— Такива въпроси ме обиждат! — изстреля в отговор колегата му.
— А взехте ли токсикологически проби?
— Не е правена аутопсия! — сопнато отвърна Рандолф. — Ние не вземаме токсикологически проби от тяло, което не е аутопсирано, а доколкото знам и вие не го правите!
След тези думи линията прекъсна. Джак вдигна вежди и бавно остави слушалката.
— Доста чувствителен тип — промърмори той. — Но в негова защита трябва да се посочи, че липсата на дипломатичност у мене направо е пословична. Надявам се, че разбрахте за какво става въпрос…
Двамата посетители едновременно кимнаха.
— Човекът твърди, че няма следи от битово насилие — въздъхна Джак. — Честно казано, аз не го считам за най-добрия съдебен лекар на света, но разпознаването на битово насилие в нашата професия е нещо елементарно…
— А защо го попита за токсикологията? — попита Уорън.
— При токсикологическите проби се откриват евентуалните следи от отрова — поясни Джак. — Доста често, при това…
Уорън стрелна с поглед Флаш.
— Държите ли да продължавам да ровя в тази история? — внимателно попита Джак.
Флаш кимна, помълча малко и изръмжа:
— Сигурен съм, че той я е убил.
— Защо мислиш така? — вдигна вежди Джак. — Нали чу какво каза онзи от Бруклин?
— Защото тя не беше болна нито от астма, нито от алергия!
— Сигурен ли си? — смаяно го изгледа Джак.
— Да, сигурен съм — натъртено рече Флаш. — Аз съм й брат, забрави ли? Чувах се с нея поне два пъти седмично и мога да ти кажа, че нямаше никакви оплаквания! За последен път е боледувала, когато беше на десетина годинки…
— Това хвърля съвсем нова светлина върху случая — бавно промълви Джак.
— Какво още можеш да направиш? — попита Уорън.
— Мога да се свържа с лекуващия лекар… Онзи, който я е поел в болницата Кони Айлънд.
Откри номера лесно, просто защото указателят продължаваше да лежи на бюрото му, разтворен на сектора с болниците. Помоли телефонистката да го свърже с доктор Майкъл Купър, изчака го да се появи и му се представи с обичайните обяснения. За разлика от Рандолф, доктор Купър се оказа отзивчив и приветлив човек, който очевидно нямаше нищо против изясняването на случая.
— Да, спомням си Кони Давидов — каза той. — Почти безнадежден случай, защото я докараха в много тежко състояние. Екипът на бърза помощ я заварва полумъртва, с едва доловимо и разпокъсано дишане. Припаднала в банята, където я намира съпругът й. Била е моментално подложена на кислородна вентилация, но когато я докараха в организма й имаше високо количество въглероден двуокис и ниско кислородно захранване на артериите. След интензивната вентилация тези показатели значително се подобриха, но клиничното й състояние остана без промяна. Липсваха периферни рефлекси, зениците й бяха разширени и фиксирани, енцефалограмата й беше една права линия… На практика не бяхме в състояние да направим много…
— Как ви звучеше гръдният й кош? — попита Джак.
— Чист, поне в момента, в който я докараха — отвърна доктор Купър. — Но това не беше изненада, особено на фона на ниската кислородна сутурация и силната ацидоза. Всички мускули бяха парализирани, включително гладките мускули. Отчитайки теглото й, може да се каже, че беше като кит, изхвърлен на сушата…
— Съмнения за инфаркт?
— Никакви — без колебание отвърна Купър. — Въпреки изключително бавния пулс, ЕКГ-то й беше в нормални граници. Измененията, доколкото имаше такива, се дължаха на пониженото количество артериален кислород…
— Инсулт?
— Изключихме го след обстоен преглед със скенер — отвърна доктор Купър. — Направихме и мозъчна пункция, която показа бистрота в границите на нормалното.
— Треска, зачервяване на кожата, други признаци на инфекция? — продължаваше да разпитва Джак.
— Нищо — отвърна колегата му. — На практика температурата й беше дори под нормалната…
— А как разбрахте за дългогодишните й заболявания, по-специално астмата и алергията? Откъде получихте тези сведения?
— От съпруга й — отвърна Майкъл. — Въпреки преживяната трагедия, той се владееше добре и успя да ни разкаже всичко по-съществено…
Джак благодари на доктор Купър, остави слушалката и се обърна към приятелите си.
— Нещата стават интересни — уведоми ги той. — Може би наистина ще се окаже, че някой нещо си е измислял… Но за целта трябва да прегледам Кони.
— Можеш ли да го направиш? — попита Уорън.
— Че защо не? — сви рамене Джак.
Вдигна слушалката и набра директния телефон на Рандолф. Никой не вдигна и той направи опит да го хване на пейджъра. Телефонистката го попита за името, той го даде и зачака. Малко по-късно беше уведомен, че доктор Сандърс е зает. Остави съобщение, че тръгва натам и прекъсна връзката.
— По всичко личи, че доктор Сандърс е заел враждебно-изчаквателна позиция — промърмори той докато пъхаше в джобовете си мобилния телефон и портативния фотоапарат. — Какво смятате да правите, момчета? Ако искате, можете да дойдете с мен…
— Аз имам време — сви рамене Уорън и се извърна към Флаш: — Какво ще кажеш?
— Да разнищим докрай тази работа! — мрачно кимна онзи.
— С какво стигнахте дотук? — попита Джак. Уорън му показа автомобилен ключ и обяви:
— Паркирал съм бараката си отпред, на Тридесета улица.
— Отлично — кимна Джак. — Да вървим!
Взеха асансьора до приземието и се насочиха към служебния вход до рампата.
— Я чакайте малко — спря се Джак. — Един Господ знае как ще бъда приет в Бруклин. Май ще е най- добре да си взема моите неща…
— Какви неща? — изгледа го Уорън.
— Дълго е за обяснения. Я ме чакайте тук, или при колата. Веднага се връщам…
Обърна се и изчезна във вътрешността на моргата, плъзгайки се покрай дългата редица хладилни камери. Вътре се съхраняваха труповете, на които предстоеше аутопсия. За късмет скоро се натъкна на Вини, който очевидно току-що бе напуснал залата. Помоли го за комплекта от вещи, необходими при всяка аутопсия — контейнери за различните телесни течности, маска и гумени ръкавици, комплект спринцовки и скалпели, гастроентерологически маркуч.
— Какво си намислил, по дяволите? — продължително го изгледа Вини.
— Да се поопаря малко — рече с въздишка Джак.
— Извън службата?
— Страхувам се, че да — кимна Джак.
— Искаш ли да те придружа?
— Не — топло отвърна Джак. — Но благодаря, че ми предложи…
Вини събра поисканото за броени минути. Докато чакаше, Джак опразни малкото сакче, с което пренасяше чифт резервно бельо между апартамента си и службата. То му беше необходимо главно през лятото, когато въртенето на педалите водеше до обилно потене и душът ставаше задължителен.
Натъпка материалите в сака, благодари още веднъж на Вини и се насочи обратно към рампата. Уорън и Флаш го чакаха на тротоара отпред и спореха по въпроса дали Флаш трябва лично да се изправи срещу зет си.
Натовариха се в колата — огромен, петгодишен кадилак. Джак се настани отзад, а двамата младежи заеха предните седалки. Макар и приятели от детинство, те се държаха като хора, които са смъртно обидени един на друг.
