— Работих през цялата нощ — промърмори тя. — Търсих ви няколко пъти, както в службата, така и у дома…
— Извинявам се — рече Джак. — Трябваше да ви оставя и един друг телефон…
— У вас се обади мъж на име Уорън — добави жената. — Надявам се, че ви е приятел, защото не беше особено любезен…
— Приятел ми е — отвърна Джак. В душата му пропълзя тревога. Срещата с Уорън нямаше да бъде лека.
— Ясно… Всъщност, не зная откъде да започна… Заради вас доста хора не са мигнали тази нощ… Грипните вируси, които получихме тук, предизвикаха нещо като пожар. Подложихме ги на обработка с всички известни серуми, но те изобщо не реагират. Казано с други думи, тук става въпрос или за нов щам, или за вирус, който е действал преди много години — когато серумите още не са били открити…
— Това е лоша новина, а? — подхвърли Джак.
— Лоша е — отвърна Никол. — Дори плашеща, особено по отношение на вирусната патология. Научихме, че смъртните случаи вече са пет…
— Как научихте? — попита Джак. — Аз самият току-що разбрах, че през изтеклата нощ са починали нови четирима болни…
— През нощта установихме контакт с щатските и местните санитарни власти. Това беше една от причините да ви търся толкова упорито. Нашето становище е, че става въпрос за опасност от широкомащабна епидемия и вие трябва да вземете дейно участие в мерките по нейното ограничаване. Тук трябва да добавя, че все пак успяхме да открием серум, който влиза в реакция с вашия вирус… Той е дълбоко замразен, пазим го от години. По всичко личи, че става въпрос за вируса, който е предизвикал голямата грипна епидемия през 1918–19 година.
— Пресвети Боже! — възкликна Джак.
— Веднага се свързах с прекия си началник, доктор Хироши Накано — продължи Никол. — Той от своя страна е алармирал директора на Института. В момента сме мобилизирали всички, от Главния хирург на щата до обикновените лекари. Изправени сме пред епидемия с непредвидими мащаби и спешно ни трябва ваксина. Паниката е не по-малка от тази, която предизвика „свинския“ грип през седемдесет и шеста!
— С какво аз мога да ви помогна? — попита Джак, макар че подозираше отговора.
— В момента с нищо — отвърна жената. — Но сме ви изключителни благодарни, че ни предупредихте навреме. Разказах всичко на нашия директор, който сигурно ще ви потърси…
— Това означава, че сте уведомили и болницата, нали?
— Разбира се. Днес там ще пристигне специален екип от наши лаборанти, които ще помагат по всички възможни начини. Излишно е да споменавам, че ще бъдем много доволни, ако открием източника на заразата. При грипните епидемии най-важното е да засечем вирусоносителите. В случая подозираме няколко вида птици, особено патиците. Свинете също. Но не можем да бъдем сигурни. Всички тук са озадачени и доста изплашени от факта, че ни застрашава вирус, който не сме срещали повече от седемдесет и пет години!
Няколко минути по-късно разговорът приключи. В тревогата на Джак се примеси и облекчение. Най- сетне бяха чути предупрежденията му за опасност от епидемия, най-сетне бяха мобилизирани съответните власти. Ако епидемия наистина избухне, поне специалистите за борба с нея са вдигнати на крак.
Но въпросът за произхода на заразните вируси продължаваше да стои. Джак беше твърдо убеден, че в случая не става дума за природен вирусоносител, например животни или птици. Зад тази зараза се крият отделни хора или цяла организация, които трябва да бъдат засечени.
Но преди да предприеме каквото и да било, той реши да позвъни на Терез. Откри я у дома, в гласа й долови огромно облекчение.
— Какво стана с теб? — извика тя. — Щях да припадна от тревога!
— Прекарах нощта в хотел.
— А защо не се обади, както обеща? Скъсах се да звъня в апартамента ти!
— Извинявай, наистина трябваше да го направя. Но когато излязох от полицията и тръгнах да си търся място за спане, никак не ми беше до разговори. През последните двадесет и четири часа изживях огромен стрес и съзнавам, че не приличам на себе си…
— Мисля, че разбирам — промълви Терез. — Чудя се как изобщо можеш да предприемеш нещо след онзи ужасен инцидент снощи. Не ти ли мина през ума да си останеш у дома? На твое място аз положително бих постъпила точно така…
— Прекалено съм замесен в хода на събитията — поклати глава Джак.
— Точно от това се страхувам — въздъхна тя. — Ще ти кажа какво мисля… Пребиха те, направиха опит да те ликвидират. Не е ли време да предадеш щафетата на други хора, а ти да се завърнеш към нормалната си работа?
— До известна степен това вече е факт — поясни Джак. — Хората от Центъра за контрол на инфекциозните болести поемат грипната епидемия в свои ръце. А аз просто трябва да изкарам до довечера…
— Какво означава това?
— Означава, че ако не разкрия загадката до довечера, просто ще се оттегля — отвърна той. — Обещах това на полицията.
— Каква приятна музика за ушите ми! — възкликна Терез. — Кога ще те видя? Имам вълнуващи новини за теб!
— След снощния инцидент би трябвало да се държиш по-далеч от мен — предупреди я той.
— Но нали слагаш край на кръстоносния си поход? Няма ли да те оставят на мира?
— Ще ти се обадя допълнително, защото все още не знам как ще тръгнат нещата — рече той.
— Снощи също обеща да се обадиш, но не го стори! — засече го Терез. — Как да ти вярвам?
— Ще се наложи да ми дадеш още един шанс — усмихна се той. — А сега трябва да се залавям за работа…
— Няма ли да попиташ за какви вълнуващи новини споменах?
— Сама ще ги споделиш, стига да искаш…
— „Нешънъл Хелт“ отмени вътрешното прослушване!
— Това добре ли е?
— Това е повече от добре! Отменят го защото са убедени, че кампанията „без чакане“ ще се увенчае с успех. По този начин не се налага да нахвърляме набързо концепцията си, а имаме цял месец за официалната презентация!
— Чудесно! — рече Джак. — Много се радвам за теб!
— И това не е всичко — добави Терез. — Тейлър Хийт ме повика и лично ме поздрави. Разбрал за машинациите на Робърт Баркър и той вече е извън играта. Получих личните му уверения, че аз ще бъда следващият президент на „Уилоу и Хийт“!
— Трябва да черпиш! — извика Джак.
— Точно така! Затова те каня на обед в „Четири сезона“.
— Ама ти наистина си страшно упорита! — рече с уважение Джак.
— Такава трябва да бъде всяка жена от кариерата.
— За обяд едва ли ще успея, но можем да вечеряме заедно — рече Джак. — Ако не ме тикнат в затвора, разбира се…
— Това пък какво беше?
— Дълго е за обяснение — поклати глава Джак. — Ще ти звънна по-късно. Чао засега… — Затвори преди Терез да има време за реакция, ясно усетил, че тази жена ще го държи на телефона, докато не получи своето.
Стана с намерението да отскочи до ДНК-лабораторията, но на вратата се изправи Лори.
— Нямаш представа колко се радвам да те видя — усмихна се младата жена.
— Аз пък трябва да ти благодаря, защото ако не беше ти, нямаше да ме видиш — отвърна той. — Преди няколко дни положително щях да реша, че си пъхаш носа дето не ти е работа, но днес не мисля така. Не знам какво си разказала на Лу Солдано, но именно то ми спаси живота…
— Той се обади снощи и ми разказа всичко — кимна Лори. — Няколко пъти звъних у вас, но никой не
