труда да събере максимално количество проби. — Помниш ли точно коя?
— Помня — кимна Тед. — Онази със синята фосфоресцираща звездичка отгоре…
— Виж ти… — проточи Джак. Звездичката, която беше открил в средата на плота, продължаваше да е пред очите му. Изглеждаше някак странно в спартанската обстановка на кантората, вероятно останала от някое отдавна отминало празненство. — Нещо друго свързано с нея?
— Аха — все така сговорчиво кимна Тед. — Помолих Агнес да ми изпрати пробите, взети от самия пациент. В момента правим ДНК отпечатъци на пръстите… С нейна помощ ще узнаем дали става въпрос за едни и същи спори. Всъщност, това може да се предполага и сега, но така ще бъде абсолютно сигурни…
— Прав си — кимна Джак. — Друго?
— Какво например? — погледна го с леко недоумение Тед. Очакваше, че колегата му ще бъде предоволен и от това, което току-що му съобщи.
— Не знам — сви рамене Джак. — Ти си господар на цялата тази скъпа техника. На практика аз дори не знам как да ти задам най-правилния въпрос…
— Аз пък не съм ясновидец — отсече Тед. — Трябва да ми кажеш какво те интересува.
— Тогава ми кажи дали звездичката беше силно заразена със спори, или само повърхностно…
— Интересен въпрос — отбеляза Тед, отмести поглед и се замисли. — Довечера ще трябва да направя няколко допълнителни проверки…
— Аз пък ще си напъна мозъка да открия защо се е заразила именно тя — подхвърли Джак.
— Не я ли откри в офиса на жертвата? — вдигна вежди Тед.
— Там беше, върху плота на бюрото. Но източникът на антраксните спори беше в склада, а не в офиса. По всяка вероятност е бил пренесен с козите кожи и килимите, доставени наскоро от Турция…
— Ясно — кимна Тед.
— Допускам, че спорите са били пренесени от самата жертва — подхвърли Джак. — И са паднали върху бюрото след като човекът е седнал там.
— Това ми звучи напълно логично — кимна Тед. — Но какво ще кажеш за възможността да ги е изкашлял? Нали става въпрос за инхалационен антракс?
— Това също е идея — съгласи се Джак. — Но и в двата случая трябва да си зададем въпроса защо, по дяволите, спори има единствено върху звездата? Направих посявка на няколко други места по бюрото, но резултатите бяха отрицателни.
— Може би е изкашлял самата звезда — засмя се Тед.
— Браво бе — иронично го изгледа Джак.
— Е, оставям тази загадка на теб — въздъхна едрият мъж и му обърна гръб. — Аз и без това си имам достатъчно проблеми с тази повредена апаратура.
— Да, добре — разсеяно кимна Джак. Краката му сами тръгнаха към изхода, прекосиха коридора и поеха по стълбите към петия етаж. Главата му продължаваше да е заета със загадката на заразената звезда. Имаше неприятното чувство, че тази звезда се е появила, за да му каже нещо, но той не разбира какво. Нещо като кодирано послание без код…
Пътьом надникна в кабинета на Лори, но тя не беше там. От съседното бюро вдигна глава колежката й Райва и с мелодичния си акцент на индийски заселник обясни, че Лори все още не се е върнала от залата за аутопсии.
Все още объркан от проблема със звездата, Джак бавно се насочи към собствения си офис. Хрумна му, че тази звезда може би е имала слаб електростатически заряд, просто защото блясъкът й подсказваше, че е изработена от метал или някакъв изкуствен материал, който е добър проводник на електричеството. С това можеше да се обясни защо спорите са залепнали именно за нея.
Влезе в кабинета и се отправи към бюрото си, все още озадачен от загадката. Стисна глава между дланите си и направи опит да мисли.
— За какви сини звезди си мърмориш? — стресна го глух мъжки глас.
Джак вдигна глава, изненадан да види Лу. Лицето на детектива беше почти толкова мрачно, колкото и вчера в бара, а във външния му вид липсваше каквато и да било елегантност. Нямаше го изгладения костюм, нито пък лъснатите обувки.
— На глас ли си говорех?
— Тц — поклати глава Лу. — Ама аз умея да чета мисли… Може ли да вляза?
— Разбира се — кимна Джак и придърпа стола с права облегалка, който стоеше между двете бюра. — Сядай…
Лу се подчини и столът глухо проскърца. Отблизо му личеше, че тази сутрин е пропуснал да се избръсне.
— Ако търсиш Лори, няма я — подхвърли Джак. — Още се бави долу, в питбокса…
— Тебе търся — поклати глава Лу.
— Поласкан съм — вдигна вежди Джак. — По какъв повод?
— Искам да ти направя едно признание.
— Това ми звучи интересно — приведе се напред Джак.
— Чувствах се толкова зле, че изобщо не мигнах. Почти през цялата нощ крачех напред-назад.
— Това пък ми звучи познато…
— Не искам да си помисли нещо лошо, моля те.
— Няма — кимна Джак и нетърпеливо забарабани с пръсти по плота. — Или поне ще се опитам…
— Искам да знаеш, че обикновено не си позволявам такива неща.
— За Бога, Лу! — изгуби търпение Джак. — Ще правиш ли признание, или не? Как да ти дам прошка, без да съм чул за какво става въпрос?
Лу сведе очи в краката си, преплете пръсти и въздъхна.
— Окей, нека отгатна — рече Джак. — Мастурбирал си под влиянието на мръсни мисли…
— Хей, никак не ми е до майтап! — сряза го Лу.
— Тогава казвай!
— Добре — въздъхна Лу. — Вкарах името на Пол Сътърланд в компютрите на полицията…
— Само това ли? — изгледа го с престорено разочарование Джак. — Силно се надявах, че си направил нещо доста по-мръсничко…
— Но това е грубо нарушение на правомощията ми като служител на закона — намръщено съобщи Лу.
— Може и да е така, но и аз на твое място бих сторил същото…
— Сериозно?
— Абсолютно — кимна Джак. — И какво откри?
Лу се приведе напред и поверително прошепна:
— Той има досие!
— Нещо сериозно?
— Донякъде. Зависи от гледната точка. Бил е обвинен в притежание на кокаин.
— И това е всичко?
— Става въпрос за значително количество кокаин — поясни Лу. — Недостатъчно за продажба, но напълно достатъчно за един добре посетен купон. Пледирал е невинен, получил е условна присъда и общественополезен труд.
— Ще кажеш ли на Лори?
— Не знам — въздъхна Лу. — Точно по този въпрос искам съвета ти…
— Уф! — разтърка чело Джак. Въпросът съвсем не беше от лесните.
— Веднага бих се запитал защо й казвам — промърмори Лу.
— Разбирам какво искаш да кажеш — кимна Джак. — Тя може да зададе абсолютно същия въпрос, а след това да си излее гнева върху вестоносеца…
— Точно — въздъхна Лу. — От друга страна мисля, че трябва да знае, защото сме приятели… Разбира се, той може би вече й е казал.
— Нещо ми нашепва, че не е — поклати глава Джак. — Прекалено е зает със себе си…
— И аз го усетих — рече Лу.
