подобни случаи обикновено звъним да си поискаме тялото обратно… Освен това погребалните агенции работят постоянно с нас и техните служители познават лично всички патолози. Няма как изведнъж да се появя там, повярвайте ми…
— Какво предлагаш в такъв случай? — попита Уорън.
— Мисля — отвърна Джак. — Открихте ли мястото на картата?
— Май че да — кимна Флаш.
— Тогава да вървим преди да ме е хванало шубето!
Идеята го споходи скоро, след като бяха пропътували само няколко пресечки. Измъкна клетъчния телефон и набра номера на Бингъм. Както очакваше насреща се разнесе меденият гласец на Шерил Санфорд. Джак се представи и попита дали шефът се мотае наоколо.
— Няма го — отвърна Шерил. — От сутринта е на заседание в Секретариата по здравеопазването…
— Още по-добре — кимна Джак. — А сега слушай внимателно, защото имам нужда от помощта ти…
— Което вероятно означава, че ще си имам неприятности, нали? — отвърна с тревога Шерил. Многократно беше сърбала попарата на Джак, шефът неведнъж ги беше ругал заедно…
— Възможно е — призна Джак. — Ако стане така, аз ще поема цялата отговорност. Но каузата е справедлива, повярвай ми.
После обясни накратко за загубата на Флаш и дилемата относно тялото на Кони. Гвоздей в разказа му бяха фалшивите диагнози, представени в Бруклинския офис. И постигна своето. Подпомогнато от чувство за справедливост, вроденото благородство на Шерил все пак надделя. Тя кратко съобщи, че е готова да го изслуша.
Джак замълча за момент, прокашля се и започна:
— Ако през следващия половин час се обадят от погребална агенция „Стрикланд“ просто ще ги осведомиш, че шефът е в Отдела, което ще бъде чистата истина. Но след това трябва да добавиш, че доктор Джак Степълтън е оторизиран да вземе телесни течности от тялото на Кони Давидов…
— Това ли е всичко?
— Това е — кимна Джак. — Разбира се, ако искаш да прозвучиш по-убедително може да добавиш, че тъкмо си се канила да им позвъниш, но внезапното излизане на шефа ти е попречило…
— Господи, колко си коварен! — въздъхна Шерил. — Но ще го направя, защото каузата е добра. Още повече, че може би става въпрос за убийство…
— Предпочитам да се мисля за изобретателен, а не за коварен — шеговито подхвърли Джак, после благодари на Шерил и затвори.
— Май успя да уредиш нещата, а? — изгледа го Уорън.
— Ще видим — промърмори Джак. От опит знаеше, че директорите на погребални бюра са подозрителни типове, които никак не обичат да вършат услуги. Нерядко са имали проблеми с тях, а в отделни случаи се беше стигало дори до физическо насилие.
Погребална агенция „Стрикланд“ се помещаваше в двуетажна тухлена сграда с избеляла мазилка, която в предишния си живот положително бе давала подслон на някой богат бруклинец. Челната й фасада бе наскоро боядисана в бяло, очевидно за да й се предаде малко по-приветлив вид. Въпреки това, постройката си оставаше странна, с неидентифицирана архитектура. Всички прозорци бяха покрити с дебели завеси, а от паркинга се виждаше долната част на гробището Грийнууд с белеещи се паметни плочи.
Уорън дръпна ръчната спирачка и изключи двигателя.
— Изглежда доста страшничко, а? — подхвърли Джак.
— Какво правят там вътре? — попита Уорън. — Винаги съм си задавал този въпрос…
— По-добре не го задавай — тръсна глава Джак. — Дайте да свършим работа и да се махаме!
— Ще те чакаме тук — рече Уорън и хвърли поглед към Флаш, който само кимна с глава.
— Този път няма да стане — решително рече Джак. — Предстои ни нещо като малка инвазия и аз ще имам остра нужда от присъствието ви. Освен това Флаш е роднита на починалата и трябва да бъде там…
— Сериозно ли говориш, човече? — изгледа го Уорън.
— Абсолютно — кимна Джак. — Изобщо няма да го обсъждаме.
С тези думи се обърна и с решителна крачка тръгна към вратата. Поклащайки сака си в ръка, той с облекчение долови стъпките на Уорън и Флаш зад гърба си. Усещаше неохотата им и не ги обвиняваше. Момчетата не бяха подготвени емоционално за това, което им предстоеше да видят.
Интериорът на погребалната агенция беше обзаведен съвсем стандартно. Изобилие от тъмно дърво, кадифени завеси, скрито осветление и тихо звучащи псалми — всичко това придаваше тържествена атмосфера на този дом на скръбта. На малка масичка във входния вестибюл беше разтворена книга за съболезнования, а до нея стоеше жена в траурен тоалет. В една от вътрешните зали беше изложен ковчег, положен на нещо като пиедестал, отрупан със свежи цветя. Вътрешната страна на капака, опрян до него, беше тапицирана с блестящо-бял сатен.
— Мога ли да ви помогна? — попита с висок шепот жената в траур.
— О, да — кимна Джак. — Къде е директорът?
— В офиса. Искате ли да го повикам?
— Да, моля. И по-бързичко, ако може… Става въпрос за спешен случай.
Обърна се и стрелна с поглед Уорън и Флаш, които пристъпваха от крак на крак зад гърба му.
— По дяволите, човече! — прошепна Уорън. — Наистина ли имаш нужда от нас?
— Абсолютно — кимна Джак. — Дръжте се на положение. Разтревоженият директор скоро се появи, обкръжен от двама мрачни типове в тъмни костюми. Самият той беше облечен като главен герой на евтина мелодрама — в черен костюм и снежнобяла риза, а напоената му с помада коса беше сресана внимателно, до последното косъмче. Само загарът му изглеждаше не на място. Все едно, че току-що се беше върнал от почивка във Флорида.
— Казвам се Гордън Стрикланд — представи се с приглушен глас той. — Съобщиха ми, че става въпрос за спешен случай. С какво мога да ви помогна?
— Аз съм доктор Джак Степълтън — представи се с максимално авторитетен глас Джак, извади значката си и я тикна под носа на Стрикланд. — Личен представител на директора на Градската служба по Съдебна медицина в Манхатън доктор Харолд Бингъм…
Стрикланд неволно се дръпна назад, за да може да вижда лицето му зад картата.
— Това име ми е познато — кимна той. — Но какво общо има доктор Бингъм с патологията в Бруклин?
— Имам задачата да прегледам тялото на Кони Давидов — все така авторитетно продължи Джак. — А също така и да взема проби от някои телесни течности, които ще ни бъдат необходими. Предполагам, че вече са ви съобщили за визитата ми по телефона…
— Никой не се е обаждал — отвърна Стрикланд и горната му устна нервно потрепна.
— В такъв случай се извинявам за неочакваната визита — любезно се усмихна Джак. — Което, естествено, не отменя необходимостта от кратък преглед на тялото…
След тези думи направи две крачки към летящата врата в дъното на входния вестибюл, която забеляза още на влизане.
— Момент! — вдигна ръка Стрикланд. — А тези господа?
— Уорън Уилсън е мой асистент — рече Джак и кимна по посока на Уорън. — Другият господин е Франк Томас, брат на покойната… — Изобщо не беше сигурен докога може да продължава този малък цирк, тъй като и двамата чернокожи младежи бяха облечени като рапъри. А Уорън не приличаше на асистент-патолог дори за човек с максимално развинтено въображение.
— Нещо не ми е ясно — промърмори Стрикланд. — Тялото е било предадено на господин Давидов, който също не ни е уведомил за вашето посещение…
— Правим разследване по подозрение за убийство — поверително се приведе над ухото му Джак. — В последния момент получихме нова и доста интересна информация…
— Убийство ли? — нервно попита Стрикланд и устната му затрепери още по-силно.
— Точно така — кимна Джак и решително се насочи към вратата, принуждавайки собственика да се отдръпне. — Бъдете така добър да ни посочите къде ви е охладителят или мястото, на което съхранявате
