пред тях, вратата се плъзна встрани и на етажа се появиха колегите му от баскетболния корт.
— Тук вони! — направи гримаса Уорън, после се усмихна и протегна ръка: — Как си, бе човече?
Джак плесна отворената му длан, сякаш се намираха на корта. Повтори процедурата и с Флаш, който очевидно беше далеч по-впечатлен от обстановката.
— С изключение на вашето посещение, всичко е както обикновено — отвърна той. — Изненадан съм от появата ви тук, момчета.
Обърна се и ги поведе по коридора.
— Това място мирише доста странно — отбеляза Флаш.
— Прилича ми на болница — добави Уорън.
— В такава болница не ми се влиза — нервно се усмихна Флаш.
— Казвал си ми, че аутопсиите се извършват на едно място, което наричате дупката — подхвърли Уорън. — Но като гледам, цялата къща прилича на дупка…
— Е, може би й трябва малко стягане — призна Джак и ги покани с жест да влязат.
Настаниха се на столовете и Джак се усмихна.
— Нека позная… Били сте целия път дотук само за да разберете дали довечера ще бъда на линия…
— Снощи трябваше да бъдеш на линия — поклати глава Уорън. — Направихме такъв отбор, че мачкахме всички наред…
— Е, може би тази вечер и аз ще извадя късмет — кимна с лека въздишка Джак.
Уорън се обърна към Флаш.
— Ти ли ще го питаш, или да поема нещата в свои ръце?
— По-добре ти — промърмори Флаш и се размърда на стола си. Отдалеч личеше, че е развълнуван.
— Тази сутрин Флаш получи лоши новини — извърна се към Джак Уорън. — Починала е сестра му…
— Съжалявам — промърмори Джак, но не успя да срещне погледа на младежа.
— Не беше чак толкова стара — добави Уорън. — Горе-долу на твоите години… Но всичко е станало внезапно, просто лош късмет. Тя не се е имала Бог знае колко със своя старец… Разбираш какво искам да кажа, нали?
— Намекваш, че между тях е имало домашно насилие? — присви вежди Джак.
— Ако така му викате на някой и друг шамар — сви рамене Уорън.
— Така е прието.
— Значи става въпрос за
— Спокойно — обърна се към него Уорън и лекичко го потупа по рамото. После отново се извърна към Джак и поясни: — Едва го удържах да не отиде там и да размаже физиономията на мъжа й…
— Това копеле я уби! — изръмжа Флаш.
— Стига бе! — скара му се Уорън. — Не можеш да бъдеш сигурен!
— Знам го! — държеше на своето онзи.
— Сега виждаш пред какво съм изправен, нали? — простена Уорън, говорейки на Джак. — Ако пусна Флаш да иде на гости на оня тип, със сигурност ще стане страшно. Някой ще умре, но това едва ли ще бъде Флаш…
— С какво мога да помогна? — попита Джак.
— Виж дали ще разбереш от какво е умряла — рече Уорън. — Ако е от естествена смърт, Флаш ще трябва да си изкара яда на някой друг — например на теб или мен, но на корта… — Ръката му приятелски перна високо подстриганата глава на приятеля му. Флаш гневно се отмести.
— Къде е тялото?
— В Бруклинската морга — отвърна Уорън. — Поне така са му казали от болницата Кони Айлънд, където е умряла…
— В такъв случай нещата се подреждат — кимна Джак. — Ще звънна по телефона на патолога, който е направил аутопсията, и готово…
— Няма да има аутопсия — изфъфли Флаш. — Точно това ме притеснява… Закарали са я там да й правят аутопсия, после изведнъж решават, че няма смисъл. Тук нещо не е наред, човече!
— Едва ли — поклати глава Джак. — Ние не правим аутопсия на всеки труп, който ни докарат… фактът, че колегите са се отказали да я режат означава само едно — липсват подозрения за насилствена смърт. Тя е починала в болница, което означава, че има редовно издаден смъртен акт. При такива случаи аутопсията не е задължителна.
— Но според Флаш тук има някакъв заговор — отбеляза Уорън.
— Бъдете сигурни, че няма такова нещо — поклати глава Джак. — Некомпетентност може би, но заговор — не.
— Но…
— Чакай! — вдигна ръка Джак. — Ще ти направя проверката. Как й е името?
— Кони Давидов.
Джак си го записа на едно листче и вдигна слушалката. Моргата в Бруклин се водеше към Градската Съдебна медицина и технически погледнато директор беше Бингъм. Но там имаше отделен завеждащ, на име Джим Бенет.
— Кой е дежурен патолог тази седмица? — попита Джак след като се представи на телефонистката насреща.
— Доктор Рандолф Сандърс — отвърна момичето. — Искате ли да го повикам по пейджера?
— Ако обичате.
Лош късмет. Познаваше Сандърс сравнително добре и отдавна го беше поставил в категорията на Джордж Фонтуърт — тоест доста посредствен и доста небрежен. Зачака, механично почуквайки с молива си по плота. Би желал да го свържат с всеки друг от четиримата патолози на Бруклинския филиал.
Когато Рандолф най-сетне дойде на телефона, Джак сухо попита защо не е била направена аутопсия на пациентка с име Кони Давидов.
— Трябва да видя в досието — отвърна Рандолф. — Защо питате?
— Помолиха ме да се заинтересувам от случая.
Не уточни кой точно го е помолил. Ако Рандолф реши, че това е направил Бингъм или Калвин, още по- добре.
— Почакайте.
Джак сложи длан върху мембраната и се извърна към Флаш:
— Давидов не ми звучи като афро-американско име…
— Защото не е — отвърна онзи. — Съпругът на Кони е бял.
Джак кимна, моментално усетил, че причината за враждебното отношение към неизвестния съпруг едва ли ще е само битовото насилие.
— А той разбираше ли се с другите от семейството ви?
— Ха! — изгледа го с блеснал поглед Флаш. — Откакто са се оженили, никой от семейството ми не говори с тях. И с двамата!
— Намерих досието — обади се в слушалката Рандолф и Джак моментално насочи вниманието си към него. — Пред мен е медицинското заключение.
— Какво пише вътре?
— Лекуващият лекар доктор Майкъл Купър е поставил диагноза status asthmaticus, завършила със смърт — започна Рандолф. — Пациентката с години е страдала от астма, била е многократно хоспитализирана и посещавана от екипи на Бърза помощ. Имала е силно наднормено тегло, което положително не й е помогнало при фаталната криза. В допълнение е страдали и от алергия.
— Разбирам — кимна Джак. — А вие лично прегледахте ли тялото?
— Разбира се, че го прегледах! — мрачно отговори Рандолф, явно обиден от въпроса.
— Според професионалното ви мнение, имаше ли по него следи от битово насилие?
— Ако имаше такива, аз със сигурност щях да извърша проклетата аутопсия! — извика извън себе си Рандолф.
— Някакви признаци на задушаване? — продължи невъзмутимо Джак. — Например локални кръвоизливи в склерата, или нещо подобно?