— Аз си го изпросих — каза Джак и им разказа за посещението си в дома на Станхоуп.
— Ходил си у Станхоуп? — невярващо попита Крейг.
— Ходих — потвърди Джак.
— Законно ли е?
— Какво наричаш „законно“? Разбира се, че е законно. Ако имаше някакъв шанс да получа подпис, трябваше да отида. — Той им разказа за Бентли-то и неочакваната Чарлийн.
Крейг и Алексис си размениха изненадани погледи. Крейг се изсмя късо.
— Доста бързо е прежалил съпругата си — възмутено произнесе Алексис. — Безсрамник, с претенции за джентълмен.
— Започва да ми прилича на един друг известен случай в Роуд Айланд, само че в него бяха замесени диабетици.
— Знам за какво говориш — каза Джак. Но и в този случай внезапно забогателият наследник беше оправдан.
— Какво ти е на лицето? — попита нетърпеливо Алексис. — Неизвестността ме убива.
Джак им разказа разговора си с Джордан Станхоуп, как бе очаквал да получи груб отказ на молбата си за ексхумация на тялото на Пейшънс, за идването на Тони Фасано и придружителя му.
— Името му е Франко — обади се Алексис.
— Да не би да го познаваш? — погледна я въпросително Джак. Беше изненадан.
— Не го познавам, но съм го виждала. Трудно е да не го забележиш. Идва в съда заедно с Тони Фасано.
Джак описа бурните възражения на Тони за ексхумацията на Пейшънс. Спомена, че са го заплашили да го превърнат в „история“, ако се заеме с аутопсия.
В продължение на няколко минути Алексис и Крейг само стояха и го гледаха. Бяха слисани от онова, което току-що чуха.
— Много странно! — каза най-накрая Крейг. — Защо пък ще са чак толкова против една аутопсия?
Джак сви рамене.
— Предполагам, защото е убеден, че ще спечели делото и няма желание да клати кораба. Инвестирал бил сериозни пари в това и очаквал гигантска печалба. И трябва да ти кажа, че това ме мотивира още повече.
— И все пак какво се е случило с лицето ти? — не го оставяше Алексис. — Струва ми се, че отбягваш отговора.
— Стана накрая, след като Франко ме цапардоса. Държах се глупаво. Казах, че костюмите им са изключително подбрани.
— И той те удари? — попита смаяно Алексис.
— Ами не беше любовна милувка — каза Джак.
— Смятам, че трябва да повдигнеш обвинение — не се сдържа сестра му.
— Не съм съгласен — каза Джак. — Тъпо е, но му отвърнах и ако повдигна обвинение ще стане дълга и широка.
— Ударил си този грубиян? — Алексис вдигна вежди невярващо. — Ти какво, да не си решил да ставаш самоубиец на тези години?
— Хората ме обвиняваха за това в не чак толкова далечното минало. Харесва ми да мисля за себе си понякога като за импулсивен човек, леко самодоволен и безразсъден.
— Не го намирам за особено забавно — каза Алексис.
— Нито пък аз — съгласи се той. — Но този епизод помогна на спора ми с Джордан, който отначало ми се струваше напълно безнадежден. — Джак бръкна във вътрешния си джоб и извади разрешителното. След това го остави на масата и го разгъна. — Джордан подписа за ексхумацията.
Алексис грабна листа и погледът й се плъзна по редовете.
— Направил го е, за да свали всяко подозрение от себе си — каза Крейг, надничайки над рамото на жена си.
— Кой знае — рече Джак. — Важното е, че това поставя идеята за аутопсия на масата като основателна опция. Да допуснем, че успеем, въпросът е тогава искате ли да се заема с това или не. Трябва да го решим тази вечер.
— Мнението ми не се е променило от сутринта — отвърна Крейг. — Няма начин да разберем дали това ще помогне или ще навреди, мога да дам аргументи в подкрепа и на двете тези.
— Според мен по-скоро ще помогне, отколкото да попречи заради въпроса с цианозата — каза Джак. — Трябва да има някакво анатомично обяснение, някаква допринесла за това патология. Но вие сте прави: гаранция няма. — Той сви рамене. — Не искам да ви притискам. Не съм тук, за да усложнявам нещата още повече. Решението е ваше.
Крей поклати глава.
— Както съм объркан в момента, ми е много трудно да взема решение. Не мога да бъда обективен.
— Дали да не попитаме Рандолф? — предложи Алексис. — Ако открият нещо положително при аутопсията той трябва да разбере как да го използва като доказателство.
— Права си — съгласи се Джак. — Трябва да се консултираме с адвоката. Ще бъде напълно безполезно, ако онова, което открием, не бъде внесено за разглеждане в съда.
— Има нещо, което не е правилно в цялата картинка — обади се Крейг. — Аз се съмнявам в компетентността му и се питам дали да не го сменя, а вие ме карате да му се обадим да го питаме дали да правим аутопсия или не.
— Можем освен това да му разкажем историята на Джордан Станхоуп — не му обърна внимание Алексис.
— Можем ли да му се обадим по телефона и да обсъдим това тази вечер? — попита Джак. — Решението за евентуална аутопсия не може да чака. Макар да имаме зелена светлина, не мога да съм сигурен, че наистина ще стане. Променливите са толкова много, а времето е малко.
— В състояние сме да направим нещо по-добро, отколкото да му звъним — каза Алексис. — Той живее точно зад ъгъла.
— Добре! — вдигна ръце Крейг. Беше достатъчно изтощен, за да се противопоставя на Алексис и на Джак. — Но аз няма да му звъня.
— Нямам предвид телефонен разговор — каза Алексис. — Тя стана и се отправи към бюрото.
— Виждаш ми се по-добре — обърна се Джак към Крейг, докато сестра му вдигаше телефона.
— Ту по-добре, ту по-зле. В един момент съм депресиран, в следващия — изпълнен с надежда, че истината ще излезе наяве. Така е от започването на цялата тази бъркотия. А днес беше един от най-лошите дни, след показанията на Бил Тардоф срещу мен. Винаги съм се държал приятелски с този човек. Наистина нищо не разбирам.
— Добър лекар ли е?
Крейг му хвърли гневен поглед, преди да отговори.
— Пита ме за това преди два дни. Точно сега не мога да бъда обективен. В този момент направо ми се иска да го убия.
— Разбирам — кимна Джак. — А д-р Ноел Евърет? Тя с добра репутация ли е?
— Интересува те моето мнение, или мнението на болничния персонал?
— И двете.
— Както и по отношение на Бил, чувствата ми доста се промениха от тръгването на делото. Преди си мислех, че е страхотна и съм я търсил при някои случаи. Сега съм й бесен, както и на Бил. Що се отнася до репутацията й като цяло, чудесна е. Тя е доста харесвана, макар да не е толкова отдадена на работата си, колкото мнозина други.
Какво искаш да кажеш?
— Официално е на половин работен ден, макар да стои много по-малко. Извинението й е семейството, което е нелепо. В края на краищата всички имаме семейства.
Джак кимна сякаш е съгласен, но не беше. Ако самият Крейг се бе държал по подобен начин, със сигурност щеше да бъде по-щастлив и далеч по-добър съпруг и баща.
— Причината да те питам за Ноел Евърет — продължи след кратка пауза Джак, — е, че тя днес спомена
