Той се намести по-удобно на дъбовата пейка и насочи вниманието си към ставащото в момента. Тони беше на подиума, а д-р Херман Браун седеше в свидетелската ложа. Насреща съдебната машинописка тракаше по малка машина, записвайки дословно всяка дума за протокола. Тони караше свидетеля да удостовери внушителните си академични и клинични дипломи и титли, и това се точеше вече петнайсет минути. В качеството си на шеф на кардиологията в „Бостън Мемориал Хоспитал“, той беше и декан на Факултета по кардиология в Харвард Медикъл Скул.
Рандолф бе предложил вместо изреждането на всички тези квалификации, свидетелят да бъде обявен за експерт, за да се спести време на съда, но Тони настояваше. По всичко личеше, че се опитва да впечатли журито и тактиката му даваше резултат. Ставаше ясно, че трудно ще се намери по-квалифициран свидетел в областта на кардиологията. Външността на мъжа, както и поведението му допринасяха още повече за имиджа му. Около него витаеше аура на бостънски брамин, приличаше по нещо и на Рандолф, но без неговото високомерие. Вместо хладно и дистанцирано, той се държеше сърдечно и вежливо. Костюмът му беше елегантен, но не прекалено модерен. Беше с папийонка в ярки шарки. Прояви дори намек за самоирония, когато с неохота трябваше да потвърди всичките си награди и постижения.
— Защо този олимпиец в медицината свидетелства в полза на ищеца в процес за лекарска небрежност? — прошепна Джак на Алексис, макар това да бе по-скоро реторичен въпрос и той да не очакваше отговор. Започна да се пита дали причината не бе свързана с неочаквания коментар на Ноел Евърет за обслужващата медицина, когато тя бе казала: „Някои от по-старомодните лекари се дразнят на лекарите, практикуващи обслужваща медицина.“ Може би д-р Браун беше един от тях, защото смисълът на обслужващата медицина се противопоставяше на новия професионализъм, който учените се опитваха да възприемат, а д-р Херман Браун, повече от всеки друг на процеса, представляваше именно съсловието на академиците.
— Д-р Браун — Тони Фасано хвана катедрата от двете страни с късите си дебели пръсти. — Преди да преминем към нещастната смърт на Пейшънс Станхоуп, която можеше да бъде избегната…
— Възражение! — извика Рандолф. — Няма основание да се твърди, че смъртта на Пейшънс Станхоуп е можело да бъде избегната.
— Приема се — обяви съдия Дейвидсън.
Тони се обърна към д-р Браун:
— Преди да преминем към нещастната смърт на госпожа Станхоуп, бих искал да ви попитам дали сте контактували преди с ответника, д-р Крейг Бауман.
— Да.
— Бихте ли обяснили същността на контактите си пред журито?
— Възразявам, Ваша чест — отново каза Рандолф. — Това не е важно. Или ако е важно по някакъв необясним начин, тогава се противопоставям на д-р Бауман като на експертен свидетел заради предубеждения.
— Адвокатите на двете страни, моля, приближете се — каза съдията.
Тони и Рандолф покорно застанаха от двете страни на съдийската катедра.
— Много ще се разстроя, ако имаме повторение в понеделник — произнесе съдията. — И двамата сте опитни адвокати. Дръжте се като такива! И двамата знаете законите. Що се касае до настоящата линия на разпитване: господин Фасано! Трябва ли да приема, че имате основателно обяснение за линията на настоящия си разпит?
— Абсолютно, Ваша чест! Същината на обвинението на ищеца е заложена в отношението на д-р Бауман към пациентите му като цяло и в частност към Пейшънс Станхоуп. Обръщам вниманието на съда към очевидно неодобрителната квалификация „проблемен пациент“. Д-р Браун е проявил проницателност в развитието на тези черти на д-р Бауман по време на критичната трета година от следването му в медицинското училище и по време на стажа. Следващите показания ще покажат прякото им отношение към случая на Пейшънс Станхоуп.
— Добре, продължете — каза съдия Дейвидсън. Но искам да докажете бързо неговата уместност. Ясен ли съм?
— Напълно ясен, Ваша чест — кимна Тони, едва сдържайки доволната си усмивка.
— Не гледайте толкова обидено — обърна се съдията към Рандолф. — Възражението ви е регистрирано в протокола. Решението ми, при условие че адвокат Фасано бъде напълно честен относно уместността на тази линия на разпит, е базирана на вярата, че доказателствената стойност ще надхвърли евентуалната вреда. В замяна на това ще проявя снизходителност при кръстосания разпит на защитата. Колкото до това, че въпросите са предубедени, имаше предостатъчно възможности това да се изясни по време на разпита, а то не беше направено. Но въпросът може да бъде изяснен по време на кръстосания разпит.
И аз искам то да стане. Бях определил тази седмица за това дело, а вече е сряда. От уважение към журито и заради моето разписание, бих искал да го приключа в петък, ако не изникнат някакви допълнителни факти.
Двамата адвокати кимнаха. Рандолф зае мястото си зад масата на защитата, докато Тони се върна на подиума.
— Възражението се отхвърля — извика съдията. — Продължавайте.
— Д-р Браун — прочисти Тони гърлото си. — Бихте ли разяснили пред съдебните заседатели същността на вашите контакти с д-р Бауман?
— Първият ми контакт беше като негов наставник в „Бостън Мемориал Хоспитал“ по време на практиката му по вътрешна медицина през третата година на следването му.
— Бихте ли обяснили какво означава това, тъй като нито един от съдебното жури не е завършил медицинско училище? — Тони направи широк жест към редицата заседатели, някои от които кимнаха потвърждаващо.
— Вътрешната медицина е най-важната и най-натоварваща част от стажа през третата година, а може би дори за всичките четири години. Тогава за първи път студентите имат продължителен контакт с болните — от приемането им до изписването и участват в поставянето на диагнози и предписването на лечение под стриктното наблюдение и надзор на медицинския състав и надзорника.
— Голяма или малка беше групата, в която беше д-р Бауман?
— Малка: шест човека, за да съм точен. Ученето е интензивно.
— Значи вие, като надзорник, се срещате редовно със студентите?
— Всеки ден.
— И можете да наблюдавате цялата работа на всеки студент.
— Напълно. Това е важен период в живота на студента, който бележи началото на личностната трансформация от студент в лекар.
— Значи отношенията, които наблюдавате или формирате, са важни.
— Изключително важни.
— А как оценявате вашата отговорност като надзорник на тези непосредствени отношения?
— Също като изключително важна. Като надзорници ние трябва да балансираме истински загриженото отношение към пациентите, такова, за каквото се говори в медицинските училища, с незаинтересованото, често проявявано от преуморения и стресиран болничен персонал.
— Има ли разлика? — попита Тони с преувеличена изненада. — Можете ли да я обясните?
— Количеството знания, което стажантите трябва да усвоят и да могат незабавно да извикат в паметта си, е потресаващо голямо и се увеличава с всяка година. При подобно натоварване, те могат понякога да изпуснат от поглед основните хуманни аспекти на онова, което правят и което е в основата на професионализма. Освен това те развиват защитни механизми, които ги правят нечувствителни към страданието, болката и смъртта, а това не е добре.
Тони поклати глава объркано.
— Нека видим дали съм разбрал правилно. Казано с прости думи: възможно е да се прояви сред стажантите медици тенденция да подценяват някои хора, да не виждат отделните дървета, а да обръщат прекалено внимание на гората.
— Предполагам — съгласи се д-р Браун. — Но е важно въпросът да не се банализира.
— Ще се опитаме да не го допуснем — произнесе Тони и се подсмихна, което предизвика няколко колебливи усмивки сред журито. — Сега нека се върнем към ответника, д-р Крейг Бауман. Как премина
