аутопсия. Ами, това е.
Рандолф се изправи, останалите го последваха.
— Благодаря за поканата. — Той подаде ръка. — Ще се видим в съда.
Когато Алексис тръгна да го изпрати до вратата, Джак и Крейг се отпуснаха в столовете си.
— Прави ме на смешен — промърмори Джак — Точно когато мислех, че ни съобщава, че е против да правя аутопсия, той обявява, че е за това.
— Моята реакция беше същата — каза Крейг.
— Тази малка среща ме накара да осъзная, че не бива да сменяш адвоката си — поклати глава Джак. — Рандолф може да е педантичен, но е проницателен и под тази бляскава фасада на джентълмен се крие състезател. Със сигурност иска да спечели.
— Благодаря за мнението — изсумтя Крейг. — Иска ми се да можех да го споделя.
В този момент Алексис се върна. Изглеждаше леко раздразнена.
— Защо не му каза за сдърпването си с Тони Фасано и за това, че те е заплашвал?
— Не искам да обърквам нещата — отвърна Джак. — По същата причина не споменах и теорията си за нечестна игра, както и интересните факти от биографията на Станхоуп.
— Мисля, че това за заплахата е важно — сопна му се Алексис. — Не те ли тревожи, че те заплашват?
— Всъщност не. Тони Фасано е притеснен за инвестицията си, тъй като сигурно е поел делото за всеки случай. Прилича ми на някой, който само изпуска пара.
— Не знам — въздъхна сестра му. — Аз се тревожа.
— Добре, хора. Бреме е да свършваме. Да се опитвам ли да правя тази аутопсия, или не? Има нещо, което не споменах. От опит знам, че журито проявява здрав разум при вземането на решение, но хората обичат факти. Резултатите от аутопсията са факти, за които могат да се хванат, за разлика от показанията, които са ефимерни и подлежат на различни интерпретации. Не забравяйте това.
— Ако честно ми кажеш, че не се страхуваш от заплахата на Фасано, тогава съм за аутопсия.
— А ти, Крейг? — погледна го Джак. — Тук ти си шефът. Твоят глас е решаващият.
— Мнението ми не се е променило — каза Крейг. — Струва ми се, че има повече шансове да се намери нещо, което не искаме да знаем, отколкото обратното. Но няма да заставам срещу вас двамата и Рандолф. — Той се изправи. — Сега мисля да се кача горе, да взема едно силно приспивателно и да се отпусна, без да мисля. С останалите експерти на ищеца, Джордан Станхоуп, и вероятно Лиона Ратнър, призовани да свидетелстват, утре се очертава тежък ден.
Няколко минути, след като той изчезна нагоре по стълбите, Джак и Алексис продължаваха да седят край масата, всеки потънал в мислите си. Джак се обади пръв:
— Смесването на твърд алкохол и силни приспивателни не е добра идея.
— Не мога да споря с него.
— Не се ли притесняваш, че може да пострада?
— Искаш да кажеш да вземе голяма доза?
— Да, умишлено или не. — Джак още си спомняше собствената си борба със саморазрушителните си мисли по време на депресията си.
— Разбира се, че ми е идвало наум, но това е един от аспектите на нарцисизма, който в случая го предпазва. Фанатиците не се самонараняват. Освен това депресията му е на периоди — ето, тази вечер се държа напълно нормално. Вероятно не би го признал, но присъствието ти тук повдигна духа му. Това означава, че те е грижа и той го оценява.
— Мило е от негова страна. Но какво взема той за сън? Знаеш ли?
— Обичайното. Следя го какво пие. Притеснявах се да ти кажа, че броя тайно таблетките му.
— Не би трябвало да се притесняваш. Това е благоразумно.
— Както и да е — поклати глава тя и се изправи. — Мисля да се качвам горе, да проверя момичетата и да си лягам. Не искам да те зарязвам, но ако Лиона Ратнър свидетелства утре, за мен също ще е изпитание.
— Няма проблем — успокои я Джак и също стана. — Уморен съм, въпреки че исках да прочета отново някои от показанията. Продължавам да мисля, че може би пропускам нещо, което би трябвало да имам наум, ако правя аутопсията.
— Определено не ти завиждам, че ще се занимаваш с труп, погребан от близо година. Как работиш това ден след ден? Не е ли отблъскващо?
— Знам, че звучи неприятно, може би дори жестоко, но всъщност е дори интересно. Научавам по нещо всеки ден и нямам никакви проблемни пациенти.
— Не ми напомняй за това — каза Алексис. — Говори ми за самопричинени рани; това е отличен пример.
Тишината на голямата къща се спусна върху Джак, след като сестра му му пожела лека нощ и се качи по стълбите. Известно време той разсъждава върху емоционалния отговор на Алексис за това, че Пейшънс Станхоуп е била проблемна пациентка и как Алексис почти призна, че се радва на смъртта й. Беше дори намекнала, че Пейшънс има нещо общо с изнасянето на Крейг от дома им. Джак поклати глава. Не знаеше какво да мисли. Пресуши бирата и се насочи към стаята си, за да намери папките по делото. Натоварен с тях, той отиде в кабинета, където бе прекарал предишната нощ. Стаята излъчваше приятно чувство за уют.
След като се разположи в същия стол за четене, в който седеше миналата нощ, той отвори клетъчния си телефон. Колебаеше се дали да звънне на Лори. Искаше му се да чуе гласа й, но не го въодушевяваше идеята да се бори срещу неизбежното негодувание, което щеше да последва, след като й кажеше за вероятната ексхумация и аутопсията. Беше вече вторник през нощта, което означаваше, че оставаха само два пълни дни преди петъка. Другият проблем беше, че Джак бе телефонирал на Калвин през деня, за да му съобщи, че няма да се върне в Патологическия център в сряда и че отново ще му се обади. Беше възможно Калвин да е казал нещо на Лори и тя да се цупи, че научава новините от трети човек.
Когато набра номера, Джак се размърда, за да се намести удобно и очите му обходиха рафтовете на отсрещната стена. Погледът му се спря върху една огромна старомодна лекарска чанта, сложена близо до портативен уред за ЕКГ.
— Заетият пътешественик! — възкликна Лори отсреща. — Надявах се да си ти.
Джак се впусна в извинения, че звъни толкова късно, но се наложило да изчака, докато бъде взето окончателно решение.
— За какво решение говориш?
Той си пое дъх.
— Решение да направя аутопсия на пациентка, чиято смърт е в основата на процеса срещу Крейг.
— Аутопсия?! — попита Лори смаяна. — Джак, сега е вторник през нощта. Сватбата е в петък. Трябва ли да ти казвам, че не остана време?
— Знам, знам, имам го предвид. Не се притеснявай!
— Утре сутрин ли ще правиш аутопсията?
— Не ми се вярва, но предполагам, че е възможно. Проблемът е, че трупът е още в земята.
— Джак! — простена Лори, разтегляйки името му като карамел. — Защо ми причиняваш това?
Той започна да й разказва подробностите по случая, всичко, което бе научил от папките, после онова, което се бе случило през деня, с изключение на епизода с Франко. Тя слушаше, без да го прекъсва. Накрая каза нещо, което напълно го изненада:
— Искаш ли да дойда и да ти асистирам?
В този момент му се прииска да може да я прегърне силно. Той въздъхна и каза:
— Благодаря ти, но няма нужда. Изглежда няма да е труден случай, освен ако не е проникнала много вода.
— Дръж ме в течение. Сигурна съм, че като екип ще свършим работата бързо.
След като поговориха още малко и Джак обеща да й се обади колкото се може по-скоро, той затвори телефона си. Канеше се вече да вземе папката с документите по делото, когато очите му отново попаднаха върху докторската чанта. Стана и се приближи към рафта. Както бе намекнал на Алексис, не смяташе, че домашните посещения са подходящ начин за използване на лекарското време, тъй като не можеше да се
