21.
Бостън, Масачузетс
Петък, 9 юни 2006 г.
1:30 ч.
Почти пет минути Джак бе гледал стрелките на стенния часовник, докато те неумолимо се движеха. Той си пое въздух дълбоко. Не бе осъзнал, че е сдържал дъха си през последните секунди. Оставаха точно дванадесет часа до времето, когато щеше да се ожени и всичките тези години, през които бе избягвал събитието, щяха да станат история. Изглеждаше невероятно. Беше свикнал да е сам. Дали щеше да е способен за брак и да мисли за двама души, вместо за един? Не знаеше.
— Добре ли си? — попита Латаша, като го върна към реалността, хващайки го за ръката.
— Да, добре съм — избъбри той. Беше го стреснала.
— Помислих, че си получил удар. През последните пет-шест минути нито едно мускулче по лицето ти не мръдна. Ти дори не мигна! Какво те е хипнотизирало така, по дяволите?
Макар да бе твърде сдържан по отношения на личния си живот, Джак й каза какво се върти в ума му. Сам се изненада на реакцията си, макар тази жена да го привличаше силно. Бяха работили заедно в продължение на шест часа и се бяха сближили съвсем естествено. Когато бе пристигнал в Бостънския патологически център, бяха отишли в помещение, което трябваше да мине за библиотека, но повечето рафтове бяха празни. Най-силно доминиращата вещ бе голяма маса, върху която Джак разхвърля папките по процеса срещу Крейг, така че да намира лесно всичко, което му потрябва. В най-далечния край на масата имаше няколко отворени кутии от пица, картонени чинии и големи чаши. Никой от тях не посегна повече към храната. И двамата бяха погълнати от загадката Пейшънс Станхоуп.
Бяха внесли също двойния стереодисектиращ микроскоп, и седнали от двете страни на масата, бяха прекарали няколко часа в разглеждане на коронарните артерии. Както големите, така и отдалечените кръвоносни съдове бяха нормални и чисти.
Последният етап беше микроскопското изследване. Бяха взели проби от всички области на сърцето. Преди Джак да пристигне, Латаша беше направила серия замразени сегменти от малки проби и веднага след неговото идване двамата ги оцветиха и ги оставиха да изсъхнат.
Малко след това Алън Смитхам позвъня. Той, както изглежда, бе доволен да се чуе с Латаша, поне на Джак така му се стори от доста личния разговор, който бе принуден да изслуша, макар да се опитваше да се абстрахира. Добрата новина беше, че Алън е готов да помогне и пуска пробите за изследване веднага.
— Нямам никакви нови идеи — каза Джак в отговор на въпроса на Латаша за това какво се върти в ума му. Преди, когато бе заковал очи в стрелките на часовника и отсечените им движения го бяха хипнотизирали при мисълта за предстоящата му женитба, бе изненадан, че се е опитвал да измисля нови теории за Пейшънс.
— За съжаление, и на мен нищо не ми идва на ум — призна Латаша. — Вярно е, че се подигравах на доста от идеите ти, но не мога да не призная, че мислиш творчески.
Джак се усмихна.
— Може би, ако комбинираш онова, което съм ти казал с нещо от този материал тук, ще успееш да измислиш нещо — каза той и направи жест към масата. — От това може да се придобие пълна представа. Тук са клетвените показания за четирите пъти, когато свидетелите са били привиквани.
— Ще се радвам да ги прочета, само ми кажи кои според теб най-много биха могли да са ни от полза.
— Ако ще ги четеш, започни с показанията на Крейг Бауман и тези на Джордан Станхоуп. Като обвиняем и обвинител те са в центъра. Всъщност, искаше ми се да препрочета отново какво точно си спомнят за симптомите на Пейшънс. Ако е била отровена, както и двамата смятаме, и най-незначителните симптоми могат да са решаващи. Знаем, че някои отрови почти не могат да бъдат открити в сложния състав от химически вещества, които се съдържат в човека. И все пак, ще трябва да кажем на Алън какво да търси, за да има шанс да го открие.
— Къде са клетвените показания на д-р Бауман и на господин Станхоуп?
Джак ги взе и й ги подаде. Бяха солидни купчини.
— Мили боже! — възкликна тя, когато усети тежестта им. — Какво е това, да не е „Война и мир“? Колко страници има тук?
— Показанията на Крейг Бауман продължиха дни наред. Записана е всяка негова дума.
— Не съм сигурна, че мога да се преборя с тази грамада в два през нощта — поклати глава младата жена и остави шумно дебелите папки на масата пред себе си.
— Вътре са предимно диалози с много интервали между тях. Бързо би могла да прехвърлиш по-голямата част.
— Какво търсят тук тези научни репринти? — Тя вдигна малка купчинка от научни публикации.
— Д-р Бауман е водещият автор в повечето от тях и съавтор в останалите. Адвокатът му беше решил да ги представи като поддържащи свидетелства за отношението на Крейг към медицината, с цел да неутрализира твърденията на обвинението.
— Спомням си тази, когато излезе — каза Латаша и вдигна една от статиите на Крейг, която бе публикувана в „Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин“.
Джак за пореден път бе впечатлен.
— Намираш време да четеш такива трудно смилаеми неща?
— Не са трудно смилаеми — възрази с усмивка тя. — Мембранната физиология е ключ към почти всяка област на медицината в наше време, особено във фармакологията и имунологията, както и при инфекциозните заболявания и рака.
— Добре, добре! — отбранително вдигна ръце Джак. — Вземам си думите назад. Проблемът ми е, че съм завършил медицинското училище в миналия век.
— Неубедително извинение — каза Латаша и прелисти някои от документите по процеса. — Функционирането на натриевите каналчета е в основата на мускулната и нервната функция. Ако те не работят, нищо не работи.
— Разбрах — каза Джак. — Ти си имаш своя гледна точка.
В този момент клетъчният телефон на Латаша звънна. В тишината резкият звук накара и двамата да подскочат.
Латаша погледна екранчето на телефона си и го отвори.
— Какво става? — започна тя без предисловия.
Джак се опитваше да чуе гласа от другата страна на линията, но не можеше. Предполагаше, че е Алън.
Разговорът беше подчертано кратък. Латаша каза само:
— Имаш го!
След това затвори и се изправи.
— Кой беше? — не се сдържа Джак.
— Алън. Иска да отидем в лабораторията му, която е точно зад ъгъла. Мисля, че си струва усилието, щом го занимаваме с нашите работи. Съгласен ли си?
— Шегуваш ли се? — попита той реторично. Отблъсна назад стола си и се изправи.
Не беше осъзнал, че офисът на Бостънската патология се намира в периферията на огромния комплекс на Градския медицински център. Въпреки часа, двамата се разминаха с доста служители, докато се движеха между многото постройки. Не изглеждаше никой да бърза, всички се радваха на топлия, мек въздух. Уж беше пролет, а нощта бе като лятна.
Токсикологичната лаборатория се намираше през две алеи, представляваше нова осеметажна сграда от стъкло и стомана.
В асансьора към шестия етаж Джак погледна Латаша. Тъмните й очи бяха приковани в дисплея за етажите и върху лицето й се бе изписала голяма умора.
— Извинявам се предварително, ако кажа нещо неподходящо — каза той, — но ми се струва, че това
