— Още не знам… Кои са положителните?
— Чумата и туларемията.
Джак замислено се насочи обратно към кабинета си. В момента, в който седна за бюрото, вече беше решил, че няма особено значение кои проби са положителни. Теорията му се подкрепяше от самия факт, че сред тях изобщо има положителни. Ако не е лаборант, човек едва ли може да влезе в контакт с изкуствено създаден вирус или бактерия.
Придърпа телефона и набра номера на Националната биологическа лаборатория. Поиска да го свържат с Игор Краснянски, тъй като с него беше говорил предишния път.
Представи се.
— Помня ви — рече Игор. — Извадихте ли късмет с онези проби?
— Да, и ви благодаря, че ги изпратихте. Но имам няколко въпроса…
— Слушам.
— Националната лаборатория продава ли грипни проби?
— Разбира се — отвърна Игор. — Вирусите са основната част от бизнеса ни, включително грипните. Разполагаме с много щамове, най-вече от тип А…
— А имате ли онзи щам, който е причинил епидемията през 1918 година? — пожела да се увери Джак.
— Много бихме искали — засмя се Игор. — Всички изследователи с радост ще го приемат. За съжаление не разполагаме с него, но имаме подобни вируси. Например онзи, който причини „свинската“ епидемия през 76-та. Повечето специалисти приемат, че щамът от 1918 е мутация на Х1Н1, но никой не знае точно каква…
— Следващият ми въпрос е свързан с чумата и туларемията — рече Джак.
— Имаме ги и двата — отвърна Игор.
— Зная това. Бих искал да разбера кой е поръчвал от тях през последните няколко месеца.
— Страхувам се, че обикновено не споделяме информация с подобен характер — отвърна младежът.
— Предполагам, че е така — рече Джак. За момент изпита опасението, че ще се наложи да прибегне до услугите на Лу Солдано, за да получи исканата информация. После реши, че може би ще успее да убеди Игор. Той все пак каза, че „обикновено“ не дават информация…
— Може би ще пожелаете да говорите с нашия президент — подхвърли младежът.
— Ще ви кажа защо искам да знам — рече Джак. — В качеството си на медицински следовател се натъкнах на два смъртни случая, предизвиквани от тези щамове. Искам да съм наясно с тях, за да предупредя съответната лаборатория. Предотвратяването на подобни случаи в бъдещето е от интерес на всички.
— Тези смъртни случаи са били причинени от наши проби, така ли? — попита Игор.
— Затова ги поисках от вас — въздъхна Джак. — Трябват ми неоспорими доказателства.
— Хм… Не знам дали това е достатъчно, за да ви дам исканата информация…
— Става въпрос за сигурността на хората — подхвърли умолително Джак.
— Добре — реши младежът. — В крайна сметка тази информация не е тайна, защото редица производители разполагат със списъка на клиентите ни. Почакайте да видя какво имам тук, на работното си място…
— Ще ви бъде по-лесно, ако се ограничите до клиентите от Ню Йорк и околностите му — подхвърли Джак.
— Правилно — промърмори Игор и в слушалката се долови потракването на компютърна клавиатура. — Първо ще опитаме с туларемията…
Настъпи пауза, след която Игор отново се обади:
— Ето… Изпратили сме туларемни вируси в две болнични лаборатории — тази на „Нешънъл Хелт“ и в „Манхатън Дженерал“. През последните два месеца нямаме други клиенти.
Джак застана нащрек. „Нешънъл Хелт“ е основният конкурент на „АмериКеър“.
— Бихте ли ми казали кога сте осъществили доставките? — попита той.
— Момент — рече Игор и отново зачука по клавиатурата. — Ето… Доставката за „Нешънъл Хелт“ е осъществена на двадесет и втори този месец, а тази за „Манхатън Дженерал“ — на петнадесети…
Ентусиазмът на Джак намаля. На двадесет и втори той вече беше поставил диагнозата на Сюзън Хард. Това автоматически вадеше от играта „Нешънъл Хелт“, поне за момента.
— А случайно да сте отбелязали кой е получил доставката за „Манхатън Дженерал“? — попита. — Или сте я изпратили директно в тамошната лаборатория?
— Момент — промърмори Игор и след известна пауза добави: — Получател срещу подпис е доктор Мартин Шевю…
Пулсът на Джак се ускори. Докосваше информация, за която много хора не подозираха. Дори Мартин Шевю едва ли ще знае, че Националната биологическа лаборатория маркира своите проби.
— А чумата? — попита той.
— Малко търпение — отвърна Игор и отново зачука по клавиатурата. Джак чуваше дъха му в слушалката.
— Ето я и чумата — промърмори след малко младежът. — Нейните вируси не поръчва никой по Източното крайбрежие, с изключение на научните лаборатории. Но тук пише, че на осми сме направили една доставка, за лабораторията „Фрейзър“.
— За пръв път чувам това име — рече Джак. — Разполагате ли с адрес?
— Бруум стрийт, номер 550.
— А получател? — попита Джак докато си записваше адреса.
— Отбелязано е само името на лабораторията.
— Редовни клиенти?
— Не знам — отвърна Игор и отново зачука по клавиатурата. — Виждам и други поръчки, но не са особено чести. Трябва да е някоя от онези малки диагностични лаборатории… Но има нещо странно…
— Какво?
— Плащали са винаги с чек. В това разбира се няма нищо нередовно, но повечето ни клиенти откриват акредитиви при нас.
— Телефонен номер?
— Не, само адрес — отвърна Игор и отново го повтори.
Джак му благодари за помощта и затвори. После придърпа телефонния указател и започна да търси името на фирмата. Нямаше го. От „Справки“ също не разполагаха с информация.
Бавно се облегна назад. В душата му се бореха противоречиви чувства. Разполагаше с цели два евентуални източника на зарази. Имаше представа за лабораторията на „Дженерал“, следователно трябваше да се запознае и с „Фрейзър“. А след това, ако успее да установи връзка между двете лаборатории, моментално ще предаде нещата в ръцете на Лу Солдано…
Отново се изправи пред проблема с проследяването. Снощи бе убеден, че действа професионално, но в крайна сметка се оказа противното. И слава Богу, иначе Шон Магоджинал едва ли щеше да има възможност за намеса… Но за разлика от „Черните крале“, Шон все пак е специалист, окуражи се той. От друга страна обаче бандитите компенсират липсата на достатъчно опит с изключителна агресивност. Вече доказаха, че изобщо не се притесняват от нападения на обществени места, а това означаваше само едно — трябва на всяка цена да се отърве от евентуалната опашка…
Безпокоеше се и от реакцията на Уорън и неговата банда. Най-вече защото не знаеше какво да мисли за тях. Нямаше представа на какво е способен Уорън, какви мисли минават през главата му. А сблъсъкът с него беше неминуем…
За да се отърве от проследяване трябва да избера оживено място, с много входове и изходи, рече си той. Най-подходящи за целта безспорно бяха гарата Гранд Сентрал и автобусният терминал Порт Оторити. Избра гарата, просто защото беше по-близо.
За съжаление нямаше начин да се измъкне незабелязано от службата и да стигне до Университетската болница. Наложи се да прибегне до услугите на радио-такси и поръча на диспечерката колата да го чака пред рампата на моргата.
