дванадесетия час.
— Всичко ли беше нормално?
— Зависи какво смятате за нормално — каза Уейн. Той обърна монитора така, че Джак да може да вижда, след това посочи секцията с кръвното броене. — Тук има леко до умерено повишаване на белите кръвни телца, което може да се очаква при сърдечна криза. — Пръстът му продължи надолу към електролитите. — Калият е на горната граница на нормата. Ако беше жива, щяхме да го проверим по очевидни причини.
Джак потръпна вътрешно при споменаването на калия. Ужасяващият епизод с Лори по време на болничния й престой заради извънматочната бременност, когато й бяха инжектирали калий, все още беше пресен в паметта му, макар да бе изтекла година. Очите му случайно се спряха върху биомаркерните резултати. За негова изненада тестовете бяха отрицателни и той веднага обърна внимание на Уейн върху факта. Пулсът му се учести. Дали не бе попаднал на нещо важно?
— Не е необичайно — каза Уейн. — С подобреното време на реагиране на повикванията за бърза помощ, често жертвите на сърдечна криза постъпват в спешното отделение в три-четири часовия интервал, необходим за покачването на биомаркерите. Това е една от причините, поради които рутинно повтаряме тестовете на шест часа.
Джак кимна, като се опитваше да се оправи в противоречията, които тази нова информация пораждаше. Не знаеше дали е забравил или никога не е знаел, че има чак такова забавяне, преди маркерите да станат позитивни. Понеже не желаеше да изглежда прекалено неинформиран, той внимателно формулира следващия си въпрос.
— Изненада ли ви, че направената биомаркерна проба в дома на болната е била позитивна?
— Всъщност не.
— И защо?
— Съществуват много променливи. Първо: допустими са четири процента фалшиви отрицателни резултати, така както и три процента — фалшиви позитивни. Тестовете наистина са базирани на силно специфични моноклонални антитела, но не са безпогрешни. Второ: портативните уреди се основават на тропонин „А“, а не на „Т“, пък и на пазара съществуват най-различни уреди. Първите резултати само за тропонин „А“ ли бяха, или и за миоглобин?
— Не знам — призна Джак. Той се опита да си спомни какво пишеше на опаковката в докторската чанта на Крейг, но не се сети.
— Това би било важно. Съставката миоглобин става позитивна по-бързо, често за по-малко от два часа. За какъв интервал от време говорим в случая? — Той вдигна електрокардиограмата и прочете на глас: — Съпругът на пациентката съобщава за гръдна болка и други симптоми, развити между пет и шест часа следобед. — Уейн вдигна поглед към Джак. — Докараха я в спешното малко преди осем, така че времевата рамка е спазена, що се касае до нашите резултати, тъй като са минали по-малко от четири часа. Знаете ли по кое време са били направени домашните тестове?
— Не — каза Джак. — Но предполагам, че е било някъде към седем и половина.
— Знаете ли, изглежда странично, но както ви казах, домашните тестове се правят от много на брой компании с голям диапазон на чувствителност. Освен това трябва да се съхраняват внимателно, а и имат срок на годност. Да ви кажа честно, именно затова не ги използваме. Много повече предпочитаме тропонин „Т“, тъй като се произвежда само от една фирма. Получаваме много резултати за кратък отрязък от време. Искате ли да видите нашия анализатор на Абът? Истински красавец е. Измерва абсорбцията спектрофотометрично при четиристотин и петдесет нанометра. Намира се срещу лабораторията, ако искате да му хвърлите един поглед.
— Благодаря ви, но мисля да се въздържа — каза Джак. Техническите подробности му бяха дошли в повече, пък и посещението му се проточи два пъти повече, отколкото бе планирал. Не искаше да кара Латаша да чака. Той поблагодари на Уейн за помощта и се върна бързо при асансьора. Докато слизаше към първия етаж, нямаше как да не се запита дали биомаркерът на Крейг не е бил по някакъв начин дефектен, или пък с изтекъл срок на годност. Ами ако Пейшънс Станхоуп не е имала инфаркт на миокарда? Е, токсикологичните проби щяха да покажат. Съществуваха много повече лекарства, които оказваха вредно въздействие върху сърцето, отколкото такива, които способстваха за симулиране на сърдечна криза.
Джак се метна в колата и бързо набра номера на Латаша.
— Къде си? — попита го тя. — Аз съм в офиса си. Взех две горещи пици и две големи коли. Къде се намираш?
— Току-що излязох от болницата. Съжалявам, че се проточи толкова дълго, но научих нещо наистина важно. Биомаркерният тест на Пейшънс Станхоуп е бил отрицателен, когато е бил направен от болничния анализатор.
— Но ти ми каза, че е положителен!
— Говорех за домашния, направен с портативно устройство. — Той обясни на Латаша какво е научил от шефа на лабораторията.
— Което ще рече — каза тя, когато той свърши, — че не сме сигурни дали е имало сърдечна криза, което пък на свой ред бе потвърдено от проведената от нас аутопсия.
— Именно. И ако случаят е такъв, токсикологията трябва да е ключът.
— Вече оставих пробите в лабораторията с бележка до Алън да ми се обади.
— Идеално — каза Джак. Не можеше да не си даде сметка какъв щастливец е да има помощник като тази жена. Ако не беше тя, сигурно щеше да се откаже, след като не откри нищо.
— Предполагам, че това поставя опечаления съпруг между заподозрените — добави Латаша.
— И все пак има някакви противоречия — каза Джак, като си спомни убедителните възражения на Алексис срещу това, че Джордан е лошият тип, — но като цяло съм съгласен, колкото и изтъркано да звучи.
— Кога ще дойдеш?
— Колкото мога по-бързо. На път съм. Защо не започнеш с пицата, докато е гореща?
— Ще те почакам — каза Латаша.
— Не съм сигурен, че ще ям. Чувствам се така, сякаш съм изпил десет кафета.
Той затвори телефона и погледна за часа. Беше почти десет и половина, което означаваше, че приятелят на Латаша скоро щеше да пристигне в токсикологичната лаборатория. Джак се надяваше да има достатъчно свободно време, тъй като работата можеше да отнеме и цяла нощ. Нямаше илюзии за способността на токсикологията да открива отрови. Не беше толкова лесно, колкото медиите често го изкарваха. За висока концентрация на обичайните медикаменти обикновено нямаше проблем, но за незначителни количества от голям брой токсини и смъртоносни съединения, които можеха да убият човек в много малки дози, беше като да намериш игла в копа сено.
Той спря на един светофар и нетърпеливо забарабани с пръсти по волана. Горещият влажен въздух се усещаше през липсващото стъкло. Джак бе доволен, че е отишъл до болницата, макар сега да се чувстваше притеснен от идеята, че болницата прикрива нещо. Въпреки това осъзна, че идеята непряко го е накарала да си зададе въпроса дали Пейшънс Станхоуп е прекарала сърдечна криза.
Светофарът светна зелено и той продължи. Проблемът беше, че е напълно възможно и да е имала сърдечна криза. Уейн бе признал, че дори с прехваления му анализатор процентът на погрешен отрицателен резултат е по-висок, отколкото на погрешния положителен. Той въздъхна. В този случай нищо не беше просто и недвусмислено. За пореден път се доказваше, че Пейшънс Станхоуп е била проблемна пациентка, дори и след смъртта си, което му напомни любимата му шега: Каква е разликата между адвоката и проститутката? Проститутката спира да те чука, когато умреш. Според Джак, Пейшънс притежаваше дразнещото адвокатско постоянство.
Докато шофираше, той се сети, че е обещал да мине и да провери как е Крейг, който сигурно бе потънал в дълбок алкохолен сън. Не беше очарован от идеята и по негова преценка нямаше ни най-малка опасност зет му да посегне на живота си, още повече, че беше отличен лекар и много добре познаваше въздействието на лекарствата, които пиеше. От друга страна, ако се отбиеше в къщата на сестра си, можеше да провери що за биомаркер е използвал Крейг и дали не е с изтекъл срок на годност. Докато не знаеше това със сигурност, не би могъл да реши дали съществува някакъв шанс резултатът да е бил фалшиво позитивен.
