— Прекрасно. Възнамерявам да вляза и да задам няколко въпроса на персонала от спешното, който е лекувал Пейшънс Станхоуп.
— Направи ли аутопсията?
— Направих я.
— И?
— Освен рака на дебелото черво, който няма отношение към случая, не намерих нищо.
— Нищо? — Гласът на сестра му се вдигна въпросително. Разочарованието й се усещаше.
— Знам какво си мислиш, защото и аз го мисля. Бях отчаян. Но сега смятам, че е било неочакван подарък.
— Как така?
— Ако бях открил каквото и да е вродено коронарно заболяване, каквото всъщност очаквах да открия, щях да оставя нещата такива, каквито са. Имала е сърдечно заболяване, получила е сърдечна криза. Край на историята. Но фактът, че такова заболяване не се откри, направо плаче за обяснение. Искам да кажа, че съществува незначителен шанс да е имала фатално кардиологично събитие, което ние не сме в състояние да диагностицираме в момента, осем месеца след факта, но по-скоро вярвам, че се касае за нещо друго, особено, като се има предвид съпротивата на Франко по повод аутопсията, опита му да ме изблъска от пътя и заплахите над децата. Впрочем, как са те?
— Добре са. Държат се много спокойно, даже са си организирали бал у баба си, която винаги ги глези. Но да се върнем на въпроса: какво всъщност се опитваш да ми кажеш?
— Не знам точно. Но ми хрумват разни мисли, в които може и да има нещо. Смъртта на Пейшънс Станхоуп и съпротивата срещу желанието ми да направя аутопсия могат да са две напълно различни обстоятелства. Фасано и групата му може да стоят зад заплахите само по користни съображения. Но има нещо, което не ми се връзва. Защо ще стига чак до там, че да нахлува в дома ти, след което по най-тъп начин ще ме остави да извърша ексхумация-та? Имам чувството, че тези три действия са съвършено отделни и несвързани едно с друго. Фасано ме заплаши и ми каза защо го прави. Франко ми има зъб, елен като го ударих през зъбите, така че проблемът ми с него няма нищо общо с Пейшънс Станхоуп. Това оставя необяснено нахлуването в къщата ти.
— Май става доста сложно — въздъхна сестра му. — Ако Тони Фасано не стои зад заплахата над децата, тогава кой е?
— Представа нямам. Но се питах каква може да е мотивацията, ако не са замесени Франко и парите. Ясно е, че някой се опитва да ми попречи да разбера нещо, а кое е това нещо, което може да се разбере от една аутопсия? Или свръхдоза лекарство, или погрешно лекарство, дадено в болницата. Болниците са големи структури с много акционери, замесени са много пари.
— Това е лудост — категорично отхвърли идеята Алексис. — Болницата не може да е зад тероризирането на децата ми.
— Алексис, ти поиска от мен да дойда в Бостън и да помогна, което и правя.
— Но болницата?! — простена тя. — Заради това ли отиваш там?
— Да — призна той. — Изглежда ми логично. Направиха ми впечатление двама души от спешното отделение, с които разговарях във вторник. Те са прями и не хитруват. Искам отново да разменя по някоя дума с тях.
— Да не би да се каниш да ги питаш дали от болницата са направили огромната грешка да изпратят някакви типове, които да тормозят децата ми? Това са пълни глупости!
— Изказано по подобен начин, това наистина звучи нелепо. Но все пак ще го направя. Аутопсията не е приключила. Наистина, основното е направено, но са нужни токсикологичните резултати, а също така и микроскопските изследвания. Искам да знам какъв точно медикамент е даден на Пейшънс Станхоуп, за да го кажа на токсиколога.
— Е, това звучи по-приемливо, отколкото да обвиняваш болницата в опит да покрият нещо.
— Мисълта за свръхдоза или погрешно лекарство не е само моя. Искаш ли да чуеш?
— Слушам, но се надявам следващата ти идея да е по-смислена от първата.
Джак си помисли за някакъв саркастичен, духовит отговор, но се въздържа.
— Идеята, че болницата е предрекла сърдечната криза на Пейшънс Станхоуп и противопоставянето на аутопсията са две отделни, макари относително свързани обстоятелства. Ами ако и в двете са замесени едни и същи хора?
Настъпи дълга пауза, след което Алексис произнесе:
— Не съм сигурна, че те разбирам. Да не би да казваш, че някой е предизвикал сърдечна криза на Пейшънс Станхоуп и сега се опитва да попречи на аутопсията, за да не се разкрие?
— Точно това предполагам.
— Не знам, Джак. Звучи ми прекалено налудничаво. Да не би да имаш предвид Джордан Станхоуп?
— Той е първият, който ми идва на ум. Крейг каза, че Джордан и Пейшънс трудно можели да минат за любовна двойка и че Джордан би имал най-голяма полза от смъртта на съпругата си. Определено не си е губил времето за траур. От всичко, което знам, той и любовницата му са имали връзка още докато Пейшънс е била в картинката.
— Как може някой нарочно да причини на друг сърдечна криза?
— Като му даде дигиталин.
— Наистина не знам — каза Алексис несигурно. — Струва ми се доста пресилено. Ако Джордан е бил толкова виновен, сигурно нямаше да се захваща да повдига обвинение за лекарска небрежност и нямаше да подпише формулярите за ексхумацията.
— Мислих по въпроса — каза Джак, докато влизаше в паркинга на „Нютън Мемориал Хоспитал“. — Съгласен съм, че не изглежда разумно, но може би си нямаме работа с разумен човек. Може би Джордан е решил да го направи, за да покаже колко по-умен е от нас, останалите. Но тази хипотеза е твърде прибързана. Първо токсиколозите трябва да открият някакво лекарство в пробите. Ако открият нещо, тогава ще му мислим.
— За втори път употребяваш множествено число. Казваш го просто така, или имаш нещо предвид?
— Една съдебна патоложка от бостънския Патологически център ми помага много.
— Надявам се, че си говорил с Лори — каза Алексис. — Няма ли проблеми с това, че още си тук?
— Е, не е особено щастлива, но се справя.
— Не мога да повярвам, че утре се жениш.
— Нито пък аз. — Той се огледа, търсейки свободно място на паркинга. Фаровете му осветиха няколко врабчета. — Какво стана днес в съда?
— Рандолф призова двама експерти, от Йейл и от Колумбийския университет. И двамата звучаха правдоподобно, но не и вълнуващо. Най-хубавото беше, че нямаха уговорка с Тони, който се опита да ги сплаши. Смятам, че Тони се надяваше Рандолф да извика Крейг отново, но Рандолф умно не го направи. Вместо това Рандолф спря представянето на доказателства. Това беше. Утре сутринта ще чуем решението.
— Интуицията ти за изхода на делото промени ли се?
— Всъщност не. Свидетелите на защитата бяха добри, но не бяха от града. И понеже Бостън е нещо като Меката на медицината, не мисля, че фактът, че са дошли от далечни университети ще направи благоприятно впечатление на журито. Експертите на Тони бяха по-въздействащи.
— Може би имаш право.
— Само в случай, че по чудо успееш да откриеш някакъв пропуск или грешка в картона на Пейшънс, Крейг ще бъде спасен.
— Не мисли, че вече не ми е минавало през ума. За да съм честен, това е основната ми мотивация. Как е настроението му в момента?
— Унило, както обикновено. Може би дори по-лошо. Дори се безпокоя малко, че е сам вкъщи. Кога мислиш да се прибереш?
— Изобщо не знам — каза Джак, внезапно усетил вина, че няма никакво желание да се връща в дома на Бауман.
— Може би ще е добре да видиш как е. Нещо не ми харесва тази комбинация от сънотворни и алкохол.
