пред тях, вратата се плъзна встрани и на етажа се появиха колегите му от баскетболния корт.

— Тук вони! — направи гримаса Уорън, после се усмихна и протегна ръка: — Как си, бе човече?

Джак плесна отворената му длан, сякаш се намираха на корта. Повтори процедурата и с Флаш, който очевидно беше далеч по-впечатлен от обстановката.

— С изключение на вашето посещение, всичко е както обикновено — отвърна той. — Изненадан съм от появата ви тук, момчета.

Обърна се и ги поведе по коридора.

— Това място мирише доста странно — отбеляза Флаш.

— Прилича ми на болница — добави Уорън.

— В такава болница не ми се влиза — нервно се усмихна Флаш.

— Казвал си ми, че аутопсиите се извършват на едно място, което наричате дупката — подхвърли Уорън. — Но като гледам, цялата къща прилича на дупка…

— Е, може би й трябва малко стягане — призна Джак и ги покани с жест да влязат.

Настаниха се на столовете и Джак се усмихна.

— Нека позная… Били сте целия път дотук само за да разберете дали довечера ще бъда на линия…

— Снощи трябваше да бъдеш на линия — поклати глава Уорън. — Направихме такъв отбор, че мачкахме всички наред…

— Е, може би тази вечер и аз ще извадя късмет — кимна с лека въздишка Джак.

Уорън се обърна към Флаш.

— Ти ли ще го питаш, или да поема нещата в свои ръце?

— По-добре ти — промърмори Флаш и се размърда на стола си. Отдалеч личеше, че е развълнуван.

— Тази сутрин Флаш получи лоши новини — извърна се към Джак Уорън. — Починала е сестра му…

— Съжалявам — промърмори Джак, но не успя да срещне погледа на младежа.

— Не беше чак толкова стара — добави Уорън. — Горе-долу на твоите години… Но всичко е станало внезапно, просто лош късмет. Тя не се е имала Бог знае колко със своя старец… Разбираш какво искам да кажа, нали?

— Намекваш, че между тях е имало домашно насилие? — присви вежди Джак.

— Ако така му викате на някой и друг шамар — сви рамене Уорън.

— Така е прието.

— Значи става въпрос за много домашно насилие! — възбудено извика Флаш.

— Спокойно — обърна се към него Уорън и лекичко го потупа по рамото. После отново се извърна към Джак и поясни: — Едва го удържах да не отиде там и да размаже физиономията на мъжа й…

— Това копеле я уби! — изръмжа Флаш.

— Стига бе! — скара му се Уорън. — Не можеш да бъдеш сигурен!

— Знам го! — държеше на своето онзи.

— Сега виждаш пред какво съм изправен, нали? — простена Уорън, говорейки на Джак. — Ако пусна Флаш да иде на гости на оня тип, със сигурност ще стане страшно. Някой ще умре, но това едва ли ще бъде Флаш…

— С какво мога да помогна? — попита Джак.

— Виж дали ще разбереш от какво е умряла — рече Уорън. — Ако е от естествена смърт, Флаш ще трябва да си изкара яда на някой друг — например на теб или мен, но на корта… — Ръката му приятелски перна високо подстриганата глава на приятеля му. Флаш гневно се отмести.

— Къде е тялото?

— В Бруклинската морга — отвърна Уорън. — Поне така са му казали от болницата Кони Айлънд, където е умряла…

— В такъв случай нещата се подреждат — кимна Джак. — Ще звънна по телефона на патолога, който е направил аутопсията, и готово…

— Няма да има аутопсия — изфъфли Флаш. — Точно това ме притеснява… Закарали са я там да й правят аутопсия, после изведнъж решават, че няма смисъл. Тук нещо не е наред, човече!

— Едва ли — поклати глава Джак. — Ние не правим аутопсия на всеки труп, който ни докарат… фактът, че колегите са се отказали да я режат означава само едно — липсват подозрения за насилствена смърт. Тя е починала в болница, което означава, че има редовно издаден смъртен акт. При такива случаи аутопсията не е задължителна.

— Но според Флаш тук има някакъв заговор — отбеляза Уорън.

— Бъдете сигурни, че няма такова нещо — поклати глава Джак. — Некомпетентност може би, но заговор — не.

— Но…

— Чакай! — вдигна ръка Джак. — Ще ти направя проверката. Как й е името?

— Кони Давидов.

Джак си го записа на едно листче и вдигна слушалката. Моргата в Бруклин се водеше към Градската Съдебна медицина и технически погледнато директор беше Бингъм. Но там имаше отделен завеждащ, на име Джим Бенет.

— Кой е дежурен патолог тази седмица? — попита Джак след като се представи на телефонистката насреща.

— Доктор Рандолф Сандърс — отвърна момичето. — Искате ли да го повикам по пейджера?

— Ако обичате.

Лош късмет. Познаваше Сандърс сравнително добре и отдавна го беше поставил в категорията на Джордж Фонтуърт — тоест доста посредствен и доста небрежен. Зачака, механично почуквайки с молива си по плота. Би желал да го свържат с всеки друг от четиримата патолози на Бруклинския филиал.

Когато Рандолф най-сетне дойде на телефона, Джак сухо попита защо не е била направена аутопсия на пациентка с име Кони Давидов.

— Трябва да видя в досието — отвърна Рандолф. — Защо питате?

— Помолиха ме да се заинтересувам от случая.

Не уточни кой точно го е помолил. Ако Рандолф реши, че това е направил Бингъм или Калвин, още по- добре.

— Почакайте.

Джак сложи длан върху мембраната и се извърна към Флаш:

— Давидов не ми звучи като афро-американско име…

— Защото не е — отвърна онзи. — Съпругът на Кони е бял.

Джак кимна, моментално усетил, че причината за враждебното отношение към неизвестния съпруг едва ли ще е само битовото насилие.

— А той разбираше ли се с другите от семейството ви?

— Ха! — изгледа го с блеснал поглед Флаш. — Откакто са се оженили, никой от семейството ми не говори с тях. И с двамата!

— Намерих досието — обади се в слушалката Рандолф и Джак моментално насочи вниманието си към него. — Пред мен е медицинското заключение.

— Какво пише вътре?

— Лекуващият лекар доктор Майкъл Купър е поставил диагноза status asthmaticus, завършила със смърт — започна Рандолф. — Пациентката с години е страдала от астма, била е многократно хоспитализирана и посещавана от екипи на Бърза помощ. Имала е силно наднормено тегло, което положително не й е помогнало при фаталната криза. В допълнение е страдали и от алергия.

— Разбирам — кимна Джак. — А вие лично прегледахте ли тялото?

— Разбира се, че го прегледах! — мрачно отговори Рандолф, явно обиден от въпроса.

— Според професионалното ви мнение, имаше ли по него следи от битово насилие?

— Ако имаше такива, аз със сигурност щях да извърша проклетата аутопсия! — извика извън себе си Рандолф.

— Някакви признаци на задушаване? — продължи невъзмутимо Джак. — Например локални кръвоизливи в склерата, или нещо подобно?

Вы читаете Вектор
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату