нещо интересно. Каза, че някои от старомодните лекари, в чиято група постави и себе си, се дразнели на лекарите, които се занимават с обслужваща медицина. Това изненадва ли те?
— Всъщност не. Според мен изпитват ревност. Не всеки може да се прехвърли към обслужваща практика. Това зависи до голяма степен от пациентите им.
— Имаш предвид дали повечето са богати или не?
— И това, разбира се — съгласи се Крейг. — Да практикуваш обслужваща медицина е за завиждане в сравнение с това да имаш стандартна практика.
— Какво стана с предишните ти пациенти, които не са били в състояние да плащат вноските за сегашната ти практика?
— Бяха насочени към други лекари със стандартна практика.
— Може би са се почувствали изоставени?
— Не, съвсем не. Изгубихме доста време да им дадем имената и телефонните номера на подходящи терапевти.
Според Джак това си беше чиста проба изоставяне, но той не влезе в спор. Вместо това каза:
— Значи смяташ, че наговореното от Ноел е предизвикано главно от завист?
— Не виждам друга причина.
Джак си помисли, че се сеща за цял куп такива, включително представата за професионализъм, за която Ноел беше споменала, но отново не възрази. В края на краищата го интересуваше делото за лекарска грешка.
— Пейшънс Станхоуп пациентка от старата ти практика ли беше?
— Не. Била е пациентка на доктора, който е започнал обслужващата практика, която в момента аз водя. Той сега е във Флорида и не е много добре със здравето.
— Един вид, наследил си я?
— В известен смисъл.
Алексис се върна до масата.
— Рандолф ще дойде ей сега. Заинтересува се от идеята за аутопсия, но има резерви, включително това доколко е приемлива, както се страхувах и аз.
Джак кимна, но повече го интересуваше разговора с Крейг и в момента обмисляше как да зададе следващия си въпрос.
— Крейг, спомняш ли си онази сутрин, когато ти споменах, че Пейшънс Станхоуп може да е починала от удушаване или да е задушена?
— Как бих могъл да забравя?
— Това е пример за начина, по който разсъждават съдебните патолози. Не съм правил никакви догадки, просто разсъждавах на глас, опитвайки се да свържа централната цианоза с останалите факти. Спомняш си, нали? Тогава ти се раздразни на предположението ми.
— Разбирам, но не бях на себе си по онова време по очевидни причини. Съжалявам.
— Не е нужно да се извиняваш. Сетих се за това, защото искам да те попитам нещо, което ми хрумна, когато Ноел Евърет направи коментара си, че група старомодни медици се дразнят на обслужващите лекари. Това е въпрос, който може да ти се види странен.
— Успя да разпалиш любопитството ми. Хайде, задавай си въпроса.
— Можеш ли да се сетиш за някоя далечна причина, заради която да те натопят за смъртта на Пейшънс Станхоуп? Предполагам, че става въпрос за човек, който може да е видял в смъртта й начин да покаже обслужващата медицина в лоша светлина. Има ли според теб нещо в тази идея или…?
Лека усмивка се плъзна по устните на Крейг и се разшири, когато той се разсмя от учудване.
— Което не ти достига в рационален аспект, си го скалъпваш, а?
— Не забравяй, че това е реторичен въпрос. Не очаквам отговор; просто се опитвам да те накарам да си спомниш неща, които може да си забравил да кажеш.
— Ти да не подозираш някакъв заговор? — попита Алексис.
— Заговорът предполага повече от една причина — каза Джак. — Опитвам се да мисля нестандартно.
— Е, това е достатъчно нестандартно.
Звънецът попречи на по-нататъшните разговори за злобни машинации. Когато Алексис се върна, следвана от Рандолф Бингъм, Джак и Крейг се смееха на други прочути имена, които Крейг бе успял да си спомни. Той се държеше за първи път от много месеци нормално, което бе изненадващо предвид събитията от днешния ден.
Алексис побърза да представи Джак на Рандолф един на друг. Адвокатът мълчаливо кимаше. Въпреки че бе сменил педантично подбраните си костюм и вратовръзка от тази сутрин, представата му за неофициално облекло бе доста странна — свежо изгладена бяла риза с дълги ръкави, лек летен панталон от мека вълна с ръб и тънък кашмирен пуловер. Като поредно доказателство за педантичност той се появи гладко избръснат, за разлика от Джак и Крейг, а посребрената му коса бе така идеално сресана, сякаш идва от съда.
— Тук ли да останем или да се преместим в дневната? — попита Алексис.
— Където предпочитате — каза Рандолф. — Но трябва да сме експедитивни; тази нощ ме чака още много работа.
Те останаха около масата, където седяха преди идването на адвоката.
— Алексис ми спомена за предложението ви да направите аутопсия на починалата — започна той. — Вероятно ще можете да ми кажете защо това е толкова важно в девет часа вечерта.
В ушите на Джак думите му прозвучаха с мелодичността, която той свързваше с елитните университети в Нова Англия, което внезапно го подсети, че Рандолф е първообразът, на който Джордан се стреми да подражава. Друг бе въпросът защо ще иска да го прави, тъй като Джак намираше адвоката за напълно безстрастен, пленник на строгия си етикет.
Джак изреди основанията си за искане на аутопсия, без да споменава за заговори и теории за лично отмъщение. След това се прехвърли върху ролята на съдебния патолог, който — по думите му — трябваше да говори от името на починалия.
— Накратко — резюмира той думите си, — надявам се да открия някаква патология, която би изчистила името на Крейг или, в най-лошия случай, би доказала, че вината му е незначителна, тъй като в документите е отразено, че починалата е отказала кардиологично изследване.
Той погледна Рандолф в очакване на отговор. Но такъв нямаше.
— Някакви въпроси? — попита Джак, надявайки се да предизвика отговор.
— Не смятам — бяха думите на адвоката. — Вие изложихте аргументите си сбито и ясно. Това е интригуваща възможност, за която не съм мислил, тъй като клиничните аспекти на случая са ясни. Най- голямото ми опасение е, че може да бъде открито нещо. Ако се намери нещо наистина оправдателно, аз би трябвало да подам молба до съда за отсрочване, с други думи — да се стигне до съдията.
— Не бих ли могъл да бъда призован като опровергаващ обвинението свидетел?
— Само за да се отхвърлят предишните показания, но не и да се повдигнат нови.
— Мога да опровергая свидетелските показания на експертите на ищеца, които твърдят, че е проявена лекарска небрежност.
— Това е заобикаляне на правилата, но разбирам какво имате предвид. Пак ще се стигне до съдията и той ще вземе решение под влияние на яростните възражения от страна на адвоката на ищеца. Битката ще е трудна и ще позволи на ищеца да обжалва, ако му се разреши. Има и друго, което увеличава трудностите при излагането на нови доказателства, и това е опитът ми със съдия Дейвидсън. Той се слави с това, че обича нещата да се движат бързо, а вече и без това е раздразнен от бавния ход на делото. Няма съмнение, че бърза да го завърши. Не би погледнал благосклонно на едно ново доказателство, изложено в последната минута.
Джак сви рамене и вдигна вежди въпросително.
— С други думи сте против?
— Не непременно. Това е уникален случай с уникални предизвикателства и ще е глупаво да не се направи всичко възможно за позитивния изход. Един нов оправдателен факт може да бъде използван като основание за спор за ново съдебно обжалване. От друга страна шансовете да се открие нещо оправдателно ми изглеждат нищожно малки. С това искам да кажа, че съм шестдесет на четиридесет в полза на идеята за
