подчертано усилие на Алън Смитхам да е толкова съпричастен на нашия случай, е, защото не отговаряш на чувствата му.
— Може би — каза тя неопределено.
— Надявам се, че като приемаш помощта му не се поставяш в неудобна позиция.
— Мисля, че мога да се справя — отговори тя с тон, който трябваше да означава, че слага край на дискусията.
Лабораторията бе като произведение на изкуството и почти пуста. Освен самият Алън, се виждаха само още двама души, лаборантите, които се занимаваха с нещо в отсрещния край на огромното помещение. Имаше три редици плотове, които пъшкаха под тежестта на чисто новите прибори и апарати.
Алън бе един удивително изглеждащ афроамериканец с ниско подрязани мустаци и остра козя брадичка, която му придаваше заплашителен мефистофелски вид. За впечатляващия му вид допринасяше и солидната му мускулеста фигура, едва прикрита от бяла лабораторна престилка с навити нагоре ръкави, облечена върху плътно прилепнала към тялото черна тениска. Кожата му напомняше лакиран махагон, една-две нотки по-тъмна от тази на Латаша. Очите му блестяха, когато ги спря върху старата си приятелка от колежа.
Латаша представи Джак и двамата се ръкуваха здраво, разменяйки бързи погледи. Едрият мъж изобщо не се опитваше да крие, че се интересува единствено от Латаша, обръщайки към нея широката си усмивка, разкриваща безукорни бели зъби.
— Не се дръж като на чуждо място, красавице — каза той и посочи с ръка към малкия си удобен офис. После се приближи до бюрото си и седна, докато двамата му посетители се отпуснаха в столовете срещу него.
— Лабораторията ви е впечатляваща — каза Джак и посочи с палец зад гърба си. — Но сякаш не й достига персонал.
— Само за тази смяна — каза Алън, като продължаваше да се усмихва на Латаша. — Що се отнася до персонала, разликата между нас и дневната смяна е като нощта и деня. — Той се засмя на шегата си. Джак си помисли, че не му липсва самочувствие.
— Какво откри в нашите проби? — прекъсна го нетърпеливо Латаша.
— А, да — кимна той и събра пръстите си в колибка. — Оставила си ми съвсем оскъдна информация в бележката си. Разбрах, че пациентката е починала при сърдечна криза приблизително преди осем месеца. Била е балсамирана, погребана и сега ексхумирана. Искате да изключите вероятността смъртта да е настъпила в резултат на лекарство.
— Нека го кажем по-кратко — прекъсна го отново Латаша. — На пръв поглед смъртта изглежда естествена. Ние искаме да разберем дали не става дума за убийство.
— Окей — произнесе Алън, сякаш обмисляше следващите си думи.
— Какъв е резултатът от изследването? — попита Латаша. — Защо го увърташ?
Джак изпита неудобство от резкия й тон. Все пак този човек тук им правеше огромна услуга! Беше напълно ясно, че е имало нещо между тях, което той не знаеше и не искаше да знае.
— Искам да съм сигурен, че ще интерпретираш резултата коректно — произнесе Алън отбранително.
— И двамата сме съдебни патолози — сопна му се Латаша. — Мисля, че сме достатъчно осведомени за ограничеността на токсикологичното изследване.
— Достатъчно осведомени, за да знаете, че прогностичната стойност на един отрицателен тест е само четири процента? — вдигна вежди той. — Като това се отнася за наскоро починал, небалсамиран труп.
— Значи искаш да кажеш, че токсикологичният резултат е отрицателен?
— Да. Съвсем определено е отрицателен.
— Мили боже, това е истинско мъчение. — Латаша завъртя очи.
— Какви лекарства откри изследването ви? — попита Джак. — Има ли наличие на дигитални?
— Има дигитални — изправи се в стола си чернокожият мъж и му подаде лабораторното изследване.
Джак плъзна очи по листа. Беше изумен от количеството открити лекарствени вещества.
— Какви методи използвате?
— Комбинация от хроматография и ензимен количествен анализ.
— Имате ли газова хроматография, масспектрометрия? — попита Джак.
— Имаме масспектрометър и още как! — отговори гордо Алън. — Но ако ме карате да използвам тежката артилерия, трябва да ми обясните какво точно да търся.
— В момента можем да кажем само най-общо — каза Джак. — Предвид симптомите, за които е съобщено, че има пациентката, ако бяха намесени лекарства или отрови, щяхме да търсим някакво вещество, способно съществено да понижи сърдечния ритъм и да не се повлиява от каквито и да било опити за стабилизиране, а също така и препарат, потискащ дихателната активност, тъй като е установено, че тя вече е била посиняла.
— Продължавате да ми говорите за потенциални лекарства или отрови — каза Алън. — Без нещо по- конкретно, направо ме молите да направя чудо!
— Знам — кимна Джак. — Но с Латаша ще се върнем назад и ще си понапрегнем мозъците, пък дано измислим подходящи кандидати.
— Най-добре го направете — каза Алън. — В противен случай сигурно ще се окаже напълно безплодно начинание.
Първо трябва да разбера какво да изключа от тези балсамиращи течности.
— Знам — повтори Джак.
— И защо подозирате убийство? — попита Алън. — Ако не възразявате на въпроса ми…
Латаша и Джак си размениха погледи, питайки се какво могат да кажат.
— Направихме аутопсия преди няколко часа — каза Латаша. — Не открихме нищо. Няма сърдечна патология, което на свой ред е необяснимо като се има предвид цялата история.
— Интересно — промърмори Алън замислено. Той впери очи в Латаша. — Значи искате от мен да свърша всичката тази работа, да ангажирате цялата ми нощ и отгоре на всичко да действам тайно? Това ли ми казваш?
— Много ясно! — сопна се Латаша. — Какъв ти е проблемът? Защо иначе щяхме да стоим тук?
— Нямах предвид теб и доктора. — Той посочи към Джак, след това към нея. — Имах предвид теб лично.
— Да, добре, исках точно ти да го направиш — разпери ръце тя и се изправи.
— Окей. — По лицето му се появи намек за усмивка.
Латаша излезе от кабинета.
Изненадан от внезапния край на срещата, Джак стана и затърси визитна картичка.
— В случай, че искате да ме питате нещо — каза той и я остави на бюрото. След това взе една от тези на Алън. — Оценявам помощта ви. Благодаря.
— Няма проблем. — Върху лицето на мъжа още се виждаше слабата усмивка.
Джак откри Латаша в коридора. След малко асансьорът пристигна и те се качиха.
— Краят май беше малко прибързан — каза той, като се преструваше, че не я гледа.
— Да, направо ми лазеше по нервите.
— Усетих, че няма проблем със самочувствието.
Тя се разсмя и градусът на напрежението спадна.
Двамата излязоха от сградата. Беше почти три през нощта, но по улиците още се срещаха хора. Когато приближиха офиса на патолозите, Латаша заговори:
— Предполагам, че се чудиш защо съм се държала толкова грубо.
— Мина ми нещо подобно през ума — призна Джак.
— Алън и аз бяхме близки през последната година в колежа, но се случи нещо, което ми помогна да прозра същността на характера му, а той не ми хареса. — Тя отключи входната врата и махна на човека от охраната. Докато се изкачваха по стъпалата, продължи: — Изплаших се, че съм бременна. Когато му казах, той ме изостави. Не можах дори да му се обадя, така че го отписах. Иронията е, че не бях бременна. През последната година, когато разбрал, че работя тук, той се опита да се съберем отново, но аз вече не искам. Съжалявам, ако поведението ми в кабинета му те е накарало да се почувстваш неловко.
