— Не го знам — направи гримаса Джак. — Но името е Кони Давидов. Доколкото знам, била е докарана тази сутрин…
— Това тяло не е тук — поклати глава Дъг.
— Шегувате се! — облещи се Джак.
— Не се шегувам — поклати глава санитаря. — Изнесоха го преди малко, има-няма половин час…
— По дяволите! — простена Джак и захвърли сакчето си върху бюрото. Лицето му се наля с кръв.
— Съжалявам — прошепна човекът и се сви, сякаш очакваше удар.
— Вие нямате вина — процеди Джак и нервно пропука с пръсти. — Случайно да знаете къде го откараха?
Дъг се наведе над входящо-изходящия дневник, който лежеше разтворен върху бюрото. Показалецът му се плъзна по листа.
— Погребална агенция „Стрикланд“ — обяви след минута той.
— Къде, по дяволите, се намира това?
— На авеню Кейтън, близо до гробището Грийнууд.
— Пресвети Боже, Исусе Христе! — изръмжа вбесеният патолог и направи опит да събере мислите си.
— Доктор Степълтън, предполагам — разнесе се язвителен глас зад гърба му. — Нямате ли чувството, че малко прекалявате?
Джак извърна глава към вратата. В рамката й стоеше доктор Рандолф Сандърс — мъж горе-долу на неговите години с посивяла, сресана на път коса. Затъмнените многодиоптрови очила му придаваха вид на книжен плъх. В йерархията на Съдебна медицина той стоеше много по-високо от Джак, просто защото трудовият му стаж наближаваше двадесет години.
— Реших, че няма да е зле да отскоча дотук и да ви помогна — язвително отвърна Джак.
— О, моля, моля, чувствайте се като у дома си! — театрално разпери ръце Сандърс.
— Защо, по дяволите, сте позволили да изнесат трупа на Давидов, след като ви предупредих, че идвам?
— Действително ми предадоха съобщение за вашата мистериозна визита, но никой не е споменавал, че трябва да задържим тялото — отвърна с равен глас доктор Сандърс.
— Би трябвало да не съм изненадан — съкрушено въздъхна Джак. — За връзката между двете неща все пак е необходим среден коефициент на интелигентност…
— Не съм длъжен да търпя хлапашките ви обиди! — отсече Сандърс, завъртя се на пети и тръгна да си върви. — Приятно пътуване обратно до Манхатън!
Джак изтича в коридора и подвикна след него:
— Почакайте, нека ви кажа нещо… Кони Давидов не е страдала нито от астма, нито от алергия. Била е една напълно здрава жена, която внезапно изпитва фатални затруднения с дишането, без да е получила инсулт или инфаркт. Ако и този случай не заслужава аутопсия, аз не знам защо изобщо си губим времето да режем разни мъртъвци!
Рандолф Сандърс спря пред асансьорите и бавно се обърна.
— Откъде знаете, че не е страдала от астма и алергии?
— От собствения й брат — отвърна Джак.
— В такъв случай чуйте какво ще ви кажа — изгледа го с презрение Сандърс. — Информацията за клиничното състояние на тази жена получих от най-опитния съдебен лекар в тази сграда. Вие можете да вярвате на когото желаете, но аз предпочитам да се доверявам на професионалистите.
Обърна се с лице към стената и натисна бутона за повикване. На лицето му се появи снизходителна усмивка.
Джак преглътна гнева си едва след като на няколко пъти си повтори, че няма никакъв смисъл да спори с тази циментова глава. А и си даваше сметка, че един скандал с дежурния патолог едва ли ще улесни прегледа на Кони Давидов, който искаше да направи. Поклати глава и тръгна обратно към канцеларията. Влезе да си прибере сакчето под любопитния поглед на Дъг.
Все още кипящ от гняв, Джак напусна Бруклинския клон на Съдебна медицина и се насочи към колата на Уорън. Двамата младежи се бяха облегнали на калника и с любопитство наблюдаваха как се приближава. Без да каже нито дума, той отвори вратата и се тръшна на задната седалка.
Уорън и Флаш се спогледаха, свиха рамене и го последваха. Вече в купето, те едновременно се обърнаха назад и закова очи в намусения Джак, който продължаваше да мълчи.
— Изглеждаш ядосан — отбеляза след дълга пауза Уорън.
— Наистина съм — кимна Джак и отмести поглед. Очевидно се опитваше да разсъждава.
— К’во стана? — попита Флаш.
— Изпратили са тялото в една от местните погребални агенции.
— Как така? — учуди се младежът. — Нали ги предупреди, че идваш?
— Ами така — рече с въздишка Джак. — Понякога и докторите се конкурират. Трудно ми е да ти го обясня, пък и едва ли ще ми повярваш…
— Ще приемем думата ти на доверие — намеси се Уорън. — Въпросът е какво ще правим сега…
— Не знам, опитвам се да измисля нещо.
— Аз пък знам — изръмжа Флаш. — Тръгваме за Брайтън Бийч!
— Млъквай, бе! — сряза го Уорън. — Това тук е само едно недоразумение.
— Недоразумение, как не! Ако сестра ми беше бяла, нищо подобно нямаше да се случи, нали?
— Не това е проблемът, Флаш — обади се Джак. — Прав си, че в този град има много расизъм, но проблемът е друг…
— А не можеш ли да поискаш агенцията да върне тялото? — попита Уорън.
— Де да беше толкова лесно — въздъхна Джак. — Работата е там, че случаят е към Бруклинския клон, а аз работя в Манхатън. Това означава цял куп сложни дипломатически маневри — аз се обръщам към главния директор, той притиска шефа на Бруклинския офис, който от своя страна решава, че някой не одобрява методите му… Става нещо като позиционна война между бюрократи и никой не може да каже кога ще имаме някакъв резултат. Докато се изготвят съответните бумаги и се приберат томахавките, погребалната агенция положително ще е балсамирала тялото, или още по-лошо — ще го е кремирала…
— Мамка му! — изруга Уорън.
— Това решава нещата — продължаваше да държи на своето Флаш. — Аз отивам в Брайтън Бийч!
— По-добре да отскочим до погребалната агенция — предложи Джак. — Това може да ми докара известни неприятности, но за момента не виждам друг начин да попречим на Флаш да извърши огромна глупост… Може пък да имаме късмет. Трябва да стигнем до авеню Кейтън, някъде около гробището Грийнууд. Имаш ли карта?
Уорън кимна и направи знак на Флаш да отвори жабката. Двамата се надвесиха над нея, а Джак направи опит да си представи какво ги чака в погребалната агенция. Беше сигурен, че хората там няма да проявят особена любезност.
— Като стигнем там, вероятно ще се разрази скандал — промърмори на глас той. — Но ние трябва да излезем победители от него…
— Какво искаш да кажеш? — вдигна глава Уорън.
— Трябва да свършим намисленото още преди онези да са се усетили…
— Но ти си медицински следовател и представител на общинските власти — изгледа го продължително младежът.
— Това в случая не ме оправдава, тъй като действията ми са абсолютно незаконни — въздъхна Джак. — Шефът на погребалната агенция със сигурност ще ни се опре, защото си има процедура… Технически погледнато, тялото се предава на най-близките на починалия, в случая съпругът на Кони. Това е така, въпреки че агенцията е поела грижите и отива да го вземе. Нищо не може да промени тази процедура без разрешението на съпруга. А по очевидни причини ние не желаем да влизаме във връзка с него, нали? Ако той е виновен за това, в което го подозира Флаш, положително ще вдигне огромен скандал и категорично ще ни забрани да се доближаваме до тялото…
— А защо не кажеш, че си патолог от Бруклинския офис и си пропуснал да провериш някои неща?
— Защото от агенцията със сигурност ще завъртят един телефон в Бруклин — въздъхна Джак. — При
