапчия тук — промърмори Джак.
— Тези резултати май прецакват някоя от теориите ти, а? — стана сериозен лаборантът.
